HATEBREED, Last Hope, Smut и Vendetta

16 юли, 'Pork Pie', София

Текст: Стефан Топузов, снимки: Николай Илиев - Мечката

Когато сядам да пиша този репортаж, научавам една от най-тъпите възможни новини.

Вчера вечерта, точно докато всички ентусиазирано сме се редели на опашка, за да влезем в 'Pork Pie', на хиляди километри от нас Джон Лорд от Deep Purple е поел последния си дъх в лондонска болница. Бог да го прости! Велик музикант.

Пускам 'Pictures of Home' и се опитвам да съсредоточа мислите си върху вчерашния втори концерт на HATEBREED в София. А той определено бе доста позитивно събитие.

VENDETTA, чиято позиция като първа банда предизвика мъничка вълна от Facebook мрънкане в понеделник, излизат на сцената към 19,40 ч.

Явно от групата нямат проблеми с егото и си правят шоуто, макар и тази вечер да не са в обичайната си позиция на основно ястие. И макар и хората още да се точат през входа, пред сцената постепенно започва да прилича на хардкор концерт.

До края, който идва с 'Hate City', мелето вече е подобаващо. Когато една банда си е яка, това, че открива шоуто, не й пречи.

“Винаги е трудно да свириш след Vendetta в София, защото те просто газят”, признава и вокалистът на SMUT, Георги Иловски в един момент от сета на македонската банда.




Макар и първоначално заклани като озвучаване и пред откровено непознаваща ги и може би дори леко апатична публика, SMUT успяват да пресъздадат на живо емоцията на новия си албум 'Мемоарите на скршениот човек'.

Свирят тези песни за първи път на живо – бандата не е имала концерт дори в родината си от почти една година. Със сигурност обаче не са забравили как се прави, тъй като изпълнението им е уникално стегнато.

Другите със зверски як нов албум от тази година са LAST HOPE.

И именно песните от 'More Than Ever' са в основата и на техния сет.

Вече започва да се стъмва, а почти всички, които имат намерение да гледат Hatebreed, вече са в 'Pork Pie'.

И шоуто на LAST HOPE си се получава както трябва с всички екстри – съркъл питове, уол ъф дет, песни заедно с Александър Първанов–Шута, смяна на барабанистите за 'Reality Check' и мощно скандиране на 'There's no justice, there's no peace, there's no freedom, fuck police!'

LAST HOPE!



Поглеждам часовника си, когато HATEBREED излизат на сцената – 22,00 ч. е. Което значи, че е останал точно един час за сета на хедлайнърите. (Шоуто просто няма как да продължи след 23 ч.)
 
И все пак продължи до 23:10, бел ред.

Но както ми е казал китаристът Франк Новинек преди около месец, това пак означава поне 30 песни.

HATEBREED се възползват от възможността да свирят огромен брой парчета, за да зарадват и старите, и новите си фенове. Измежду по-скорошни парчета като 'Defeatist' и 'In Ashes They Shall Reap' групата успява да се върне назад във времето чак до 'Under the Knife'.



ДЖЕЙМИ ДЖАСТА не пропуска да отбележи няколко пъти как всъщност публиката, а не бандата, заслужава аплодисменти.

Обещава и, че HATEBREED ще направят всичко възможно отново да свирят в София, когато правят турне за предстоящия си нов албум.

Две неща ми правят основно впечатление при HATEBREED.

Първо – това отдавна е метъл банда. И като музика, и като излъчване и поведение на сцената (а пред нея дори има огради). Второ – Джаста прилича ужасно много на Александър Бояджиев–Чиката и като жестове и като начин на обличане.

Звукът е мощен, защото усещането, че някой ме рита, което изпитах, когато чух HATEBREED за първи път преди повече от десет години, определено присъства и в понеделник вечерта в 'Pork Pie'.

А всички са отишли на този концерт точно заради него.

ГАЛЕРИЯ