ANATHEMA acoustic

11 ноември 2015, зала 'България', София
текст: Никола Шахпазов, снимки: Елена Ненкова

ГАЛЕРИЯ

Странно нещо е времето. През 2010 мечтаехме за концерт на ANATHEMA (и го получихме на 20 ноември), а пет години по-късно (отново през ноември) приемаме гостуването на ливърпулци едва ли не като даденост. Което не отнема нищо от емоционалността на случката. Само попитайте някой от стотиците, запълнили седалките в зала България (или наблюдавали като правостоящи) и посрещали с овации всеки втори акорд и припев.

Времето ни дава и друго – възможността да наблюдаваме от почти интимна близост израстването и промяната на една от най-самобитните групи в европейския рок. Защото при първото си гостуване ANATHEMA тепърва навлизаха в своята Трета епоха. Тъкмо бяха издали ‘We’re Here Because We’re Here’, цели седем години след чудесния ‘A Natural Disaster’, а днес вече вероятно са в края на тази силна поредица от албуми, които накараха критиката спокойно да ги нарича прог рок, както и да ги припознае като едно от най-свежите неща на претъпкана и безумно конкурентна британска сцена.

И въпреки че професионализмът на ANATHEMA е несъмнен, четирите им концерта в България (три от тях организирани от ТМР) бяха истински различни, обусловени както от развитието на групата, така и от момента и обстоятелствата. Във всеки случай, нито веднъж не ни беше скучно или еднакво, като това с особена сила можем да отнесем за концерта им зала България през 2015.

Едно от основните неща, които се промениха с годините, бе концертният сетлист. ANATHEMA станаха все по-уверени в качеството на новите им албуми, затова и на второто акустично шоу в София представиха авторски парчета почти изцяло извадени от ‘We’re Here Because We’re Here’, ‘Weather Systems’ и‘Distant Satellites’.

Има защо. Освен че вече са доста познати на феновете, акустичният аранжимент на композициите ги прави отлични за подобно шоу – Дани и Винсънтзвучат и изглеждат истински емоционално, изпълнявайки двете части на ‘Untouchable’, а вокалите на Лий Дъглас са просто безупречни през цялата вечер. 

Чуваме и други от новите фаворити като ‘Dreaming Light’, ‘Ariel’ и ‘Thin Air’, чиито тежки, многопластови прог аранжименти са сведени до звука на две акустични китари, клавир, поредица семпли и три много приятни британски гласа. 

Триото Дани-Винсънт-Лий действа почти безотказно, макар че двамата братя изглеждат доволно уморени – хващаме ги в абсолютния край на акустичното турне, след дълга поредица концерти в британски църкви и катедрали плюс всякакви други европейски зали. 

Впрочем, те не приключват този дълъг път на случайно място и добре го знаят – както през 2010, така и сега, зала България вибрира чудесно тъкмо с тяхната музика. Поне толкова добре, колкото иАнтичния театър в Пловдив през 2012.

Разбира се, няма как (и не бихме искали) да минем без ‘Deep’, ‘Fragile Dreams’ и сякаш създадената специално за Лий ‘A Natural Disaster’, но получаваме и повече. Още от гостуванията на Дани (самостоятелно, но и заедно с Анеке ван Хирсберхен) сме свикнали на характерните кавъри. 



От дистанцията на времето, можем да кажем, че и тук има особено постоянство – винаги става дума за преработки на британски композиции. Връзката е ясна – от ‘Glory Box’ на Portishead (още един случай, в който Лий блести), ‘Big Love’ на Fleetwood Mac или ‘Wish You Were Here’ на Floyd, прозвучават знакови песни от мъгливия Албион, но представени по семплия и различен начин, който ANATHEMA толкова добре владеят. 

И въпреки че бихме си спестили финалът с ‘Another Brick In The Wall (Part 2)’, великолепната сайкъделик интерпретация на ‘Tomorrow Never Knows’ на The Beatles си заслужава, и то доста. Долавяме особено уважение от страна на едни ливърпулци към други, а и няма как иначе – едните на практика са измислили основното в целия рок, а другите са смели и вечно променящи се носители на рокенрол идеята.

Очаквахме ANATHEMA да бъдат откровени, вълнуващи, различни от онова, което вече бяхме виждали. Разбира се, те го знаеха. И бяха такива, каквито очаквахме. И такива, каквито не предполагахме. С тях винаги е така, защото историята им продължава и времето им е сега. 

Сетлист:

The Lost Song, Part 2
Untouchable, Part 1
Untouchable, Part 2
Thin Air
Dreaming Light
Deep
Ariel
The Beginning and the End
Glory Box (Portishead)
Anathema
Big Love (Fleetwood Mac)
Wish You Were Here (Pink Floyd)
Distant Satellites
Tomorrow Never Knows (The Beatles)
A Natural Disaster
Fragile Dreams
Another Brick in the Wall Part 2 (Pink Floyd)

ГАЛЕРИЯ