DEATH DTA всъщност е проект за трибют концерти в чест на великия ЧЪК ШЪЛДИНЪР, чиято идеална цел е да не престава да звучи музиката, която геният ни остави за краткия си живот.

Като всяко нещо свързано с хора, които упражняват някаква дейност, това си има и своите финансови измерения или иначе казано – музикантите, ангажирани с начинанието не го правят безвъзмездно, но чак пък да крещим в лицето им: „това е машина за пари“ е малко прекалено.

Замислете се. Реално шансовете на българския фен да гледа оригинала DEATH на живо по онова време са толкова малки, че тези, които са успели се броят на пръстите на стругар от Кремиковци. Трябва или да си бил от онези „изгонените“ към САЩ (здрасти, Съби!) или родителите ти да са били дипломати например в Холандия, където ЧЪК ШЪЛДИНЪР свири с DEATH на култовия фестивал Dynamo Open Air в Айндховен през 1998-а.

Казвам го, защото почти няма любима дет метъл банда от моите си-старите, която да не съм гледала на живо през 90-те, когато се мятахме на автобус и пътувахме около 20 часа до Будапеща с едничката цел да идем на концерт на еди-си-коя банда. Е, така и нямахме късмета DEATH да минат през Унгария.

Та така, де - въпреки почти нулевия шанс на българския фен да гледа DEATH на живо тогава, култът DEATH в България е дълбоко вкоренен и съвсем естествено води до напълно разпродадено събитие, когато концертния трибют 'European Thought Patterns Tour 2016' минава през София на 3 април. 

 

 

Към 19:30 *Mixtape5* вече е пълен, а отвън нетърпеливо пристъпват фенове, които не са успели да си купят билет навреме. Над 700 обаче са го направили, а сред тях има и такива, които ще кажат: „Ще дойда, ако ще да е с линейка, това не е за изпускане. Ще дойда, ако ще да съм умрял… ако ще да е с катафалка!“

Това може да ви се стори смешно или преувеличено, само ако не знаете какво е заклет метълист и какво е DEATH.

Винаги се чувствам тъпо, ако трябва да обяснявам коя е групата и кои са музикантите в нея или каквито и да е там важни неща около някоя банда с такава история. Първо, защото никога не подценявам тези, които четат текста, и после защото това можете да си го „гугълнете“.

Простичко казано СТИЙВ ДИ ДЖОРДЖО (Death,Testament, Sadus) - бас, ДЖИЙН ХОГЛАН (Death,Testament, Dark Angel) - барабани, БОБИ КУЛБЪЛ (Death) – китара и МАКС ФЕЛПС (Exist) – китара и вокали поддържат интереса към легендата като свирят на живо вечните DEATH класики.

Не че някой някога изобщо може да спре да слуша или да забрави ЧЪК ШЪЛДИНЪР и DEATH, но силата на рок музиката по принцип е именно в срещата и с публиката на концерт.

 

Тази среща правят възможна четирима музиканти от класа, че даже и трима от тях са бивши членове на DEATH, участвали са в записи на албуми, работили са с гения… Кой друг би могъл да се справи най-добре с подобно предизвикателство, ако не именно емблеми на дет метъл сцената като ДИ ДЖОРДЖО и ХОГЛАН?

Окей, наричайте проекта „кавър банда“, наричайте това „трибют концерт“, но помнете,че това е най-адекватният и истински начин да се доближим до емоцията DEATH на живо. Получили са покана за концертна дата в София от Projector Plus, които решили да организират концерта, защото са големи фенове на Death.

 

 

Турнето от близо 30 дати из Европа върви с подгряваща банда. Човек ще си каже, че кому е нужна подгрявка преди DEATH DTA?

Но после не само,че няма да се сърди на мениджмънта за идеята, но и даже ще аплодира момчетата от OBSURA, които като на изпит се стараят да заслужат висока оценка, за да са достойни за сцената, на която след тях ще стъпят учителите.

Младоците от Германия освен завидна техничност демонстрират и нескрито преклонение пред DEATH, които видимо са повлияли стила им. Комплексни многопластови композиции, допълнително натоварени с дълбоки философски лирики са четиво, което няма да затрудни тълпата. Все пак това са фенове на DEATH.

Момчетата си имат фенове в публиката и не – не ме интересува бройката на последователите им във Facebook, а как се справят тази вечер, за да преценя бива ли ги.  

Ами бива ги и хвалбите на ДИ ДЖОРДЖО по техен адрес не са само вятър в косите им.

 

 

В клуба придвижването отдавна е затруднено, ама то на човек му стига да се добере до бара. Само трябва да мине през стотици силно усмихнати и масово прегръщащи се метъли, които потупвайки се по рамо си обясняват откога не са се виждали и как никога не са вярвали, че ще гледат DEATH на живо. Изпълзели са много ветерани, но има и немалко тинейджъри.
 

Та, ето ви ги DEATH DTA! Вече се разтъпкват на сцената пред камарата барабани на ХОГЛАН.

„Истерия“ е като чели най-точната дума да опише какво се случва при появата им. ДИ ДЖОРДЖО се хили доволно, а барабанистът крие емоцията зад слънчеви очила и показва негов си знак на „рогатия“.

 

 

Отварят с 'Living Monstrosity' от 'Spiritual Healing' (1990) - албум, за който ХОГЛАН открито заявява, че не харесва, но публиката е на друго мнение. Без да поемаме въздух ни удрят с 'The Philosopher'.

Побиват ме тръпки, истинско е! Тръгва 'Open Casket' и вече сме набрали скорост. Всеки е надникнал предварително в сет листа и знае, че тук някъде е 'Suicide Machine'.

Баси, това хлапе на микрофона добре гони оригинала. Интерпретации на китарните сола не липсват, както и временни заглушавания на звука или пък леки подхлъзвания, които маестро ДИ ДЖОРДЖО приема с намигване, обаче пък има толкова много енергия и някакво особено приятно усещане във въздуха. Следва 'Overactive Imagination' и т.н.

 

Сет листът е побрал песни от всички периоди на DEATH - 'Scream Bloody Gore' (1987), 'Leprosy' (1988), 'Spiritual Healing' (1990), 'Human' (1991), 'Individual Thought Patterns' (1993), 'Symbolic' (1995), 'The Sound of Perseverance' (1998). Всъщност каквото и на легендарната банда да бъде изсвирено то все е класика. 

 

Продължавате ли да обвинявате музикантите, че правят това „съживяване“ на нещо, което бяхме загубили надежда, че някога ще може да се види на живо? Още ли вярвате, че целите им са користни?

Е да, докато тече концерта и гледам големия бекдроп на сцената зад здравата гърбина на ХОГЛАН през ума ми минава фактът, че това така ценно лого - марка на нещо толкова значимо в историята на музиката, струва пари и продава. Сещам се, че то е обект на авторски права и после за миг ми минава мисълта дали нямаше някаква история как бащата на ЧЪК съди музикантите от DEATH DTA, че използват емблемата…

Но бързо махам с ръка на това нещо, което се опитва да замъгли удоволствието от поредната DEATH класика. Всъщност, се разсейвам в тази посока, когато на сцената се случва нещо като лайн чек по песен на Black Sabbath – четиримата нещо са скъсали нишката и се напасват. Така непринудени и в същото време сериозни. Нормално младокът МАКС ФЕЛПС, който е нагърбен със задача, която малцина биха дръзнали да приемат, а именно да пресъздадат пеенето на единствения и неповторим ЧЪК, изглежда лекинко притеснен. 

Няма страшно – справя се добре. ДЖИЙН компенсира и за него със самочувствие. Но да продължим с 'Lack of Comprehension', да счупим пръсти по въздушните китари на 'Symbolic' и 'Zero Tolerance' и да се дерем дружно на 'Spirit Crusher'…