PARADISE LOST
Оркестър на Държавна опера Пловдив – диригент: ЛЕВОН МАНУКЯН и хор ‘Родна песен’
20 септември 2014, Античен театър, Пловдив
текст: Стефан Йорданов-Стифф, снимки: Елена Ненкова
Организатор: ТАНГРА МЕГА РОК
ГАЛЕРИЯ КОНЦЕРТ
ГАЛЕРИЯ РЕПЕТИЦИИ
Репортаж на Шахпазов
Това е четвъртото издание на годишната инициатива Sounds of the Ages и PARADISE LOST ще свирят за пръв път на живо с оркестър и хор. Перспективата да станат свидетели на единственото и най-вероятно неповторимо шоу в Античния театър тази вечер е привлякла заклети метъл фенове и готик космополити от всички краища на света. Сред тях има много стари фенове с тениски на групата от 90-те, но по средната възраст сред публиката ясно се вижда, че PL са успели да построят мост между музиката си и по-младите поколения. Последните три албума на бандата като че ли върнаха предишната й отлична форма и сега величието на музикалните им шедьоври се разпростира като сянка върху всичко, което някога са правили, обединявайки старата дуум и дет школа, експерименталните албуми и съвременните търсения в едно неделимо цяло. Има и още една причина всички да са толкова развълнувани тази вечер. Групата записва концерта за бъдещо DVD издание.
За никого не е изненада, че двата сета тази вечер (единият с оркестър, а другият без „тези добри хора„, както ги нарече Ник) са изключително силни. Звукът е като стена от дуум метъл, перфектни класически аранжименти, композиторска зрялост и великолепни вокали. С оркестрацията на Левон Манукян и Георги Милтиядов, придаваща нови нюанси на класики като ‘Joys of The Emptiness’, ‘Soul Courageous’ и ‘Over the Madness’ и с призрачното присъствие на хор ‘Родна песен’, особено в стъписващо атмоферичната епика ‘Gothic’, този концерт се превръща в нещо почти свръхестествено като преживяване. И въпреки че едноименният албум дава името на цял субжанр в метъла, едва по-късните студийни проекти на PL са тези, които напълно оформят облика му.
Казваме това, защото тази вечер групата прави още един прецедент-изпълнява незаписана и неиздадена нова песен от предстоящия си албум – ‘Victim of the Past’. Докато я слушаме, започваме да се досещаме, че следващото студийно произведение вероятно ще е по-тежко, с по-мрачни и груби вокали. Това, разбира се, е само предположение. По-важното е, че днес феновете на PL имат щастието да гледат концерта на живота си.
Спомни си времето, когато рок музиката наистина имаше какво да каже, защото тя не винаги е била в ръцета на дечурлига, които пишат песни за това как мразят родителите си или не могат да се докопат до любимата съученичка. Светът на тежката музика крещеше с глас, изразяваше мнение и твореше изкуство- софистицирано и едновременно с това сурово. Тежко на онзи, който не се съобразяваше с това. PL са типични представители на онази епоха. От момента, в който стъпват на сцената пред препълнените трибуни на Античния театър в Пловдив, те са третирани от публиката като месии.
Тази древна сцена, осветена в богати нюанси на червено, зелено и жълто им подхожда напълно. И ако през първата половина на концерта си личи как групата е по-внимателна в движенията си, то с началото на втората половина всички се отпускат и музиката потегля в една далеч по-енергична посока. Това е едно невероятно уверено представяне, Бихме казали дори самоуверено. Серията ‘The Enemy’, ‘Erased’, ‘Isolate’ оставя публиката без дъх, но ‘As I Die’, ‘True Belief’ и бисовете ‘Say Just Words’ и ‘The Last Time’ са тези песни, които наистина поставят последния щрих на този фундаментален концерт.
ГАЛЕРИЯ КОНЦЕРТ
ГАЛЕРИЯ РЕПЕТИЦИИ
Репортаж на Шахпазов
