ANATHEMA на Sounds of the Ages

Оркестър на Пловдивската филхармония
диригент: ЛЕВОН МАНУКЯН

22 септември 2012, Античен театър, Пловдив

текст: Никола Шахпазов & Васил Върбанов,
снимки: Асен Тонев

SOUNDS OF THE AGES 2012 - организиран от ТАНГРА МЕГА РОК
с подкрепата на винпром 'Пещера'

Есенен салон на изкуствата

Форумът Sounds of The Ages 2012 продължава. След фантастичните изживявания с ФИШ и неговата група в Античния театър, тази вечер шоуто ще бъде на други британци – ANATHEMA.

Въпреки че са английска група от Ливърпул, семейство КАВАНА, което е в основата на бандата е с ирландски корени. И това си личи в рижите коси на членовете.

Това няма да е първият концерт на ANATHEMA в България, но пък е първият път, в който момчетата и момичето имат толкова дълъг престой на наша територия. При това, продукцията ще бъде още по-внушителна, в сравнение с шоуто на ФИШ.

Причината е в това, че ANATHEMA ще снимат и запишат концерта за blueray и изискват почти 2 пъти повече осветление, допълнителни платформи, за да може различните изпълнители, клавиристи, както и оркестърът на Пловдивската филхармония, да бъдат на различни нива.



Всичко това е координирано с организаторите - Тангра Мега Рок (т.е. с нас),  чрез средно 20 мейла дневно, в продължение на 2 месеца, като в някои пикови дни достига 70 писма. Без да се броят конферетни разговори в Skype или по телефона, нито пък чатовете ни с румънците, които ще правят концерт в Букурещ на следващия ден, само че без оркестър.

Явно, трябва да се очаква сериозен спектакъл.

Платформите започват да се монтират веднага, след като ФИШ и неговият екип напускат театъра, за да отпразнуват успеха си в хотела, преди да отлетят обратно към домовете си. Сцената започва да се покрива с черни килими – очевидно замисълът на режисьорът, който ще осъществи видеопродукцията е напълно ясен в главата му.

Това, всъщност е един от най-големите в бранша днес – ЛАСЕ ХОЙЛ. Висок и адски дружелюбен датчанин, в когото тече и доста шотландска кръв. Правил като фотограф и режисьор изкуство за СТИВЪН УИЛСЪН, OPETH, DREAM THEATER (и други), той пристига с развален мобилен телефон, но подчертава, че никак не се вълнува от това и скоро няма да прави усилия да си купи нов.

Рядка птица, нали?



снимка: Алкс Лийкс

ЛАСЕ е ангажирал общо 30 души екип, много от които българи, и ще снима със 7 на брой камери 5D концерта. Резултатът ще се появи на blueray още през 2013 от лейбъла Kskope, чийто шеф долита от Англия ден преди шоуто.

Ей, събрахте се!

Самите ANATHEMA кацат в София още в сряда вечер, защото им предстоят 2 предварителни дни с музикантите от оркестъра на Пловдивската филхармония.

При това, за разлика от ФИШ, който свири с щрайха 5 песни под ръководството на нашия диригент ЛЕВОН МАНУКЯН, правил и оркестрациите, ANATHEMA ще свирят цялото си шоу (или почти, както ще се окаже) с оркестъра, а новите аранжименти са осигурени от тях и техния ДЕЙВ СТЮАРТ (не този от Eurythmics).



В четвъртък, ANATHEMA са посрещнати пред община Пловдив от кмета – ИВАН ТОТЕВ, който е с фланелка ‘Anathema’ и открива пресконференцията с признанието, че е стар фен на групата.

Музикантите му се отблагодаряват, като открито позират с фланелки, подкрепящи кандидатурата на Пловдив за културан столица на Европа през 2019.

Атмосферата е весела и ANATHEMA обясняват, че носят името си от 22 години и всеки последвал опит от тяхна страна да го сменят, се е оказал неуспешен. Подчертават, че нямат проблеми със старите си членове – Дарън Уайт и Дънкън Патерсън, които имат много голямо място в историята на групата, но не са ги поканили да участват в това тяхно blueray шоу, защото просто нямат място в бандата днес.



От тях зад микрофоните не сяда само басистът ДЖЕЙМИ, който снима всичко с камера от редиците на журналистите, но пък новото попълнение, португалецът ДАНИЕЛ КАРДОСО е с тях и не спира да се усмихва загадъчно. Но и той вее фланелка 'Plovdiv 2019'...

Изборът на Античния театър в Пловдив за снимките бил очевиден – първият концерт на ANATHEMA у нас – в супер престижната софийска зала ‘България’ ги убедил, колко яки са феновете тук. Чудесно!

Половината от групата са от футболния ‘Ливърпул’, другите от ‘Евертън’. Барабанистът Дарън Уайт ще бъде с тяхна фланелка на концерта, докато другите са почти строго официални. 



Вечерта гледат шоуто на ФИШ и пият вино - хората ги разпознават и се снимат с тях. На другия ден, специална фризьорка пристига в хотела, за да направи прическата на ЛИЙ, след което е закарана зад кулисите на Античния театър, за да гримира цялата група. Лицата няма да лъщят пред прожекторите и камерите.



ANATHEMA канят Кмета да излезе на сцената и да даде началото на шоуто, като покани на сцената първо диригента ЛЕВОН. Той се съгласява и го прави с развълнуван глас, докато английските музиканти се надъхват в тунела, като преди мач.

Това е моментът, в който официално настъпва астрономическата есен, но също и Денят на независимостта в България, а по средата на концерта, в небето неочаквано за групата гърми заря.

Шефът на техническия персонал на ANATHEMA – ТОНТО (не пианистът на Ахат) има рожден ден и след края на шоуто, всички пеят ‘Happy Birthday’ в гримьорната, организаторите носим и голяма торта. Празници, до последно! 

Сега, път на ШАХПАЗОВ и неговата конкретна рецензия на този концерт:



текст: Никола Шахпазов, снимки: Асен Тонев

Отдавна сме наясно, че ANATHEMA не са случайна група.

Въпреки че отколешните им последователи с умиление слушат ‘The Silent Enigma’ и ‘The Crestfallen’, всъщност ливърпулци много бързо надраснаха британското дуум/дет клише, станаха твърде големи за нишата, в която бяха родени и още с ‘Eternity’ се отправиха на изследователско пътешествие към далечни хоризонти.

Вероятно чувайки ‘Judgement’ и ‘Alternative 4’, доста хора са си казали, че това е творческият пик на ANATHEMA и оттам нататък бандата не би могла да постигне много повече.

Точно затова обаче ги наричаме специални, дори натъртваме, че са точно такива – най-доброто тепърва предстоеше.

Много близки и почти толкова различни един от друг, ‘A Fine Day to Exit’, ‘A Natural Disaster’, ‘We’re Here Because We’re Here’ и ‘Weather Systems’ ни разкриха група, която умее да прави отличен, дълбок и несъмнено искрен рок (вече без притеснение го наричат и прогресив), в който Pink Floyd, Mogwai и Radiohead влиянията се сливаха и размесваха с типичната ANATHEMA атмосфера до постигане на пълната, лъчезарна британска меланхолия, която тъкмо ливърпулци най-добре умеят да забъркват.



Наложи ни се дълго да почакаме първата ни среща с тях на родна земя. Но ANATHEMA са специална група, затова и в това есенно рандеву нямаше нищо случайно.

Помните (а който не помни, нека чете тук ) онази вечер на 20 ноември 2010, нали? Първи истински рок концерт в зала 'България', Петер Карлсен, братята Кавана, 'Temporary Peace', 'Release' и още 25 композиции, бурни, продължителни аплодисменти (преминаващи в овации), отличен сетлист, брилянтно представяне и атмосфера, които тогава нарекохме перфектни.

Вероятно още при финалните акорди сме си пожелали още веднъж ANATHEMA в България... макар че, колко по-добре/по-различно може да бъде всичко след такъв старт?

Наричаме ANATHEMA специални именно заради това – умеят да поемат рискове, знаят как да изненадват.

Красивият стар град в Пловдив, древният римски театър (който, напук на общата представа, не е амфитеатър), първият (подходящо топъл) ден от астрономическата есен – колко по-добро може да бъде продължението на онова чудесно гостуване в зала 'България'?



Разбира се, предчувствахме магията. Защото знаехме, че ANATHEMA се трудят над специални аранжименти на парчетата си, за да излязат на живо заедно с оркестъра на Пловдивска филхармония (и нескрития рок симпатизант – диригента Левон Манукян).

Защото стана ясно, че ще заснемат събитието за предстоящото си концертно DVD/Blu-ray издание. Защото всички щяхме да сме там и да направим нещата още по-специални.

Изтърканите мраморни стъпала и седалки, старинните колони и статуи, извисяващите се наблизо красиви пловдивски къщи – не, наистина не се досещаме за по-добро място за концерт на ливърпулските класици, които ден по-рано са се срещнали с ФИШ и неговия бенд, поднесли първата прог рок порция от второто издание на феста Sounds of the Ages.

Пристъпваме внимателно по тесните пътеки и стъпала с единствените прилягащи на атмосферата напитки (бяло и червено вино) и правим залагания какво ще прозвучи в следващите два часа.

ANATHEMA се материализират точно в уреченото време, а зад тях вече е подреден оркестърът на Пловдивската филхармония.

Очаквано, първият един час е изцяло зает от парчета от последните им два албума (особено ясно изпъкват двете части на ‘Untouchable’, ‘Storm Before the Calm’ и ‘Universal’) – най-малкото защото те изглеждат и най-подходящи за невинаги лесната интеракция между рок банда и класически ансамбъл.
 
Саундът на ANATHEMA най-често е достатъчен сам по небе си, но моментите, обогатени с включванията на цигулки и чело определено дават по-голяма дълбочина и това си личи дори когато тежките китари вземат връх.

Особено добре се получават нещата при (почти трип хоп) фаворита ‘A Natural Disaster’ и тъжовното ‘One Last Goodbye’ (чийто край съвпада с голямата заря по случай празненствата по независимостта на България), а завършващото първата концертна част ‘Fragile Dreams’ е решено в съвсем нов концертен вариант, който набляга тъкмо на класическите щрихове.



ДАНИ е в непрекъснат контакт с публиката и типичната рок поза му стои толкова добре, колкото и симпатичната бяла риза, която е сложил за този важен момент.

Именно той е и човекът, който обявява началото на втората част от концерта, която липсва от залепените пред групата листа със сетлиста – а тя е спонтанна, шумна, рок, може би не пълна, но силна противоположност на по-формалното начало. Съвсем изненадващо забиват нервното, някак пънкарско ‘Panic', следвано от абсолютно различното, Pink Floyd-ско ‘Emotional Winter’ от ‘Judgement’ и протяжното, подтикващо към размишления ‘Internal Landscapes’ – ембиънт и прог рок разказ за смъртта и вечния живот, който никога не сме си представяли, че би звучал толкова добре на живо.

Краят е класически (но не със ‘Sleepless’, уви) – чуваме ‘Fragile Dreams’, но ”по начина, който всички очаквате”, както казва ДАНИ – тоест шумно и рок.

Има и още аплодисменти, овации, усмивки, снимки и поклони за едно голямо довиждане.

Докато се носим в нощта по магистралата към светлините на София, един приятел размишлява на глас:

”На практика със свиренето в зала България и на Античния театър в Пловдив, ANATHEMA постигнаха всичко, което може да се постигне на живо тук, нали?”. Със специалните групи обаче никога не се знае...

Сетлист (виж снимка на оригиналния - най-долу):

С оркестъра на Пловдивска филхармония:
Untouchable 1
Untouchable 2
Thin Air
Dreaming Light
Lightning Song
Storm Before the Calm
Everything
A Simple Mistake
The Beginning and the End
Universal
Closer
A Natural Disaster
Deep
One Last Goodbye
Flying
Fragile Dreams

Без оркестъра на Пловдивска филхармония:

Panic
Emotional Winter
Internal Landscapes
Fragile Dreams 

ГАЛЕРИЯ - скоро