BEHEMOTH
Thaw, Bolzer
20 април
клуб 'Mixtape 5', София

текст: Ивайло Александров, снимки: скоро

Понеделник вечер. Човек приключва работа, мята си якето, минава през магазина и се прибира, за да приготви хапване за вечеря пред телевизора и себе си за настъпващата седмица. Или се отбива за бира и я вдига за наздравица с още десетки дългокоси и черноризи юнаци като него, в чакане на една от най-мощните екстремни групи в последните 15 години. BEHEMOTH се завърнаха в София и доведоха пъкъл, метъл и две адски интересни банди със себе си.

Да започнем с тях: Thaw съм чувал само като име, на което трябвало да обърна внимание. Да, добре, само да си допия бирата. Влизам, и се чуквам по празната кратуна, че изтървам почти 10 минути от сета на поляците. Ами то съвсем яко звучи, бе! Бавни и разляти рифове, още по-забавени барабани и бас (и по-бавно може, за пълен разкош) и супер редки крясъци в микрофона чуваме от четиримата качулати метъли и асоциациите с родната дуум-дет гордост Upyr съвсем нахално изскачат на преден план. А то и Емо е в тълпата, та съвсем. Една идея по-бавно и ще се огледам за тениски на Ufomammut и YOB. Чудни екземпляри, печелят точки.

И после двама във нощта, защото там-тири... млъквай бе, дришльо! Двамата от Bӧlzer вдигат такава олдскуул джабала, че след първата песен забравяш, че са само барабанист и ревящ китарист и клатиш глава на класическия им дет метъл. Класически, но не и без щипка адекватно за днешно време звучене - без бластбийтове, без постоянни каси или пилене по струните - суров и първичен дет в духа на флоридските банди от 80-те и щипка шведски трясък от началото на 90-те. И чудесни, плътни крясъци изпод рижата брада на човека вдясно от нас. Bӧlzer имат и могат много и препоръчвам сериозно преслушване, като пръв ще последвам съвета си.

BEHEMOTH гледахме за пръв път у нас през 2007. Оттогава много неща са се променили. Например сцената за поляците има много повече детайли в декора. Организацията на тяхно турне е далеч по-сложна, а и скъпа задача, а те самите вече не се появяват сред публиката след лайв. Момчетата пораснаха, бандата им стана име, с което трябва да се съобразяваш и вече е нужно да бъдат на положение, подходящо за имиджа им на безкомпромисни лидери. Така и започва третият им лайв у нас, по покана на BGTSC - в мрак и с помпозно величие, преди четиримата да се впуснат в 'Blow Your Trumpets, Gabriel' - първи сингъл от последния им (и, да бъдем коректни - най-успешен) албум 'The Satanist'.

Тромпети никой не надува, но бели дробове и гласни струни се напъват до пръсване. Тази група, тези хора, в този клуб, на няколко метра от теб - страховити в корпс пейнта си и сред окултния си реквизит, Behemoth са много повече от блек-дет банда, която излива музикалните си богохулства. Те са тотален култ и ако мислиш, че преекспонирам, значи снощи си рязал салата.

Още едно парче от новия албум - 'Ora Pro Nobis Lucifer' и скачаме 10 години назад с 'Conquer All', преди да се заслушаме още по-отдавна с 'Decade of Therion' от 'Satanica' (1999) - албумът, който дефинира стила им в бруталната комбинация от свиреп и солиден дет метъл и нихилистична блек вакханалия. Да споменавам ли, че 600 души се нахвърлят едни върху други като лъвове към християни... опа, това е друга песен, но и нея чуваме малко по-късно.

Изобщо сетът на BEHEMOTH е абсолютен best of и четиримата ни блъскат с едни от най-ключовите парчета от последните си седем албума (но и нищо от
'Pandemonic Incantations' или назад). Само свирепи, надъхани талази от злоба и омраза. Надали има чак такива мизантропи, но музиката на поляците откровено мрази и е категорично анти.

"Копеле, очаквам земята да се разтвори и да ни покрие", споделя авер, а аз си представям как таванът се разцепва и Перловската река ни залива с гняс и тиня. А от сцената се леят кошмар след кошмар, преди 'Chant for Eschaton' да ни прати за последно в торнадото от потни тела и развети коси и кецове.

Заклевам се, един човек ръкомаха с нечий изгубен кец в жегата, търсейки босия му собственик! После мрак, в който кънтят няколкостотин гласа: "BE-HE-MOTH!, BE-HE-MOTH!" и те се връщат, а когато пушекът се разсейва и ни блъскат с богохулната 'O Father O Satan O Sun!', виждаме, че всеки от тях е нахлупил кожена маска с кози рога. Нищо светло няма в литургията "концерт на Behemoth" и обилно храним тъмата в сърцата си. "Май вече нямам душа, прибраха ми я", споделя същият приятел и отиваме да търсим резервни в денонощния над клуба, докато краката ни пулсират, а в ушите отеква крясъкът Από παντός κακοδαίμονος! Точно както преди 8 години.