QUEEN + АДАМ ЛАМБЪРТ

Стадион 'Георги Аспарухов', София,
23 юни, 2016

текст: Ивайло Александров, снимки: Орлин Николов

ГАЛЕРИЯ

Странно е колко години отне на хора от една от най-легендарните рок групи да стигнат до България. Но да, на 23 юни 2016 най-сетне видяхме у нас днешния прочит на QUEEN - съставът на Брайън Мей и Роджър Тейлър, гарниран с Адам Ламбърт. Тъпото е, че при мийт енд грийт или официални снимки, са само тримата. А реално в бандата днес има още трима важни музиканти.

Това са клавиристът Спайк Едни, който е с QUEEN още от 'The Works' насам, синът на Роджър - 25-годишният Ръфъс на перкусии и ударни, както и новият тур басист Нийл Феърклъф, включил се на мястото на Дани Миранда преди няколко години. Хора, без които спектакълът QUEEN + АДАМ ЛАМБЪРТ няма как да бъде на това високо ниво.

Нека отначало минем директно на въпроса за Ламбърт. Както със сигурност е ясно, старите фенове на QUEEN сме крайно ревниви по въпроса с певеца на групата. Има банди, които след промяна на титулярния певец продължиха повече от успешно кариерата си. Веднага се сещам за Alice in Chains.

С QUEEN случаят е друг. Няма как след фронтмен и гениален вокалист, артист, композитор и текстописец като Фреди Мъркюри да продължиш на същата висота. Не, QUEEN не са Фреди...

QUEEN са Фреди, Брайън, Роджър и Джон. Джон, вероятно съзнавайки това, преди 20 години се отказа от музиката. Безкрайно уважение към най-скромния музикант в групата. Както и Led Zeppelin не си позволиха да продължат под това име без Бонъм. Някои неща просто няма как да бъдат продължени с промяна.

Пол Роджърс не беше певецът за QUEEN. Но формацията с него предизвика фурор и интерес, защото беше първото излизане на Queen на сцена след бенефисния концерт през 1992. Освен това Пол идва от същата стара школа, самият той фронтмен, автор и певец. Нещо, което Ламбърт не е. Затова и когато сподели на сцената на стадион 'Георги Аспарухов', че е наясно с очакванията към него и че той не е Фреди и е чест за него тези песни, това породи уважение.

Лошото е, че неговото маниернечене, миналото му на Америкън Айдъл, типичните за риалити певачки вокални извивки в песни, които нямат нужда от гласово орнаментиране и отсъствието на ниски регистри в гласа му, развалят песните на QUEEN. Песни, които са гениални именно в своята простота.

Да, Фреди на концерти извисява глас. Но Фреди владее публиката, излизайки на сцена по маратонки, дънки и потник, диктувайки настроението на тълпата с един замах, с един жест. Адам кокетничи, лигави се, скимти, блести с ненужни атрибути. И си сложи корона на главата по време на биса с 'We Will Rock You' и 'We Are The Champions'. А тя може да седи само на една глава, докато се свирят тези песни. Адам не е творец, а просто продукт на времето си, който без миналото си на риалити звезда и гигантите зад себе си на сцената би имал съдбата на... всеки друг като него.

Концертът започна по график, чувам от присъствали още от отварянето на вратите. Гостите от Electric Pyramid и Grimus са свирили пред няколкостотин души. Jeremy?, обаче, които са на сцена с QUEEN + АДАМ ЛАМБЪРТ от няколко лайва насам, в София печелят възможността да излязат непосредствено преди звездите. Така близо 10 хиляди души наблюдават половинчасовия им сет.

За съжаление, аз не съм от тях - оказва се, че пътят пеш от Руски паметник, до стадион Георги Аспарухов отнема около час, а отбиванията по задачи го удължават с още 30 минути. Така влизам в сектор А точно, за да чуя Black Sabbath от колоните и да се намеря с приятели преди да чуем и видим QUEEN + АДАМ ЛАМБЪРТ.

Един от тях е присъствал на meet & greet с групата и е крайно разочарован от казармения ред. Двама влизат. Застават до Брайън, Роджър и Адам (другите трима ги няма). Снима ги официален фотограф. Напускат. Няма ръкуване, няма здрасти, няма автографи. Да, звезди са. А къде е рокенролът?

Графикът, както споменах, е по часовник. Точно в 21:15 гръмва интрото от 'Flash', а QUEEN + АДАМ ЛАМБЪРТ без предизвестия започват директно 'One Vision' и 'Hammer To Fall'. Сцената е красива, семпла, само с едно гигантско Q в средата, което е и екран. Замислих се, че дори да не бяха прекъсвали през годините и QUEEN ги имаше и днес, вероятно пак биха използвали такъв тип сцена през 21 век. Просто защото им отива.

Хитовете на групата винаги са били директни, прости и именно затова гениални парчета. С няколко изключения разбира се. Без пироефекти, без безкрайно светлинно шоу, QUEEN + АДАМ ЛАМБЪРТ поднасят спектакъл, който се запомня. Това, че много от феновете не искаме да виждаме излишно театралничене и виене върху любимите ни песни, ами... то си е наш проблем. Когато си създал десетки парчета, които от десетилетия се въртят по радиата, логично е на концертите ти да има огромно количество непретенциозна публика, която иска да чуе хитовете. Независимо кой е на сцената. 

И ги чуваме, о да! През всички епохи на QUEEN - от 70-те слушаме 'Seven Seas of Rhye', 'Stone Cold Crazy', 'Killer Queen' (която определено Адам изпя чудесно и пасна страхотно на неговия стил, както и още няколко песни), 80-те са белязани от 'Another One Bites the Dust', 'Play the Game' ,'I Want to Break Free'. И още, и още.

Роджър изпява 'A Kind of Magic', Брайън поема вокалите в 'Love of My Life' и - изненада, от екрана ни гледа Фреди, говори с нас и записът му отпреди 30 години пее с днешния Брайън Мей. Това е подло! Емоционално. Силно. Виждаме Фреди още няколко пъти и когато е над групата си е толкова близо до истинско, така впечатляващо. Брайън още веднъж ни трогва, когато в прелюдията към красивия си инструментал 'Last Horizon' изсвирва мелодията на 'Хубава си, моя горо', застанал високо, пред космичния фон, прожектиран в огромното Q и десетки запалки и хиляди дигитални екрани отразяват емоциите на публиката. 

Тези моменти са силни, те превръщат концерта на QUEEN + АДАМ ЛАМБЪРТ в спектакъл. А когато след години пътищата им се разделят и Адам потъне в забвение, песните на QUEEN и спомените от първата ни среща с тях на живо, ще останат.

ГАЛЕРИЯ