MADBALL+Deez Nuts+Your Demise+Nasty
11.12.2013, *MIXTAPE 5*, София

текст: Стефан ‘Stiff’ Йорданов, снимки: Елена Ненкова

ГАЛЕРИЯ 1
ГАЛЕРИЯ 2

Опашката пред входа на Mixtape 5 тази вечер прилича на дебела змия, направена от хора, а металните заграждения само подчертават тази странна форма. Коварното течение и неприятният студ, идващ от него са страничните eфекти, които хората смело понасят, за да станат част от концертите на Enter The Nu Breed Tour. Антрето пред самата зала е натъпкано с хора и всяко свободно място бързо се запълва, докато онзи типичен приглушен грохот, съпровождащ присъствието на всяка тълпа, чувствително се усилва.
 


Концерт не може да се преразкаже, независимо колко усилия ще положиш. Винаги съм смятал така. Иначе на концертите щяха да ходят само добри разказвачи, а всички останали да си седят на топло вкъщи. Така че ако не си бил там, едва ли ти пука за броя на присъстващите, заглавията на отделните песни. Едва ли ти пука за самия концерт. Затова този репортаж може да се получи надолу с главата, но смятам да пиша за хората, които бяха там, а не за тези, които отсъстваха. Смятам да избягам от всеизвестните факти, цитирането на много песни или цели сет листи, точни времена и т.н. Тези неща нямат никакво значение. Тази вечер значение имаше енергията.



Според мен не е възможно да се надцени колко големи са MADBALL в България.

Да оставим настрана, че са едни от пионерите в жанра, по-важното е, че това отдавна не е само група, а етика, която следва всеки тръгнал по пътя на хардкор философията. В този смисъл, няма кой знае какво значение кой точно ще свири преди тях.

Моето впечатление е, че NASTY надскачат с малко обичайния си бийтдаун. Въпреки че самият Фреди носеше тяхна тениска и много от хлапетата изглеждаха адски ентусиазирани, на мен NASTY ми звучаха и ми изглеждаха като всяка втора банда днес - обичайното тропане, същите брейкове, същите формули, същите износени неща, които чувам непрекъснато от европейската сцена. Просто съм честен. Разбирам, че може и да ти харесват, съжалявам, но за мен беше загуба на време.

Enter The Nu Breed Tour има още четири дати, което означава, че британците YOUR DEMISE имат още четири концерта преди края на турнето и някъде към 20 (включително 4 в Япония) преди да сложат край на кариерата си. Срамота, защото тези пичове са толкова надъхващи на сцената, че одобрението в тълпата отпред идва на вълни и заразява всичко по пътя си като свински грип.
 
“Това парче се нарича 'Born A Fuckin’ Snake'" - крещи фронтменът Ед Макрай само секунда преди бандата да изоре песента. Всъщност тези момчета се нахвърлят по подобен начин върху всяка песен и всеки път жегата и интензивността на изпълнението се вдигат с по няколко градуса. Накрая завършват с химна “The Kids We Used To Be…” и изцеждат последните капки енергия от хората пред сцената. Това не само яки лирики и готини рифове, това е триумфално представяне на група, която е едновременно в пика на своята кариера в своя зенит.



сетлист Deez Nuts

Предишният концерт на DEEZ NUTS в София беше в малката зала на Mixtape 5. Той беше кратък и изпъстрен с технически проблеми Тази вече, поне в началото, вокалистът и фронтмен на групата, Джей Джей Питърс изглежда като че ли още не се е съвсем събудил. Нивото на професионализъм си е тук, енергията присъства, но се усеща известна рутина и несъзнателно често отклонявам вниманието си към увеличаващата се маса хора.

Не мога да спра да си мисля, че предишната група беше по-яка. За щастие след средата на сета , или по-точно, в неговия край ('I Hustle Everyday', 'Band Of Brothers') всичко си идва на мястото- тела хвърчат в различни посоки, хората се сдобиват със сцепени устни, докато сърфират или докато другите сърфират върху тях, а стейдж дайвингът става все по-нахален от гледна точка на личната безопасност.

Когато идва времето на MADBALL, мястото вече се е превърнало в човешки кошер. От минутата, в която те се качват на сцената, става пределно ясно кой кой е в този бизнес. Химните се зареждат един след друг, с дебели рифове и бързи удари под пояса.
 


Фреди пита кой от публиката се смята за олдскул и отсреща се появява гора от ръце. “I’m new school, so fuck you!”- заявява той с типичния за родното си място хумор и ни напомня за последния албум на групата си, 'Empire' (2010).

И точно преди заглавната песен от него получаваме информацията, че след края на това турне MADBALL се връщат у дома, за да направят нов запис.  Въпреки изречените думи, края на този сет е олдскул до мозъка на костите си. Трудно можеш да наречеш песни като 'DMS', 'Hardcore Pride' и 'Hardcore Still Lives' нова школа. (new school). Тези пичове са наоколо от доста време.

Когато станеш свидетел на концерт от такава величина, шансът да бъдеш откаран от линейка е доста сериозен.

Някъде по средата става ясно, че това не е просто един лайф, а нещо много по-важно- това е изпълнение, което отличава MADBALL от стадото, от всички, стъпили на сцентата преди тях. Не проявявам неуважение към другите банди тази вечер, но тези тук са 100% истински.

Фреди работи с публиката по начин, който на моменти го превръща в кукловод. В следващия момент всичко избухва в пълен човешки хаос. Наколо ври и кипи от енергия. Дори да се опиташ да избягаш от нея, да обърнеш гръб на масовото меле, откриваш, че няма как да помръднеш.

MADBALL ни поднасят нещо, което ще се запомни като един от най-добрите концертни моменти на 2013. Бих казал, че са шибано велики!

ГАЛЕРИЯ 1
ГАЛЕРИЯ 2