7 години ТАНГРА МЕГА РОК

KULTUR SHOCK, Млък
20 април, клуб *MIXTAPE 5*, София
текст: Христина Димитрова, снимки: Елена Ненкова

Има групи, които колкото и пъти да дойдат в България, все ще докарат публиката до пълен екстаз. KULTUR SHOCK е една от тях.

Макар и за пети път в София и шести в България (тази вечер ще станат седем с гига във Варна), на хората просто не  им омръзва да ги гледат.

Причината за това едва ли е само в солидното българско присъствие в лицето на Вал Кьосовски, въпреки че, разбира се, елементът на местен шовинизъм не липсва. Популярността на KULTUR SHOCK по-скоро се дължи на ... балканските ритми.

Колкото и да се преструваме на изтънчени меломани и зверски да ненавиждаме чалгата, групи като KULTUR SHOCK, Pero Defformero и Dubioza Kolektiv гарантирано пълнят клубове. Всеки има нужда от време на време да поразклати ханша и да позавърти ръцете...(наистина ли мислиш така? бел.ред.)

Същата беше и ситуацията на 29 април в клуб *MIXTAPE 5*, където се събрахме да отпразнуваме седмия рожден ден на любимото ни радио ТАНГРА МЕГА РОК. Няколкостотин метра по-надолу изтънчените меломани се бяха събрали в НДК да слушат Марк Нофлър, а ние се бяхме събрали да празнуваме и куфеем.



Докато кротко посръбваме Jack Daniel's на мийт енд грийта в приятно прохладен сервизен коридор на клуба, си припомням на какво се направихме на първия гиг на KULTUR SHOCK през декември 2006 в култовата дискотека 'Цецо Спасов' и как Jack-ът свърши още в средата на вечерта и трябваше спешно да се доставя още. - Добре, че има снимки, щото спомени много няма.

Както е обичайно на подобни срещи, всички се чувстват малко неловко и прословутата трилитрова бутилка Jack остава  наполовина пълна. Или поне така я оставихме, когато KULTUR SHOCK се извиниха, че отиват да се приготвят за шоуто. (много скоро след това, обаче...бел.ред.)

ГАЛЕРИЯ MEET & GREET



В клуба вече забиват подгряващите МЛЪК! Залата е сравнително пълна, но отвън също има доста хора, които всячески се стараят да наваксат с никотина, преди да започне основната атракция на вечерта.

Така или иначе, публиката вече е доста загряла и абсолютно откача, когато KULTUR SHOCK започват със 'Zumbul'. И това ако не е смазващо начало, здраве му кажи! Ръцете са горе, крещи се с цяло гърло – днес със сигурност има прегракнали.

На барабаните е Оги Кьосовски, който замества титуляра Крис Стромквист, "който пак има бебе“, по думите на Джино.

На сцената е някак пренаселено и горкият басист Гай Дейвис се е свил и много внимава да не цапардоса някого с грифа и да не си счупи очилата с дебели черни хипстърски рамки, които в един момент все пак сваля.

Джино вилнее – ту с тромпет, ту с дайре, ту с тъпан или тарамбука. Ейми Денио върти кръгчета в нейната част от сцената, цигуларката Парис куфее много забавно, а Вал се придържа към неговия ъгъл и не смее много да мърда. То няма и накъде.

На 'God is Busy' издивяването вече е пълно и човек има усещането, че концертът е в апогея си, а не едва в началото. Щом сега лудницата е толкова голяма, интересно какво ли ще е накрая... 'Stop the Disco' като че ли не е толкова известна сред публиката, колкото предишните две, въпреки че Радиото я пуска доста често.



На следващите няколко песни емоцията леко поспада, само за да изригне отново на 'Tutti Frutti', което, нека си признаем, е на циг... ъъъ... ромски. Чак е иронично в какъв бесен екстаз изпада публиката – пее с цяло гърло, пляска, вика, размахва ръце и върти колективен ханш – интеграция чрез всенародно увеселение.

Усмивките на лицата на хората на първите редове стават все по-широки и налудничави, а атмосферата се сгорещява и буквално (въпреки климатика), и преносно. Образно може да се каже, че от тавана капе пот.

Някъде по това време Джино се впуска в обичайната вербална комуникация с публиката, както винаги на забавната смес от сърбо-хърватски и английски. Рекламира "новата плоча“.

"Толкова съм стар, че помня плочите. Аз съм вашият Дядо Гуру“.

После започва да дава някакви знаци на Оги, който разперва ръце в жеста "ОК, няма проблем“ и става ясно, че сетлистът се променя в движение. (Бърза справка с публикувания в Setlist.fm сочи, че е именно така).

Нататък се редуват песни от по-новите албуми и старите любими парчета, на които публиката пее с ентусиазъм. "Policia, policia you're so fucking slow!“.
Ръцете са почти през цялото време горе.

Всъщност като че ли вече няма значение какво точно свирят, защото настроението е достигнало до точка на кипене. Дори за малко да се разсееш, ти стига да погледнеш този до теб, или тези пред сцената и щастливо нахилените им физиономии, за да изпаднеш отново в състояние на еуфория.

Просто това е един от онези редки концерти, които на следващия ден са една лилава мъгла (и то без помощта на психотропни вещества) и за които не можеш да кажеш нещо конкретно, но завинаги ще останат в спомените ти като "Ебаси якия купон!“.

В песни, танци и закачки, стигаме и до бисовете. - Старият номер 'Ние се правим, че свършихме, за да повикате още малко' трае около минута. Крясъците са така оглушителни, че може и да спукат нечие тъпанче и KULTUR SHOCK не се мотаят излишно.



Помитат ни с още няколко от старите си песни, а аз се сещам, че още не са изпели 'Mastika'. Опитвам се да надвикам останалите, няколко човека около мен започват да пригласят.

Няма начин да няма 'Mastika' и разбира се, че има – във втория бис. Някаква девойка се качва на сцената и започва да върти кючеци, а един младеж скача в публиката, която го пренася чак до задния край на партера. Ясно е, че се ориентираме към приключване, макар че не ни се иска. Още една песен, поклони, снимки и лека нощ. KULTUR SHOCK тръгват към Варна, а ние – към изхода.

ГАЛЕРИЯ

На сутринта във Фейсбук има отзиви:

Oggi Kiossovski
Свирил съм пред 6000 човека, че и повече, но това, което изживяхме снощи с Kultur Shock в Mixtape 5 е несравнимо усещане! Няма толкова прекрасна публика, няма толкова енергия течаща и в двете посоки! Благодаря ви хора за невероятното изживяване ;)

Kultur Shock
Sofia... What the fuck!? How do you always succeed to be so unbelievably amazing? This energy and love is tough to match.
We all are in love with you, people, for real, no bullshit here.

Thank you.

Val Kiossovski
This was overwhelming. My home town is insane. I can't even describe the electricity of this show... Had to have couple of drinks to calm the fuck down and go to bed somehow.
I'm so proud of my band and my people, tonight they were one.

Мда... Ебаси якият купон!