10 март беше от онези дни, в които София се приближи повече до Европа, отколкото до Азия. Един от случаите, в които географията (а и времево-пространствения континуум) губят значение. Защото, честно, дай да преброим колко пъти у нас е идвала истински сайкъделик транс банда. Øresund Space Collective (заедно със Surbahar), La Otracina (с никому неизвестните тогава Kadavar).

И OZRIC TENTACLES, заедно с израелските прог веселяци Project RnL (и отново Surbahar). Толкоз. Или поне аз за толкова се сещам.

 

 

Затова беше много важно да се посети този лайв - дори ей така, от любопитство - отвъд регулярните рок и метъл концерти или електронни партита. И защото бандата е легендарна неслучайно. Създадени преди 32 години, с първи лайв - шестчасов джем сет на последното издание на безплатния хипи-сайк-трип-клош фестивал на Стоунхендж. Плюс десетки записи, продадени в няколко милиона бройки и то без никога да са били към голям лейбъл. Има защо да обърнеш внимание на британците (освен ако не си вечния пърпъл-уайтснейк-диси фен, който познава само радиохитовете от двете станции в колата).

Концертът, обявен за 21:00 ни даде време за бира-три предварително. За отскок и разпалване на двигателя на совалките. Закъснението от един час отвори пролука и за други горива, за който се сети да се отбие през пит-стопа. Защото бяха обещали в Mixtape 5 да летим. Е, влизайки вътре устонавявам точно това - организаторите от Wrong Fest са се погрижили от тавана, колоните, стените и ъглите на клуба да бъдат опънати парчета плат, опръскани с ярки, електрикови цветове и присветнати ефектно с виолетови светлини.

Усещането е като влизане в пещера на друга планета. А звучащите от колоните парчета на Shpongle, Future Sound Of London и Banco de Gaia само подсилват усещането за футуристичен филм. Първа голяма червена точка (след факта, че изобщо бяха поканили OZRIC, разбира се).

 

Честно, изобщо не си направих труда да чуя нещо на израелските прогресари Project RnL. Затова, когато пичовете излизат на сцената, действат като шамар зад врата - директно те блъскат със солиден като зид звук и безогледно технична свирня. Отнема 2-3 парчета време, докато се опомним и си дадем сметка, че гледаме и слушаме адски кадърен (и доста хеви) прог рок, с джаз залитания и едни хора, които колкото са добри инструменталисти, толкова са и големи хумористи.

 

Въпреки сложната (особено за възприемане след 10 вечерта и всички периферни обстоятелства) музика, те не спират да се хилят и да се забавляват съвсем откровено, свирейки неразпознаваеми кавъри ту на Еминем, ту на Тейлър Суифт, между авторските си парчета.

Project RnL далеч не са King Crimson, но са от най-интересните групи в прогресива, които съм гледал напоследък.

 

Става полунощ, когато идва време за OZRIC TENTACLES. А когато сутринта трябва да станеш рано (и да си с всичкия си акъл, че и отгоре, за да се подготвиш за интервю с един от най-интересните художници у нас), трябва да възпираш поривите да влееш октан във вените. Което пък прави стоенето жив и напомпан още по-сложно. Или поне така си мисля, докато чакаме англичаните (плюс унгарец) да излязат за пръв път на сцена в България. Да.

 

Само че когато Ед Уайн извежда OZRIC TENTACLES и директно ни подкарват на пета свръхкосмическа, тотално забравям умора, принудителна трезвеност и планетарното си местополжение. 


 

Започват по-ударно - повече рок и прог, отколкото транс и спейс. Звукът е брилянтен и трепти в лилаво в ушите, в унисон с хипнотичните прожекции на огромното пано зад бандата и виолетово-електриковите цветни петна в тъмата на клуба. Ето това е музика, създадена за (и с) наркотици. И виждам не един чифт зеници, които фокусират отвъд познатите измерения, а собствениците им попиват вибрации директно през фонтанелите. "Народна музика от Марс" е едно от определенията, които лепват в трансовата мараня и напълно отива на OZRIC TENTACLES.

На сцената са лидерът (и единствен оригинален член на групата) Ед Уайн, който се прехвърля от китара на клавири и обратно, съпругата му Бранди, която се рее с баса си пред нас, усмихната и разтворена в ефира на концерта, синът им Силас на втория сет клавири и унгарецът Балаж Сенде на барабани.

Прожектират цветни футуристични геометрични проекции, светлините от и към сцената ги правят ту нереални, като видение в илюминатора на космически кораб на прегъбили астронавти, ту блещукащи като холограми пред нас. А музиката залита от чудесен прогресив и спейс рок в духа на Hawkwind (тогава) и My Sleeping Karma (сега) към електронните и психеделични търсения на Tangerine Dream (тогава) или Amorphous Androgynous (сега).

 

 

Естествено, това са само откъслечни асоциации. OZRIC TENTACLES са абсолютното присъствие, като превръщат публиката си в абсолютно отсъствие от реалността и злободневието. Такива трипове не се помнят, а по-скоро пулсират като сън, като спомен за филм, който си забравил изцяло, но помниш усещането от емоциите, породени от него.
 

Към 2 без 20 сутринта предприемаме принудително оттегляне, като оставяме OZRIC TENTACLES на командния пулт на ракетата, возеща около 300 души през мъглявините на непознатия Космос. А научавам, че най-отдадените космонавти (или тези с най-добри дилъри) стоят до 4 и нещо, когато Surbahar и DJ Kundalini паркират совалката Mixtape 5 обратно в центъра на София.