SOFIA ROCKS 2013
RAMMSTEIN,
Bullet for My Valentine, Enslaved, Hämatom, Lafrontera

26.07.2013 г., Национален стадион “Васил Левски”, София

текст: Стефан Топузов, снимки: Balkan Entertainment

Има много групи, които хващат определено качество на музиката и го извеждат до някаква нова висота. Дали ще са максимално тежки, бързи, екстремни и брутални, или ще залагат на техничност, прогресивни композиции, епичност, мелодичност – общо взето всяка истински велика рок група разчита на някой подобен елемент, развит до край.

А когато става въпрос за RAMMSTEIN, това театралността.

Както имаха възможност да се убедят около 15 хиляди фенове, посетили четвъртото издание на Sofia Rocks в петък вечерта, шоуто на тази група е абсолютно безкомпромисно.

То не пести никакви средства – от гигантската сценична продукция до щедрата употреба на пироефекти. Това е симбиозата между рок и театър, развита до своя тотален максимум, какъвто шок-рок пионерът Алис Купър не би могъл да си представи и в най-смелите си сънища.

И после още.



Затова RAMMSTEIN са група, която има смисъл да гледаш на живо, дори и да не си най-върлият фен на музиката й.

И в известен смисъл е направо забавно как за поредна година, въпреки че организират успешен концерт на една най-гигантските групи, която човек може да се надява да гледа, Болкан Ентъртеймънт Къмпани успяват да ядосат хората.

Отпадането на SPINESHANK бе комуникирано от промоутърите с маниера на човек, пръднал в асансьор – с правене, че такъв казус няма, и пренебрегване на всякакви въпроси по темата.

Дори и хората, които биха отишли точно заради тази група, да не са колкото феновете на RAMMSTEIN, те не заслужават подобно отношение. И вероятно, ако това се бе случило миналата година, всички щяха да дъвчат организаторите – но днес нивата на наглост са вдигнати до такива висоти от обсебилата държавната власт шайка, че това почти не прави впечатление.

Друго, което не прави впечатление, е смяната в последния момент на Dorrn с Lafrontera. (Вокалистката на първите била приета в болница на предния ден.) Банда с 600 фейсбук фена отстъпва място на такава с 200. На кого му пука, сериозно? Единственият въпрос е защо не се дава шанс за изява на някоя кадърна местна група, а на подобни треторазредни чужденци.



Отношението на мнозинството от феновете е подобно и към следващите Hamatom. С тази разлика, че музикантите дават всичко от себе си, за да го променят.

Външният им вид е нещо като Mushroomhead за бедни, а музиката – смес от метълкор с неометъл и текстове на немски. В известен смисъл те са това, което RAMMSTEIN биха представлявали без сценичната си продукция. Енергията и ентусиазмът, с който Hamatom изпълняват парчетата си, обаче успяват да спечелят симпатиите на доста хора. Така се изстисква максимумът от подобно, привидно безсмислено фестивално участие.

При ENSLAVED обаче няма нищо безсмислено. Може преценката ми да е изкривена заради кръговете от хора, в които се движа,  но почти всички, с които разговарям преди и по време на фестивала, смятат норвежците за гвоздея на програмата. И няма как иначе да е – между тях и останалите зее пропаст в музикално отношение.



Докато другите групи тази вечер залагат на директни рифове и енергично присъствие, ENSLAVED отговарят с прогресивни композиции от по осем-девет минути, които звучат като блек метъл прочит на Pink Floyd.

Заради различността си те са посрещнати от публиката със смесен успех, но изглежда ENSLAVED нямат проблем с това.

“Песните ни са дълги, но затова пък са скучни”, шегува се фронтменът Грутле Кйелсон. Напротив, няма нищо скучно в това да имаш по повече от един риф и три думи в една песен.



Точно прекалено дългите песни обаче са нещото, от което са се опитали да се отърсят BULLET FOR MY VALENTINE в актуалния си албум 'Temper Temper', част от турнето за който е и участието им на Sofia Rocks.

Песни от него като заглавната, 'Riot' и 'Breaking Point' доминират сетлиста на групата, а изпълнението им е точно толкова енергично и професионално, колкото можеш да очакваш от подобна, обиграна в турнетата банда.

BULLET FOR MY VALENTINE предлагат полиран и излъскан нео-траш/сспийд метъл, който разчита само на мускули – сценичната им продукция се състои от бекдроп с обложката на албума и няколко реда усилватели.

Това е шоу, изнесено от пронизващо бързите рифове, хетфийлдските вокали на Мат Тък и умението на групата от Уелс да оползотворява гигантската сцена, като не спира да се движи по нея. Нещата стават неудържимо бързи в предпоследната 'Scream Aim Fire', а след това групата намалява темпото, затваряйки сета си със своя най-голям хит – 'Tears Don't Fall'.

Паузата между BULLET FOR MY VALENTINE и RAMMSTEIN се оказва достатъчно дълга, за да може заобикалящият свят да проникне на стадион 'Васил Левски' и да прекъсне хеви метъл съня на многохилядната публика.

Това е моментът, когато започват да се чуват скандирания “Оставка!” Точно така. Това, че днес сме на концерт, не значи, че сме отстъпили!

Минути по-късно първите фойерверки от шоуто на RAMMSTEIN вече са гръмнали и групата свири 'Ich tu dir weh', а вокалистът Тил Линдеман е свален с кран от самия връх на сцената.

Непосредствено след това германците ни връщат към самото начало на кариерата си с 'Wollt ihr das bett in flammen sehen?' и сами дават категоричен отговор на пироманския въпрос от името на песента, запалвайки цялата сцена, която напомня декор от филма 'Iron Sky'.
 


Сега... ако слушаш тази музика вкъщи, тя може и да ти се стори откровено безинтересна. И това е така, защото тя е само половината от това, което RAMMSTEIN предлагат.

Комбинирани със сценичното шоу на групата обаче, тези режещи и повтарящи се до безкрай рифове върху маршов ритъм образуват завършено цяло, което просто няма как да отречеш. А шоуто е някакъв извратен пиромански театър, напомпан с тестостерон и цинизъм.

Хората на сцената всъщност се държат по-скоро като актьори, отколкото като музиканти – всяка песен върви със свой сценарий, своя хореография и сценка, която RAMMSTEIN трябва да изиграят.



Това усещане се подсилва и от факта, че комуникацията с публиката просто липсва.

Пред RAMMSTEIN сме само зрители, а парчетата им се изреждат едно след друго без никакво говорене помежду им.

Първите думи, с които Тил разсейва съмненията, че те този концерт могат съвсем спокойно и да не го свирят, са “ръцете горе” (на чист български) и идват в самия край на двучасовия сет.

Малко след тях идва и един от неочакваните, но най-силни моменти – минорно и минималистично изпълнение на 'Mein herz brennt' само с пиано и вокали.

 

Учудващо красиво! Следват 'Sonne' и  финалът с 'Pussy' и поредната сценична еякулация, хвърлила във въздуха пред сцената огромен облак от конфети. Всички гледат с някаква странна смес от екстаз и неспособност да смелят какво са видели току-що.

Точно това е идеята. RAMMSTEIN на живо са изживяване, което те поглъща, сдъвква и изплюва безпомощен.

Неописуемо е.