Клуб *Mixtape 5*, София, 2 април, 2016

текст: Христина Димитрова снимки: Орлин Николов

 

AMORPHIS винаги са имали особено място в душите на слушателите на радио ТАНГРА - и в ефирното, и в онлайн превъплъщението му, така че едва ли има по-подходящ концерт, с който официално да започнем тържествата за десетата годишнина на ТАНГРА МЕГА РОК.

 

В ефирното се въртяха по-старите неща и 'Alone' от 'Am Universum' (до посиняване), а ТАНГРА МЕГА РОК направо започна с AMORPHIS – втората песен, след 'Hell's Bells' на AC/DC, беше 'The Smoke', a AMORPHIS бяха първата група на седмицата.

 

 

Освен това, AMORPHIS, по всичко личи, са много обичани в България и досега са разпродавали три от петте си концерта в София, в това число и този. 

 

За деветте години от първото им шоу на фестивала по повод 20-ия юбилей на Nuclear Blast в „Зимния дворец“ през ноември 2007, с тогава още „новия певец“ Томи Йоутсен, AMORPHIS са пораснали много и са се превърнали в изключителни професионалисти.

Толкова добри, че дори аз, която съм ги гледала над 10 пъти, не разбрах, че AMORPHIS бил ужасно болен и всъщност едвам говорел и заради това звукът умишлено е бил намален. За говоренето не знам, то и без това финландците не са много по говоренето, обаче определено пя и рева както обикновено, макар на моменти да беше заглушаван от рева на публиката. Разбира се, имаше и недоволни, даже имаше коментари, че AMORPHIS звучали като ЩУРЦИТЕ, в което аз поне не виждам нищо обидно. 

 

Но нека започнем с подгряващите групи. AMORPHIS, или по-точно мениджърите, почти винаги успяват да вземат за подгряващи интересни сравнително нови банди, които са на път да постигнат големия успех. Този път не е изключение, а дори се оказва, че TEXTURES всъщност имат доста фенове тук. 

 

 

Гърците POEM били описани в промоматериалите като комбинация от Opeth, Karnivool и не помня още какво. Всичко, което има неравноделни ритми, е описвано като „подобно на Opeth” - едно твърде болезнено досадно клише. Всъщност POEM са доста приятни, макар да нямат нищо общо с Opeth. Звучат модерно, меланхолично, но доста генерично. Напомнят ми на нещо друго, но не мога да се сетя на какво точно. Въпреки това публиката ги слуша с любезен интерес. А тя, като никога, е дошла рано-рано, явно предвид, че е събота и шоуто е разпродадено. 

 

За TEXTURES залата е вече прилично пълна и разминаването в по-централните части на клуба става все по-трудно. Вероятно на AMORPHIS ще стане невъзможно (така стана). 

 

 

На оградата пред сцената, която е твърде необичайна за клуба, но изглежда е сложена за удобство на фотографите, висят отдадени фенове на групата, които изглеждат в пълен екстаз. Разбирам ги.

В България сравнително рядко, макар напоследък по-често, идват и по-нови и по-скоро нишови групи, но това не е благодарение на големите промоутъри, които предпочитат да канят WASP, Heloween и Джон Лоутън.

 

Та шансовете да видиш някоя любима група, ако се отклоняваш от масовия рок вкус в България, застинал някъде в късната есен на 1986, не са особено големи и всяка поява на нещо ново и интересно е един малък празник.  

 

На мен TEXTURES ми звучат много подобно на TesseracT, които гледах на някакъв фестивал преди няколко години, и ми бяха харесали. Дори  попреслушах TEXTURES малко преди концерта, но на живо звучат много по-добре. 

 

 

Холандците си изсвирват 40-те минути по програма и слизат от сцената. Хубавото на концертите на ТАНГРА МЕГА РОК, е и че винаги всичко се движи по предварително обявеното разписание и фактът, че в 22 ч. техниците на AMORPHIS още се мотаят по сцената и ровят из кабелите, кара публиката да започне да подсвирква и ръкопляска нетърпеливо. 

 

Под интрото на заглавното парче от 'Under the Red Cloud' групата излиза, заема местата си и се започва. Да, звукът е тих, много по-тих отколкото на TEXTURES, когато беше доста оглушителен, но въпреки това е хубав и чист. 

 

Логично, най-силно застъпени са песните от новия албум. Мнението ми, че той е най-доброто от 'Skyforger' насам, се затвърждава и на живо звучат още по-фантастично. 

 

Макар и болен и вече близо месец на турне, Томи Йоутсен се държи по обичайния си начин - пее, реве, говори си с публиката, вее коси (доста скъсени) и се катери по металните сандъчета, които са основен реквизит от поне 6-7 години. 

 

 

Сетлистът не е особена изненада за никого. Когато са на по-продължително турне из Европа, а предполагам и в другите части на света, AMORPHIS всяка вечер свирят едно и също, с изключение може би на първите една-две дати, когато има съвсем леки вариации. Играят на сигурно и се придържат предимно към радиохитовете.

 

Тази вечер е същото – с изключение на петте песни от новия албум, останалото им творчество е представено горе-долу с по една песен от албум, предимно от последните 10 години. Това е разбираемо, предвид че олдскуул метълите отдавна са отписали AMORPHIS и публиката се състои предимно от почитатели на по-новото им творчество, които искрено се радват на „новите неща“ и не толкова на малкото от, условно казано „ранния период“. А той е не по-малко добър.

 

 

Показателно е, че липсва безсмъртния им хит 'Black Winter Day' и 'Tales From the Thousand Lakes' е представен от 'Drowned Maid', но пък винаги е удоволствие да чуеш рева и на оригиналния му изпълнител Томи Койвусаари.

'Elegy' е представен от 'On Rich and Poor' и, много ясно, 'My Kantele', a 'Tuonela', както винаги, е напълно пренебрегнат. Всъщност, твърде жалко е, че извън Финландия така и не видяхме юбилейното 'Magic and Mayhem' турне за 20-тата годишнина на групата през 2010, когато свириха неща само от първите три албума. 

 

'Black Winter Day' може и да го няма, но е невъзможно да минем без абсолютния crowdpleaser от последните 10 години – 'House of Sleep'. Всички пеят и това е абсолютно неизбежно при този чудовищен хит потенциал.

 

Фактът, че три от четирите клипа от шоуто, качени в YouTube, са именно на 'House of Sleep', е твърде показателен. Песента дори е получила преработка в стил Finnish humppa с текст на фински, която звучи след края на шоуто. Иначе самото то завършва с 'The Smoke'. 

 

 

Общо взето, за пореден път AMORPHIS ни поднесоха шоу на обичайното си чудесно професионално ниво и не разочароваха почти никого. Не ни омръзва да ги гледаме и всеки път им се радваме. Не напразно  клавиристът Сантери Калио, който явно изпълнява ролята на фотографа на турнето, написа във фейсбук профила си“ Mighty Sofia! Always a Killer athmosphere! And again true pleasure. Cant wait for next time. Rock On!"

 

Удоволствието беше изцяло наше.

 

Междувременно празненствата за юбилея на радио ТАНГРА МЕГА РОК продължават.