BIOHAZARD
LAST HOPE, HARDFACED

05.07.2013, *MIXTAPE 5*, София

текст: Стефан Йорданов - Стииф, снимки: Елена Ненкова

“Be who you are and say what you feel, because those who mind don’t matter and those who matter don’t mind.”
Bernard Baruch

Кой от нас и защо не би искал да тук тази вечер? Не мога да си представя този индивид и причините му. Наистина.

Петък, 5 юли, 2013 е денят на BIOHAZARD. Това е и 22-ият ден на гражданските протести на прогресивните хора в тази държава срещу нейната (не нашата) власт. Онези които не виждат връзката, отдавна са забравили, че движещата сила в нашата музика е бунтът, реакцията и откритото отношение. Напълно естествено, те не са тук с нас, но останалите са тези, които наистина имат значение.

Именно заради тяхното участие в най-важния летен фестивал по улиците на София тази година, #ДАНСwithme, събитието на деня започва с един час по-късно. Пред вратите на клуба не виждам недоволни.

Вътре BIOHAZARD правят последни проби, а минути по-късно се срещат с фенове за прегръдки, снимки и автографи.



HARDFACED от Македония започват сета си пред рехава публика.

Единият им вокалист е със шорти на STRIFE, другият с подобни, но на UNEARTH, а китарите често използват рифовите формули на SLAYER. От време на време ми се причуват далечни и не толкова далечни влияния от CROWBAR, но има вероятност това да се случва единствено в моята глава.

Активността пред сцената е променлива - някои само наблюдават, други като че ли не знаят как да реагират, защото не познават песните, а трети се забавляват, все едно наколо не съществува никой друг.
 


Когато излизам пред вратите на Mixtape за цигара, забелязвам че тълпата видимо се е увеличила. Малки групички от хора смучат бири и безалкохолни, смеят се, разказват си някакви неща.

Случайни майки с детски колички (да се чете: майки, които преминават по случайност, а не жени, станали майки по невниманиe, бел.ред.) и велосипедисти намират пролуки да преминат от единия край на подлеза към другия. Гладни фенове набиват китайска храна и скара от капанчетата наоколо.

В някои отношения атмосферата около клубните концерти у нас почти се е доближила до тази в цивилизования свят - всеки гледа сета на бандата, която иска да види и използва останалото време за социални контакти, които ежедневието малко или много е ограбило от него. Това е толкова естествено и нормално всъщност.



В предверието на клуба нашия приятел Шута (VENDETTA, PIRANHA) е заел обичайното си място зад мърч стенда и продава последните издания на PIRANHA, S.I.M.B и VENDETTA заедно със съвсем пресния сплит на VENDETTA с LAST HOPE и убийствената нова компилация 'Balkan Hardcore 2013', която върви по левче парчето.

Отпред няколко души навличат новите си тениски на BIOHAZARD и прибират онези, с които са дошли в широките странични джобове на комбатите си. Скачането пред сцената тепърва предстои.

LAST HOPE са безпогрешни! Никой не е очаквал друго всъщност. Не знам какво повече мога да добавя към всичко вече изписано за най-важната българска хардкор банда.

В очите на посветените (и в моите очи) те вече са класици, там горе, сред най-добрите на европейската сцена.

След 'Go Fuck Yourself' съм 100% убеден, че Чиката е променил нещо в пеенето си. “Не бе - вдига вежди Шута - Не е... Блендата му е същата... Не знам...”

И аз не знам. Нямах шанса да го попитам лично, но ми се струва, че вокалите му са станали малко по-олдскул, присъствието му на сцената - по-отворено и не толкова отсечено и агресивно, както беше преди година и половина, примерно, когато гледах LH за последно.

Само споделям... И не изключвам възможността отново всичко да е само в моята глава.

Някъде в средата на сета от публиката полита кен с бира и уцелва Чиката в рамото. Извършителят е индивид във видимо нетрезво състояние, който впоследствие причинява още една-две неприятни ситуации сред тълпата преди да бъде изведен навън.

В този момент си спомням как в една вечер в Underworld в Лондон към сцената летяха счупени бутилки и разговора ми с Фил Кембъл от MOTORHEAD, който си спомни как в Сърбия някой хвърлил към тях бръснарско ножче, залепено между две монети за тежест. Гадно, нали? 

Естествено, LH са абсолютни професионалисти и довършват концерта с хъс и енергия, достатъчна да захрани с ток средно голям квартал в столицата.



А столицата ни, оказва се, е била самотно място през последните 4 години без BIOHAZARD.

Тази вечер обаче Евън липсва от схемата на бандата, защото ги напусна след като записа с тях миналогодишния 'Reborn In Defiance'. На негово място е Скот Робъртс и неговата бленда е почти същата като тази на Евън, така че празно няма.

'Shades Of Grey' не само отваря този паметен концерт, то поставя стандарти, които ще бъдат следвани през следващите почти два часа - стандартите на банда с типично пънк отношение - хора хвърчат във въздуха и се приземяват на земята, хора сърфират на гребена на тълпата, хора седят на земята и се изправят за скок заедно с пулса на музиката, хора ходят по главите на други хора... Сещаш се.

Били тича от едния край на малката сцена до другия и обратно, озовава се стъпил върху раменете на група хора пред сцената и продължава да свири, качва са на врата на някого в другия край на клуба - този човек е машина.



“Оставка, София" - крещи преди да подхване  'Urban Discipline' - "Оставкааааа!”

Тази вечер 90% от парчетата са от най-класическите албуми на BIOHAZARD - 'Urban Discipline' (1992) и 'State Of The World Address' (1994) - 'What Makes Us Tick', 'Down For Life', 'Wrong Side Of The Tracks' една след друга изпълняват тайното желание на всеки един тук, което може да бъде синтезирано с фразата All killers and no fillers, please.

“Готови ли сте?"- крещи ни Били с енергията, която лично аз познавам у него от онзи незабравим концерт на BLOOD FOR BLOOD в Берлин преди няколко години.

"Май още не сте готови... ГОТОВИ ЛИ СТЕ-Е-Е-Е?”

В този момент започва 'Tales From The Hard Side' и годината отново става 1994, когато BIOHAZARD причиняваха хаос и размирици по големите летни фестивали в Европа.

Минорното соло в средата, заплашителният танц на Боби около собствената му ос, няма как да не се сетиш за онова легендално видео.

'Reborn' връща нещата в съвремието.



“Всичко върви по часовниковата стрелка." -  казва преди това Били - "но очевидно има нещо прецакано в това, така че е време да тръгнем в противоположната посока, затова завъртете един голям съркъл пит наобратно!”
 
Не виждам смисъл да изброявам всичко, което чуваме и усещаме тази вечер.

Естествено, имаше 'Vengeance Is Mine', 'Black And White And Red All Over'. Естествено, присъстваше и химна на BAD RELIGION - 'We’re Only Gonna Die'.

Летяха стойки за микрофони, късаха се струни ('Punishment'), жертваше се техническата прецизност на изпълненията за сметка на енергията и
подскоците, но това също е естествено.

Не сме на опера. Това е рокенрол! Това е пънк! Това е съществената разлика между улицата и пудрата, между нас и тях, защото може и да имаш само по пет пръста на всяка ръка или само пет пресечки до метрото, но те разделят оцеляването от простичкото съществуване, а ние с теб знаем кое е по-важното, затова "Оставка, София, Оставкааааа!"

ГАЛЕРИЯ 1

ГАЛЕРИЯ 2