BIOHAZARD в София от Стефан ТОПУЗОВ

07 Юли 2013

BIOHAZARD
LAST HOPE, HARDFACED

05.07.2013, *MIXTAPE 5*, София

текст: Стефан Топузов, снимки: Елена Ненкова

“Оставка!”, започва да скандира Били Гразиадеи някъде след втората песен от концерта на BIOHAZARD в петък вечер, вкарвайки шоуто в контекста на продължаващите вече четвърта седмица протести срещу абсурдното ново българско правителство.

Няколко секунди по-рано аз пък съм изкрещял в ухото на човека до мен нещо от сорта на: “Не мога да повярвам, че гледам любимата си група на подобен концерт.”

Сега, любимаТА може и да е преувеличение... Но след като през огромната част от тийнейджърските си години съм живял в 'Люлин', точно на пет пресечки от метрото, и съм изминавал този път всеки шибан ден, често със 'State of the World Address' дънещ от уокмена... няма как BIOHAZARD да не удрят някаква особена емоционална струна, която никоя друга банда не може да уцели.

Но майната ми на мен!

Сигурно всеки от около 500-те души в 'Mixtape 5' тази вечер има подобна, негова си история за BIOHAZARD.

А да гледаш тази група в малък клуб, без барикади заедно с абсолютно подивяла публика, която преживява концерта по същия начин – това е едно от най-великите неща, които могат да се случат на фен на група.

Разбира се, шоуто е започнало часове по-рано – разпалено от тежкия метълизиран хардкор на македонците HARDFACED.

Групата от Охрид не за първи път е в България и сместа й от Slayer-ски рифове, мелодични сола и редуващи се на този супертежък фон двама вокалисти – представи си нещо средно между Vendetta и Stampin' Ground – е добре попита от феновете.

LAST HOPE пък доставят точно това, което очакваш от LAST HOPE – енергично хардкор-пънк шоу, събиращо в стегнат сет песни от почти цялата им дискография, наскоро дообогатена и от слпит с братята им по оръжие VENDETTA.

Човек не може просто да седи и да гледа със скръстени ръце как тази банда свири – мелето пред сцената вече става сериозно, а в съркъл пита по време на финалната 'Fuck Police' участват почти всички.

Няма нищо случайно – LAST HOPE неведнъж са били дори хедлайнъри на не по-малки концерти в същия клуб и са едно от редките явления в България, изпълващи със смисъл превърналата се иначе във виц дума 'институция'...

... А като говорим за институции, виждаме и още една. Великата 'Shades of Grey' е очакваното начало на сета на BIOHAZARD, следвано от 'Urban Discipline' и гореспоменатата реч на Били за това как “Нашата страна е преебана, вашата страна е преебана... и всъщност целият свят е преебан. Затова – ОСТАВКА!”

И разбира се 'What Makes Us Tick' – моментът, в който спира да ми пука, че ръката ми е била в гипс едва седмица по-рано, и се гмуркам в мелето отпред.

BIOHAZARD свирят една след друга класики от първите си три албума – 'Each Day', 'Black and White and Red All Over', 'Retribution', 'Wrong Side of the Tracks', 'Down for Life'... Абсурдно е да се изброяват, всъщност.

Свирят всички песни, които трябва да изсвирят! Единствената стъпка встрани от класиките са две парчета от последния – и между другото, страхотен – албум на групата: 'Reborn' и 'Vengeance Is Mine'.

Всъщност, все песни, писани от класическия състав на бандата, от който тази вечер липсва само Евън Сайнфелд.

Без него BIOHAZARD в известен смисъл са различна група. И не непременно в лошия смисъл. Вместо да има двама фронтмени, които да си поделят вокалните функции, сега групата на практика има един – Били, а новият басист Скот Робъртс се включва доста по-рядко, предимно с беквокали. И по този начин – с фокуса главно върху Били – липсата на знакова фигура като Евън почти не се усеща.

Междувременно пред сцената е пълно с хора, които дават всичко от себе си, за да пресъздадат на живо клипа на 'Punishment' – който като нищо и да е бил първият им сблъсък с хардкор културата: яко меле, стейдждайвинги и пеене заедно с групата.

Това не спира от първата нота на 'Shades of Grey' до края на финалната 'Hold My Own' и продължава и по време на изпросения бис – 'Five Blocks to the Subway'.

Толкова е потно, че – слава Богу – не си личи как рева от щастие.