PORN
MENTAL ARCHITECTS
1.12.2013
клуб *Mixtape 5*, София

текст: Никола Шахпазов, снимки: Мартина Милтенова

Сещаме се само за още един такъв (да го наречем ли бутиков?) концерт в иначе доволно дългата промоутърска историята на Тангра Мега Рок – онзи на големия продуцент Стийв Албини и неговата подмолната банда Shellac през 2008.

Тези събития са малки и точно заради това – изключително ценни и заредени с могъщ ъндърграунд заряд. Очаквахме този лайв с особен интерес и поради друга причина – Porn (по-рано познати и като Men of Porn) са експериментална група с непредвидим звук и… състав.

Единственото сигурно звено при тях е Тим Мос, заедно с когото се надявахме да видим Били Андерсън (продуцирал чудовища като Melvins, Neurosis, Agalloch, Mr. Bungle и Sleep) и Дейл Клоувър (барабанист в Melvins, а за кратко – и в Nirvana), но получихме емблематичния басист на Faith No More Били Гулд и мистериозния унгарски барабанист Балаш Панди (свирил с кспериментатори като Merzbow, Zu и The Kilimanjaro Darkjazz Ensemble). Както стана ясно – може би сме спечелили от това поредно разместване на подземните пластове.

Още в началото на почти едночасовата подгрявка от Mental Architects чувам съвсем точната вметка на оригиналния роукър Мартин Петров – ”Това е една от най-добрите групи на Балканите!”.



Абсолютно вярно е и дори непосветените (защото ние ги следим отдавна, имаме дебютното им ЕР - 'Patience, Communication, Understanding, Go!' на естетски оформено CD, както и първия им албум Celebrations – на червен винил!) бързо се убеждават. Момчетата са пълни мат рок отличници – свирят едновременно емоционално и абсолютно разчетено, удряйки ни с дузина изцяло инструментални, доволно сложни пиеси, сред които и няколко съвсем нови.

Следва нещо, което можем за гледаме само ако похарчим поне две хиляди български лева, за да отскочим до тематичния холандски фест Roadburn – брадатите момчета от PORN, които са пристигнали с идеята да ни смажат с понятията (и тежкия звук зад тях!) сайкъделик, фъз и стоунър.

Бързо, ама много бързо добавяме към тях експерименталност и пълна импровизация. Защото PORN се материализират във възможно най-екстравагантната си форма – на неконтролируемо стоунър рок трио, което представя шоу, достойно за истински, истински силен репортаж.

Няма реален начин да ви представим сетлист, защото нищо от онова, което се случва, не се подчинява на студийните записи – чуваме едва две (може би три? четири?) предълги композиции, в които шум (много шум!), преднамерени премодулации и тежки, свръхтежки Black Sabbath-рифове се сливат в едно психеделично цяло, в рамките на което ние клатим тежки глави, вдигайки смели бирени наздравици.



Междувременно, Били Гулд продължава да се усмихва многозначително, а приличащият на магьосника Радагаст (от чудесната книга на Толкин – Хобит!) Тим Мос е вторачен с особено внимание в китарните ефекти и усилвателите, благодарение на които докарва стена от звук, сравнима с онази на седмдесетарските концерти на Pink Floyd и Black Sabbath, взети заедно.

Както споменахме, всичко бе твърде дълго (а според други – и твърде кратко), за да бъде реално сравнено с каквото и да било, случило с наоколо в последната година.

PORN бяха урок – добър за всички запознати и дори по-добър за всеки, който не e наясно със щатската стоунър сцена и основните нейни фигури. 

ГАЛЕРИЯ 1
ГАЛЕРИЯ 2