CANCER BATS
Them Frequencies
Bastardolomey

Клуб *MIXTAPE 5*- side B, София, 5 юни, 2016

текст: Ивайло Александров, снимки: Георги Челебиев

"Put on my Sunday shoes – don’t ask me why, it’s just the nature of my groove..."

Неделя следобед. Най-накрая съм се наспал като хората. Пия кафе със скоч (Jura е супер, мерси, Санде!), слушам Superjoint Ritual, гоня кучето с прахосмукачката и чакам да стане време за излизане. Междувременно правя интервю и с чудесна инди/поп певица от Англия, която по една случайност от година и нещо е вокалистка и на Faithless. Приключвам интервюто, отварям си бира и пускам Iron Monkey. Неделя следобед...

Понасям се към концерта и чакам в станцията на метрото влака, който ще ме свали от планината в центъра на София. Не чакам обаче полицая, който от 10-ината други пътници избира точно мен за проверка на документи. Помня го от предния път, когато ме спря по същата причина на същото място. И по-предния – три пъти от началото на годината. Явно в школата действат по устав от бай Тошово време – дълга коса, брада – дегенерат. Човекът обаче е изключително учтив и внимателен. Пожелаваме си приятна вечер – по европейски, влакът идва, а в ушите ми вибрират крясъците на Майк Уилямс от Eyehategod.

Логично, пристигам в Mixtape 5 в отлично настроение, точно навреме, за да хвана юначните Bastardolomey. Мега енергични, мега напомпани, с няколко нови парчета и жесток груув от четиримата. В новите песни, освен че пращи високоволтов рокенрол, има и дискретни индъстриъл забежки, а на живо Нуфри, Бъсти и компания са страшна фурия. Нормално, отдавна не сме ги виждали на сцена. Свирят малко над 30 минути, само че по някаква странна причина публиката ги гледа... от средата на залата. С няколко авери се забиваме пред сцената и придаваме чар на гледката. И бира.

Кратка фас-пауза. Във фоайето и пред клуба се засичам с немалко приятели. Доста хора от софийски банди са дошли (здрасти, Максо, Филип, Олег). Гот е. Може Brave Moustache да правят 1-2 концерта годишно, но си струва да им се обръща внимание (Kylesa, Cancer Bats, Torche...).

За Them Frequencies тълпата се сгъстява, навираме се напред и виждаме тактично оставеното за мошинг празно пространство пред централните монитори. Хитро. Защото когато родните пост-хардкор/метъл/каквото-искате-го-водете любимци стъпват пред нас, действат като токов удар. И на себе си, и на феновете. А такива в тълпата има немалко – личи си че публиката обича Them Frequencies.

И те й отвръщат със същото – Стоимен кръстосва сцената с енергични подскоци и движения, Дидо хем свири на китарата със замаха на човек, който реже с трион, хем вкарва по някой-друг откъслечен рев, а рифовете му придават жега и плътност на иначе по-кораджийските им парчета, докато Еди и Марин отVendetta (който замества титуляра Мартин зад барабаните) разчупват ритъма в привидно хаотични посоки.

Песните от ‘Rise Then Fall’ ги знаем, а финалният кавър по ‘Brotherhood of Man’ на Motörhead така напомпва жегата, че ни изстрелва като тапи един върху друг.

Кавъри ли? CANCER BATS изскачат под рифа на 'Children of The Grave', който е толкова интензивен, че се връщаме в B-Side, куфеещи още от фоайето и се придвижваме с подскоци напред.

Потно е и все по-потно става, когато канадците, без много-много обяснения помитат сцената с ритници, а нас с ‘Hail Destroyer' от едноименния албум, преди да ни завъртят в следващия ултра-як кавър – 'Sabotage’ на Beastie Boys. Тя е само откъс, но пали допълнително гъзовете ни и за следващото парче иначе спокойният и възпитан Никола Шахпазов не издържа и с два тласъка с рамо ме стоварва насред кипящия мош-пит, за да се блъскаме задружно в потна и хиперактивна физзарядка с още 20-ина пружиниращи типа.

Събрали сме се доста народ - по време на сета на CANCER BATS в клуба има около 150 човека, което за неделя вечер е супер. И няма как – който е бил на предния лайв на бандата (аз не съм), знае каква мощ кипи от сцената.

Няма как да не кимаш усърдно, с блъскане с крак в земята при тази енергия. Може да ги водят хардкор банда, но в CANCER BATS има толкова много и пънк, и по слъджаджийски шумни рифове, че никак не е чудно, че толкова стоунър фенове им се кефят. Ако ми бяха останали кинти, щях да си взема от специално направените за тоя лайв тениски от Brave Moustache на Дидо Пешев. Некст тайм. Тоя тайм свършва с 'Rats' – парчето, на което CANCER BATS снимаха клип в същата тази зала преди няколко години.

Взаимна е обичта – личи си по потта по пода, телата и стените и изстреляния под сцената кец (дано са се намерили с прилежащия му крак). Май това е по-добрият начин да започнеш нова седмица. Само един душ преди това...