UNEARTH
Dash the Effort
16.09.2014
клуб 'Mixtape 5', София

текст: Стефан Топузов, снимка: Любен Хубенов

Минаха десет години, откакто групи като Killswitch Engage, Lamb of God, God Forbid и Unearth издадоха куп знакови албуми, които разделиха историята на метъла на преди и след 2004-а. Така наречената Нова вълна на американския хеви метъл (NWOAHM) заля света на метъла и го промени из основи.

За съжаление, България остана едно от местата, които тази вълна сякаш така и не заля. Вчерашното шоу на UNEARTH в малката зала на *Mixtape 5* бе едва третото такава група у нас. И първото хедлайнърско. В известен смисъл това беше първият допир на българската публика с “истинското нещо”. А истинското нещо кара всички негови имитации, които сме гледали досега – местни и европейски – да изглеждат като карго култ*.

Подгряващите Dash the Effort са пример за това. Отвъд едно по-интересно парче, подплатено с електронен бийт, в което вокалите се делегирани основно на басистката Маги, всичко останало е като излязло от учебника по метълкор – и като музика, и като сценично поведение.



Различно е, когато гледаш една от групите, които са писали този учебник.

Без особено церемонене UNEARTH излизат на сцената и скачат направо в супербързия ритъм на 'Giles'. Секунди по-късно той прелива в красиви китарни апрежи, сякаш за да разсее всякакви съмнения, че UNEARTH не могат да се справят със съвсем не лесната си музика на живо. Не само си свирят нещата, но го правят умопомрачително стегнато. Преди публиката да успее да си поеме дъх, групата продължава направо с 'My Will Be Done' и 'Endless'.

Преди повече от десет години, именно последната спомената песен бе първият ми сблъсък с подобен вид метълкор – смесващ брутализма и брейкдауните на Hatebreed с мелодичния дет на банди като At the Gates и In Flames. Повечето хора, с които разговарям в клуба, имат подобни истории за значението на UNEARTH за оформянето на музикалния им вкус.
 


Въпреки това, като че ли концертът сякаш е събрал по-малко хора, отколкото се полага на толкова важна група. Малко повече от сто души? Дали десетте години закъснение не са се оказали прекалено много? Дали скоро няма и UNEARTH да последват свои съратници като Shadows Fall и Chimaira, които се отказаха, пречупени от музикалната индустрия?

“Не”, е категоричният отговор, който вокалистът на UNEARTH, Тревър Фипс ми дава на същия въпрос преди концерта. Тази група не смята да се предава. И това личи особено силно от новата им песен 'The Swarm', която следва – експлозивна, супербърза и ядосана. Никакъв опит за смекчаване на звука и компромис, който да закрепи групата в комерсиално отношение – само безпощаден метъл.

UNEARTH не разчитат само на целеустремеността и упорството си. Те имат и гигантски каталог от размазващи класики, много от които чуваме във вторник вечер – ненормално бързата 'Sanctity of Brothers', отдаващата почит на класическите In Flames, 'Zombie Autopilot', залагащата на мелодичен припев 'Last Wish'...

Необходимата енергия определено присъства в *Mixtape 5* тази вечер – не само на сцената, а и пред нея. Фипс споделя, че това е най-добрата публика, която UNEARTH са имали на това турне досега. Изглежда искрен. По-късно отново го ми казва, когато аз като типичен български мрънкач съм тръгнал да му обяснявам как хората били малко.

Истината е, че който бил, бил. По-добра концертна група едва ли ще можете да гледате скоро тук.

* Ползвай Google.