CLUTCH
Planet of Zeus

13.07.2013, Principal Club Theatre, Солун - Гърция

текст: Ивайло Александров, снимки: авторът

Нека отначало разсея стереотипа за най-великата българска публика. Не, не сме. Гърците са.

Да, онези хора, които живеят в криза, вдигат шум до небесата, помагат им оттук и там и като цяло доста айлячат. Същите тези хора слушат повече и по-разнообразна музика от българите, от музикалните им магазини можеш да си купиш неща, които тук са достъпни само чрез нета, а в рок баровете не им пречи да ти пуснат Rainbow и Orange Goblin, точно след Iron Maiden и Kyuss.

Същите тези хора натъпкаха Principal Club в Солун (да, не в столицата) с над хиляда себеподобни на концерт на CLUTCH на 13 юли. А ден по-късно в Атина на същата банда имаше над 2 хиляди. И в Солун цялата тълпа ревеше текстовете и се люшкаше като компот в багажник на Москвич по черен път. Тук... Хм.



CLUTCH са една от тези групи, които с годините и с непрестанно вадене на нова музика, постоянно свирене на живо, липса на каквато и да е поза и с пълна отдаденост към рокенрола най-накрая достигнаха до ниво, в което вече не можем да ги причисляваме към ъндърграунд сцената.

Последният им албум 'Earth Rocker' ги качи дори на корицата на Decibel, а хедлайн турнето им в Щатите и Европа тази пролет и лято имаше немалко разпродадени дати. Включително и в Атина.

Сериозна българска агитка клъчоиди се отправяме към Солун на 13 юли сутринта. След като слизаме от добре охладеното купе на Пежото, гръцката жега ни удря толкова сух и спечен от слънцето шамар, че ми идва да изпълзя под седалката и да живея там до ноември. Окупираме хостела, общо 13 души и трима от нас се пускаме да търсим клуба, докато отдъхват по стаите.

Principal клуб се оказва в индустриалната част на града, на 100-ина метра от полуразпаднали се къщи, населени с цигани и безпризорни кучета. А пред клуба: "Я, това не е ли Жан Пол?”

Той е! Ръкуване и лаф с един от най-любимите ни барабанисти днес и в един момент от залата се спуска и самият Нийл Фалън!

"Нийл, може ли да ти стисна ръката?”, изплювам тъпанарски, глътнал си езика от неочакваната среща. От брадатата усмивка се изсипва едно "Ама разбира се!” и се заприказваме с личния ни герой. Ебати кефа!



После ги оставяме и зазяпваме разните мърч-артикули, преди да се върнем към остатъка от бригадата в центъра. След половин час сме при тях, а в едно заведение на 20-ина метра се е паркирала цялата група, барабар с организаторите. И нямат нищо против да се присъединим към тях (включително и едно циганче с акордеон, което печели симпатии и на американци, и на българи и се оказва от София), да си поговорим, да се разпишат и снимаме. Едни истински пичове!



Вечерта в Principal Club има над 1000 души. Клубът е тъпкан догоре, а гърците Planet Of Zeus току що са започнали да стържат фъз рифове и напомпан ритъм. Адски енергични са, скачат по сцената и са като изтървани незаконни деца на Motorhead и Kyuss, вилнеейки из парчетата от двата им албума.

В момента и те дръпнаха доста напред, европейските стоунър фестивали им отправят постоянно покани и отзивите от шоуто им винаги са екстатични. Този път не е изключение. Четиримата подивяват, а публиката си обича локалните герои. Хората се люшкат в една аморфна маса, има постоянен хедбенг и крауд сърфинг, реват текстовете.



Накратко, карат Planet Of Zeus да се чувстват като звезди. И има защо!  'Woke Up Dead' и 'Eat Me Alive' така натягат атмосферата, че когато атиняните слизат от сцената, след тях остава напрежение като под електрически стълб при задух преди гръмотевична буря.

CLUTCH. Примъкнал съм се пред сцената, стиснал фотоапарата и хем вече съм ги гледал на живо, хем съм се запознал с тях и пак си усещам корема като стиймпънк машина, когато Нийл и компания застават пред нас и влизат в ултимативния рокенрол на 'Earth Rocker'.

Публиката зад мен откача, цялата зала крещи текста, което ме кара да се ухиля до ушите, представям си на четиримата пред мен какъв кеф им е. Следват още три нови парчета, прехвърлям се от другата страна на решетката и тълпата директно ме понася в неудържимия си танц. Блъскане, пот, куфеене и рев – такова удоволствие е да споделяш толкова важна банда с толкова много хора, с които сте на една честота тази вечер.



След ударното начало, минаваме на добре познатия груув от 'Blast Tyrant' – албумът, който още през 2004 запрати CLUTCH  в полезрението на широка аудитория и медиен интерес. И първи с настоящия продуцент Machine.

'Cypress Groove', 'The Profits of Doom' и лудницата 'Mob Goes Wild'. Ами, да, подивява.

“Please allow me to adjust my pants so that I may dance the good time dance!”

И танците кипват още по-дивашки.

“Everybody move to Canada, smoke a lot of pot” и навсякъде из залата мирише на марихуана, като дори пич от охраната поднася огънче към масура на две хлапета отпред. Рокенрол мафия!



Още малко нови парчета, занасяне към предния албум с хита от него '50,000 Unstoppable Watts', Нийл вади Гибсъна и ни става ясно какво ще последва.
 
Залива ни китарната мараня от интрото на 'The Regulator' и минута по-късно отвинтваме чакри под епичния устрем на парчето. След това грууви танци с 'Big News I' от 1995 и наперената 'Pure Rock Fury' и официалният сет свършва с последните две парчета от още пресния 'Earth Rocker'.

Но не, макар и с 'The Wolf Man Kindly Requests...' купонът да свършва, няма как да изкараш 1000 прегрели рокенрол фенове, жадни за още, за още, за още... И има още.



Нийл се връща на сцената с китара и още с първите акорди на 'Electric Worry' мощен вой заглушава музиката, а вляво от мен избухва червена сигнална факла, песента нахлува мощно и всичко кипва в мазно бълбукащ качамак от искри, димна завеса, човешки силуети и прелитащи човешки фигури, катерещи се една върху друга в опит да си изплюят дробовете, докато крещят “Bang, bang, bang, bang! Vamonos, vamonos!”



“Thessaloniki, today is YOUR day”, изпява брадатият проповедник и песента прелива в ритмичното 'One Eyes Dollar' и концертът свършва. Чак тогава усещам колко съм изтощен физически и емоционално. Следва презареждане на тока с бира и рокенрол из нощен Солун.

И очакване на още (много) CLUTCH  на живо.