PARADISE LOST
Оркестър на Държавна опера Пловдив - диригент: ЛЕВОН МАНУКЯН и хор 'Родна песен'
оркестрации Левон Манукян и Георги Милтиядов
20 септември 2014, Античен театър, Пловдив

текст: Никола Шахпазов, снимки: Елена Ненкова

Организатор: ТАНГРА МЕГА РОК

ГАЛЕРИЯ КОНЦЕРТ
ГАЛЕРИЯ РЕПЕТИЦИИ

След репортажа на СТИФФ, ето и този на ШАПАЗОВ.

Въпреки че PARADISE LOST бяха тук за четвърти път, имаше защо да смятаме концерта в Пловдив за различен и, без да преувеличаваме, много по-специален и натоварен с емоция, отколкото предишните им гостувания.

Защото първите две гостувания в столицата (през 2005 и 2010, и двете в зала 'Христо Ботев') бяха белязани от лоша организация и множество други проблеми (колеблив звук, изнервена група, изнервени фенове, липса на обещаните подгряващи групи), което пък беше практика за организираните от съмнителния Христо Русанов събития. В следствие на това, на практика първият нормален концерт на PARADISE LOST, който гледахме, беше и първото им стъпване на прилягащата им голяма, фестивална сцена – в Каварна през 2011. Там нещата бяха сериозни – не само с озвучаването, но и с отношението към групата, съответно получихме пълнокръвно, силно шоу със задължителната разходка из дискографията на бандата. Едновременно с това – ставаше дума за добър, но стандартен концерт на PARADISE LOST, след който продължавахме да завиждаме на феновете, присъствали на нещо различно – като например записът на концертното DVD ‘Draconian Times MMXI’. И, ясно е, тогава не сме се и надявали, че следващият ни сблъсък с грандмайсторите на меланхоличния метъл ще бъде толкова важна, нито пък че ще бъде в чудесния Пловдив.





Няма нищо случайно, разбира се. Този специален, симфоничен експеримент на PARADISE LOST и Оркестъра на Държавна опера Пловдив бе поредното подобно събитие на пловдивския Античен театър, където вече бяха стъпвали хора като Фиш, Таря Турунен, Asia и особено – любимите ни Anathema. Не ги споменаваме само защото изживяхме толкова силно концертът им преди две години, дори не и защото DVD-то, което записаха там (‘Universal’) изглежда фантастично, а защото момчетата от Ливърпул са важен фактор в английската рок музика. И защото, според свидетелството на самия Грегор Макинтош, идеята за концерт на PARADISE LOST на Античния театър възниква именно след непринуден разговор на Ник Холмс и китариста/вокал на Anathema Дани Кавана.
 
Хубавите неща вървят ръка за ръка. А тези два концерта бяха колкото еднакво хубави, толкова и различни. Няма и как иначе. И слава Богу.
Бяхме подготвени за това кои точно парчета са избрали PARADISE LOST за първата част от концерта – онази с оркестъра на Държавна опера Пловдив (със силното присъствие на диригента Левон Манукян) и хор 'Родна песен'. Ясно беше, че основният човек в групата – мистър Грегор Макинтош е заложил на композиции, които имат изначално заложена идея за силно синт присъствие или истински оркестър (в по-добрия случай).

Имахме и някаква подготовка за симфоничното звучене на ‘Last Regret’ и ‘Faith Divides Us - Death Unites Us’ (от компилацията ‘Tragic Illusion 25’). Разбира се, в Пловдив нещата бяха по-силни. По-големи. И по-истински. Най-малкото заради специфичната атмосфера на идеалния декор от колонади и старинни статуи на Античния театър, заради Стария град в Пловдив, трансформиран в деня на концерта в интернационално събрание на фенове на PARADISE LOST – по стръмните павирани улички и заведения се разминаваме с немалко британски фенове (на Античния театър се вее дори шотландски флаг!), пропътували половината континент, за да присъстват на това важно мероприятие, а не само да го гледат на домашния си комп или телевизор.





По-късно засичаме и двама полски фанатици със знаме, няколко румънци, както и група гърци, които вероятно са гледали групата и преди седмица (в Атина или Солун), но там сетлистът и атмосферата са били съвсем различни, разбира се. Не на последно място – това беше завършващата фаза на една идея, развивана в продължение на месеци от групата, господин Манукян и всички останали, дълбоко замесени в организационния процес. Резултатът вече е част от историята на съвременния рок.

Атмосферата на Античния театър е истински празнична, а и няма как иначе – струпаните няколко хиляди човека са заредени с поне толкова енергия, колкото и самата банда.

Неочаквано, началото не сета е колебливо – звукът на откриващото ‘Tragic Idol’ е небалансиран, не чуваме нито китари, нито ясни вокали, което пък не пречи на феновете да пеят и да аплодират групата. Най-хубавото е, че след малкия фалстарт, всичко продължава по план – комбинацията от група, хор и оркестър се получава (на места просто добре, на други – направо отлично), а звукът е плътен, силен и изключително чист.

Както си му е редът при подобно отговорно събитие, PARADISE LOST се придържат към предварително набелязания сетлист, който ние знаем седмица по-рано (е, внесли са едно-две размествания и промени), а репетициите с оркестъра очевидно са били ползотворни – и без това любимите ни ‘Over the Madness’ и ‘Last Regret’ звучат силно, различно, заредени с нова доза мелодия и симфонична мощ.

Ник Холмс се е спретнал с черна риза и елече – съвсем като за рецитал в Ла Скала (макар че само ден по-рано се появи на пресконференцията за концерта с класическата чернобяла тенска на Bathory), а за да бъдат нещата по-рокенрол (и метъл, все пак) точно до него мистър Макинтош размахва новопридобитите си расти, докато забива риф след риф след риф.





Нищо не може да наруши общата еуфория – нито появилия се лек дъжд, нито някои неравности във вокалите на Холмс. PARADISE LOST имат страхотна и изключително вярна публика, която е дошла за музикално пиршество и получава точно това. Новото парче ‘Victim of the Past’ всъщност е доста добро (не се учудваме, че е изпипано тъкмо в стилистиката на албуми като ‘Tragic Idol’ и ‘Faith Divides Us - Death Unites Us’), ‘Gothic’ пък е чудесна препратка към най-старите неща на групата, към които PARADISE LOST невинаги посягат.

Антрактът между оркестралната част и чистата доза рок е удивително кратък – след някакви си десетина минути ни удрят с ‘The Enemy’ и двойна доза от ‘Symbol of Life’ (‘Erased’ и ‘Isolate’). Съвсем преднамарено, сега саундът е различен –оркестърът липсва, затова и китарите, и ритъм секцията, и вокалите са по-силни.



Оттук нататък всичко е ясно – ще получим и старите класики ‘True Belief’ и ‘As I Die’, както и вероятно най-популярните две композиции от доволно дългата им дискография – ‘Say Just Words’ и ‘One Second’.

Знаем колко често Ник обича да обявява ”This isn’t the last song, this is The Last Time!”, но този път парчето е последно. Съвсем нормално, всъщност – това е идеалният начин да завърши всичко. С ръкопляскания и биещи в ритъма на PARADISE LOST сърца.

Ясно е, чакаме си DVD-то, но дори и без него ще помним всичко достатъчно ясно.

ГАЛЕРИЯ КОНЦЕРТ
ГАЛЕРИЯ РЕПЕТИЦИИ
ДРУГ РЕПОРТАЖ