Почти не ми мина през ума идеята да ида на концерта на ENSIFERUM, неособено трогнат от новината за новото им гостуване в София. И така щеше да си остане, ако преди 2-3 седмици не бях надникнал в събиращото прах кашонче с вайкинг и фолк метъл албуми. И там, между дисковете на Skyclad, Moonsorrow и Mithotyn надничаха първите два албума на ENSIFERUM.

Сетих се и за концерта на Children of Bodom, на който ENSIFERUM бяха съпорт преди пет години. И лесно се настроих за вайкинг/фолк метъл концерт в сряда вечер.

 

Минава 20:00, когато тръгвам към *Mixtape 5* и съответно хващам самия финал от сета на датчаните Heidra. Не съм впечатлен от техния прочит на вайкинг темата, но приятно ме изненадва, че клубът е пълен още на първата банда. А до края на вечерта вътре има над 650 души. Похвално!

 

 

Втората банда са италианците Fleshgod Apocalypse. Чувал съм ги само като име и нямам идея какво да очаквам от тях, но пък симфоничният им дет метъл веднага ми хваща ухото. Приятели в тълпата ме подсещат, че са гостували у нас през 2009 като подгряваща група на God Dethroned - концерт, който пропуснах. 

 

 

Петимата забиват стабилен дет метъл, подплътен със солидни клавирни подложки, които за съжаление се губят донякъде на живо. Иначе са се погрижили да допълнят музиката и с пипната сценична визия - костюми като ренесансови благородници (или корсари, зависи от възприятието), очни линии и много куфеене.

 

На моменти ме подсещат за едни стари любимци - Souldrainer и това в никакъв случай не е негатив. След 10 песни време Fleshgod Apocalypse си тръгват и ни оставят за глътка въздух и бира преди финландците да вземат сцената на *Mixtape 5* на абордаж.

 

 

Факт е, че тук явно обичаме фолклора, преплетен с метъл, ска, пънк или ембиънт. А колкото по-игриво и весело, толкова по-добре за българския фен. Затова и ENSIFERUM се радват на пълен клуб и адски отдадена публика. Толкова отдадена, че още на първото парче 'Axe Of Judgement' от миналогодишния 'One Man Army', долу пред сцената кипва метълско хоро. И до края на лайва на финландците погото не секва изобщо. А сетлиста на финските варвари е росна китка от цялата им дискография. От 'Guаrdians of Fate' от дебюта, до 'Warrior Without a War' от последния им запис, ENSIFERUM блъскат публиката с най-любимите й парчета.

 

 

Страшен кеф е да се въртиш в мошпита с верни и отдадени фенове - от голобради хлапета, овапцали с черни линии лицата си, подобно на своите любимци, през калени метъли, до мъже на средна възраст, качамакът долу е неудържим. И няма как да се сдържиш и да не се метнеш в него, докато Петри Линдроос ръмжи и ръкомаха, а бандата му забива с него веселяшката 'Lai, Lai, Hei'.

 

Има веселба, има нацапотени финландци на сцената, има метъл, пого, хоро, има дори соло на акордеон от новото лице в бандата Нета Ског. Има всичко, каквото можеш да очакваш от една от най-любимите на феновете фолк метъл банди. И има бира. Кефът е пълен, питай стотици цъфнали от щастие и доволство метъляги. Наздраве!