Клуб *Mixtape 5*, София, 15 май, 2016

ROTTING CHRIST са една от малкото екстремни банди, които мога да гледам често и всеки път да им се кефя до степен потен гръб, сплъстена коса и гърлено-бирен рев.

 

Момчетата на Сакис Толис вече над 25 години вършеят из мрачните поля на тежката музика, а добрата новина е, че не спират да издават и смазващо добри албуми. Последният такъв е тазгодишният 'Rituals', а турнето към него ги доведе за пети (?) път в София. Не броим бургаските им тупаници. Естествено, бяхме там – над 500 души в неделя вечер в клуб Mixtape 5.

 

 

Live & Loud обявиха концерта на ROTTING CHRIST преди няколко месеца и няколкостотин души просто сложиха отметката на датата 15 май в календарите си и толкова. Гърците са толкова големи и сериозни, че на коравите им фенове не е необходимо да им се напомня кога любимците им ще свирят в техния град. Те просто са там.

 

Там са – вечерта на 15 май е леко дъждовна, но приятна и десетки фенове са около Mixtape 5 още от 18 часа – винаги е готино да отидеш на концерт, подгрял със срещи и бири на крак на открито. Говорите с аверите, обсъждате клюки, последния албум на бандата, кой от приятелите го няма, кой се е направил на гъз или кой си е обръснал въпросния – знаеш как е.

 

Започваме да влизаме около половин час по-късно от обявения час – оказа се, че технически проблем е изправил на нокти организаторите, но стикованите действия на екипа са отстранили пречката и вече всичко е 6. Или 666.

 

Първи са гърци, но не ROTTING CHRIST, а Spider Kickers – научавам, че са стара банда, но дълго време не са били активни. Уви, личи им. Свирят абсолютно безличен дет/траш с кратки блек намигания, но песните не впечатляват по никакъв начин, нито бандата с вялото си свирене.

 

Единственото интересно е, че барабанистът е и певец на бандата. Както и опитите да познаеш заниманията на басиста, който свири с изражение смесващо безразличие и досада, все едно казва „хайде да си ходим вече, че аз ше я карам тая кола на връщане”. Толкова за Spider Kickers.

 

Обаче на бара има бирите на Behemoth, а това, мамка му, е страхотна новина! Грабваме по един хладен ‘Sacrum’ и се изнасяме навън с приятели да си поговорим на въздух. Всъщност, последните албуми на ROTTING CHRIST и Behemoth са ми близки по настроение, звук и любимост. Радвам се да пия бехемотска бира на ротинг концерт.

 

Връщаме се обаче за Eufobia. Пичовете са от по-силните родни дет банди, току що пуснаха новия си сингъл ‘Liquid Of Creation' с три парчета от предстоящия им албум и е любопитно да се видят и чуят. А на фона на предната група даже е пречистващо. Eufobia вършеят по сцената, скачат, дивеят и свирят дет метъла така, както обичаме да го слушаме – шумно, весело, надъхано и със заразяващо настроение. Евала, банда!

 

 

ROTTING CHRIST са пак тук и винаги е яко да ги видиш на сцена. Тотални, безпардонни метъл знаменосци (извинявам се за патоса), които притежават най-важното за тази сцена – истински са.

 

Свирят час и половина (за разлика от предни техни концерти) и блъскат парчетата си със смазващ интензитет. И солиден саунд. Много е важно за музиката на ROTTING CHRIST да можеш да чуеш всички нюанси в детайл и пичовете го знаят отлично.

 

Концертът е убйствено добре озвучен, а песните са като талази – нападат, заливат те, отдръпват се, поемаш глътка въздух или бира, пак те блъскат, пак се дръпват. Сещаш ли се за духа на реката, призован от Арвен във филма „Властелинът на пръстените”?

 

 

Е, нещо такова, но вместо бяла пяна ни давят мрачни химни. От ‘Ze Nigmar’ от ‘Rituals’, през заглавното от предния албум ‘Kata ton Demona Eautou’ и кавъра на Thou Art Lord ‘Societas Satanas’ та чак до ‘Thy Mighty Contract’ и ‘The Sign of Evil Existence’, ROTTING CHRIST знаят как да угодят на публиката си.

 

Просто свирят това, което обичат – свиреп, страхотен метъл. Както правят от 1989 насам. Затова и ние сме верни на бандата – истински фенове на истинска група, свиреща истински метъл. Погото е непрестанно, публиката реве в един глас, бандата на сцената е в убийствена форма. Свирят час и нещо, тръгват си. Има и двуглав бис, който завършва с ‘Non Serviam’. Няма нужда от повече. Край!