MADBALL
Last Hope + BFDM + Senseless
15.11.2014
Клуб 'Mixtape 5', София

текст: Стефан Йорданов-Стифф, снимки: Мартина Милтенова

“Ще ти дам малко бира, ако ми дадеш една цигара.”- Ето това наричам добър старт на преговори! Предложението идва пред вратите на *Mixtape 5* от един висок, леко подпийнал младеж с PVC бутилка в ръка, на когото обяснявам, че не искам бира, защото вече съм пил концентрат. Хигиенните причини му ги спестявам. “А-а-а-а- успокоява ме той- преди това и аз пих ракия- след което ме поглежда и казва- Но аз съм млад...”

Прав е, мисля си. Преди време най-вероятно щях да правя същото като него по същия начин. Давам му цигара, докато той  изважда последния извод от краката ни среща - “И ти си бил млад!” После телефонът му започва да звъни, а аз решавам да вляза и да си търся подходящо място, защото вече е 22.30 и само след няколко минути MADBALL ще започнат сета си.



Вечерта започна отдавна, още с отварянето на вратите около 19.00, но гърците SENSELESS свириха пред не повече от 100 човека, от които пред сцената бяха едва 20. В края на сета им, по време на последното парче, 'Decapitated', тази цифра дръпна с още най-много 10 души. Всъщност, в момента те раздават новото си EP напълно безплатно, така че ако се интересуваш, влез в тяхната фейсбук страница и си свали трите парчета, включени в 'MMXIV'.



BFDM привличат значително повече хора. За съжаление на мърч стенда при Шута няма нито една тяхна тенсика или поне аз не успях да видя. Стегнато представяне, както винаги, и убийствена ритъм секция в BFDM. Когато са на сцената, в най-силните моменти, сетът им прилича на силова тренировка. Във все още рядката тълпа пред сцената започват да се забелязват първите признаци на характерните за подобни мероприятия физически активности.



Когато LAST HOPE се качват на сцената (в леко необичаен състав без Насо) месомелачката пред сцената става нещо напълно естествено. “Навън сме свикнали да виждаме тази дупка пред сцената във формата на подкова..." - казва Чиката между парчетата - "Но тук сме си у дома, така че елате по-близо.”  Няма нужда от допълнително подканяне.

През годините LAST HOPE бяха и продължават да бъдат олицетворение на стабилност. Чувал съм едни и същи техни парчета да звучат малко по-метъл, а после по-пънк, но това са просто нюанси на различните епохи. Тази вечер, дори с една китара по-малко, LAST HOPE бяха изпълнени с ентусиазъм от предстоящото турне и навечерието му в София.

Двете най-горещи точки на тяхното шоу бяха 'Another State Of Mind', която е само на две години (от албума 'More Than Ever'), но вече е придобила статуквото на класика, както и традиционния поздрав към полицията в края, в изпяването на който взе участие почти всеки присъстващ.



MADBALL също са били млади, ако си позволя да перифразирам младежа, с когото сключвахме сделка в задимения подлез пред *Mixtape 5*, когато през 1988 Фреди, тогава само на 12, е правил първи стъпки  в света на хардкора с помощта на брат си Роджър на баса и Вини Стигма - и двамата от AGNOSTIC FRONT. Останалото, както казва клишето, е история. Само че ние също сме част от тази история.

Четвъртото гостуване на MADBALL в България е само 11 месеца след предишното. И въпреки че бекдропът зад барабаните показва илюстрацията към минито 'Rebellion', една от причините MADBALL да са тук, е да ни запознаят с новия си албум, затова след интрото директно ни удрят с едноименното 'Hardcore Lives'.



Тълпата вече е изпълнила вътрешността на целия клуб, а температурата се е вдигнала с няколко градуса. Сетът продължава малко повече от час. Той е балансирана комбинация от по-нови и по-стари неща, която гарантира, че стейдждайвингът, краудсърфингът, питовете и хоровото припяване няма да спрат дори за минута. Новият албум се представя с три парчета, EP-то от 2012 с едно ('It’s My Life') и то е точно преди края с абсолютно задължителното 'Pride (Times Are Changing)' от 'Demonstrating My Style' (1996). Предишният албум на групата, 'Empire', излязъл преди цели 4 години, не получи представител в списъка, но другите издания от миналото десетилетие бяха отразени с по едно или две парчета.



Иначе MADBALL си бяха MADBALL - професионални, нахъсани и безгрешни, както винаги. Вдъхновен от реакцията на тълпата, която пееше “Оле- оле-оле-олеее-MADBALL-MADBALL”, накаря Фреди ни пожела да си останем все така истински, а малко преди това благодари и на всички, които бяха дошли от по-далеч, за да присъстват на този концерт.

“В Това е красотата на тази култура" - каза той - "Няма бариери, няма стени...” И да, както казах по-горе, една от причините за новата визита на MADBALL беше техният нов албум, но другата е, че те просто обичат да бъдат тук, сред нас, затова не е учудващо, че обещаха да се върнат догодина.

ГАЛЕРИЯ