RIVERSIDE
27.05.2013, Sofia Live Club, София
текст: Никола Шахпазов, снимки: Елена Ненкова

След два толкова добри концерта на RIVERSIDE (през 2010 за четвъртата годишнина на Тангра Мега Рок и точно година по-късно – за петия рожден ден на така нужната независима медия), трудно намираме правилните думи за правдиво, рационално и нужното за един добър журналистически текст – дистанцирано описание на случилото се на 27 май 2013.

Разбира се, суперлативите напират. Не само при нас, но и при всички останали приятели, познати, фенове, изнизващи се от третия лайв на Команда Полска.

Превъзнасяне.
Хиперболизиране.
Неминуеми са.
И ние няма да избегнем суперлативите.
Заслужени са.

Защото с всяко свое гостуване RIVERSIDE доказват, подчертават, натъртват, че са една от най-силните прог банди на Стария Континент. А това е достатъчно силен атестат, защото тъкмо Европа е Обетованата земя на истинския прогресив и точно тук растат най-красивите му цветя, съответно конкуренцията е повече от жестока.



Мариуш Дуда и компания обаче действат методично, продължават напред със спокойна, отмерена крачка, със стъпка, която до момента не знае грешка.

И докато при първото им гостуване еталонът ни за качество беше чудесният, тежък и тежко-красив ‘Anno Domini High Definition’ (макар и да не забравяхме ‘Rapid Eye Movement’ и ‘Second Life Syndrome’), през 2011 вече слушахме усилено чудесния малък албум ‘Memories in My Head’, а сега вниманието ни бе насочено към великолепния, подчертано рокаджийски (но със задължителната прог жилка) ‘Shrine of New Generation Slaves’.

Отчитаме прогресията на RIVERSIDE, защото за един сравнително кратък период от около десет години те се издигнаха до, а и над доста други европейски прог състави, а концертите им тук бързо бихме сравнили с тези на шведските шампиони OPETH.

Сравнението не е случайно. Последният път видяхме Микаел Окерфелт тук с неговия албум ‘Heritage’ – поклон пред английската прогресив школа от 60-те и 70-те.

‘Shrine of New Generation Slaves’ на RIVERSIDE има много общо с последния OPETH и това личи както на запис, така и на живо.



Разбира се, не желаем да ви заблуждаваме – поляците са твърде своеобразно явление, за да правим бързи, потенциално объркващи сравнения. Те са колкото близки, толкова и различни от OPETH – и в студийната си работа, и на живо. Едно обаче ги обединява – стремежът към саунд съвършенство, към концептуална рок магия.

Точно тях виждаме на 27 май в Sofia Live Club.

Поляците са пристигнали с тонове техника. Разбира се, рокенрол циниците биха повдигнали съчувствено вежда. Бързо обаче става ясно колко важни са пултовете, усилвателите и дори осветителните тела за тазвечерното шоу.



RIVERSIDE се качват на сцената и слизат от нея с прелестна перфектност, с онзи тип премерено, отлично и отличително лайв представяне, което се преживява лесно и чудесно, но трудно се описва в някакъв репортаж.

Чуваме почти целия ‘Shrine of New Generation Slaves’ – прелестно-меланхоличен в своята тематична цялост на ‘New Generation Slave’, ‘The Depth of Self-Delusion’, ‘We Got Used to Us’ и мега епичното, неподражаемо в цялата им дискография ‘Escalator Shrine’.

Интересно концертно явление е и закриващото ‘Celebrity Touch’ – малко групи могат да предизвикат такъв фурор с наглед лесно парче от последния си албум, доминирано от Hammond саунд и седмдесетарски рифове и припев. Встрани от новостите, отново ни срещат с ‘Egoist Hedonist’ великолепието ‘Living in the Past’, но май дори за онези, които не познават музикалните пиеси в основи, остава най-ясен споменът за брилянтния звук и увереното, твърдо като немска закалка представяне на бандата, което излъчва увереност, страст и професионализъм, които е радостно да срещнеш.

И понеже идват често тук, си ги пожелаваме за още някой рожден ден на ТМР. Тях и Стивън Уилсън накуп. Би било чудесно, нали, прогресари?

ГАЛЕРИЯ