WRONG FEST 2016

Войнеговци, край София,
25 и 26 юни, 2016

текст: Ивайло Александров, снимки: пак той

Четири пъти пичовете от Wrong Bar си правят кефа, организирайки фестивал – по техен образ и (без)подобие. По една случайност всеки път има доста банди, които искам да видя и чуя, а когато се кача над стадиона на село Войнеговци, се изумявам колко приятна и весела е атмосферата на Wrong Fest. Независимо от стила на групите, които свирят или от спънките, за които разбирам, че имат организаторите от управата на селото. Което може и да е типично българска черта, но е безумно, имайки предвид, че изобщо не бях чувал за Войнеговци преди 2013, когато беше първото издание на фестивала.

А той расте. Не само на години, но и като размах. Все по-големи имена от чужбина, а от 2016 вече и на две сцени. Въпреки финансовите разочарования. Заради грешната идея да правиш каквото смяташ за редно и каквото ти харесва, пък да става каквото ще.

Ден 1. Събота следобед. След петък вечер. Денят предопределено е плуващ, с размити граници между паралелните реалности. Спал съм при другарче поради окъсняване. Друго другарче идва от Испания, за да му подам ръка (разбирай колело, шалте и спален чувал) за фестивала. Засичаме се по пътя, пием бира. После с трето и четвърто другарче потегляме към фестивала. С такси, защото обявените маршрутки или ги няма, или идва средно една за 40 човека. Ама колко му е – под пет кинта на калпак при пълна кола. Весело е. Шофьорът е татуиран здравеняк, който се хили на разговорите ни, пуска по някой-друг лаф и пак се смее. Гледаме щъркелите по къщи и стълбове и слушаме кънтри.

Войнеговци. Плъзгаме се в жегата нагоре по хълма. Валяло е по-рано, ама не си личи. Ето пак – навсякъде хора, които се познаваме, пили сме и сме пели заедно толкова пъти от години. Слънцето припича вече ниско, баровете са пълни с (всякакви) бири и различни породи фестивални напитки. Има кюфтета и кебапчета. Има и вегански щанд. Има чудесно организиран детски кът. И деца има. И то много. Сигурно и заради тях е толкова ведро горе. От едната ни страна е южния склон на Стара планина. Зад сцените далече в ниското виждаме добрата стара София. На една ръка (и 16 лева) разстояние. По поляната са разпръснали слама. Можеш да се изпружиш по гръб, където ти скимне. Почти всички го правят в един или друг момент. Повечето авери, които са тук от рано имат розово-червени оттенъци. Баси, толкова е приятно, че мога просто да лежа с бира в ръка и шапка ниско над очите. А, чакай бе, вече го правя, докато Остава пеят за шоколад. Аз го предпочитам за ядене.

BROND. Не е тайна колко любима банда са ми. И има защо. А току що са записали и първия си албум, след ЕР-то ‘Feint’. Блъскат нови парчета. Основно блъскат. Толкова са заредени, че все едно не инструментите им, а те самите са плъгнати към електричеството. Супер динамични, мощно-рифови, нечовешки ритмични и вокално-диви, BROND са абсолютна рокенрол машина. С доста пънк, ама от онзи, в посока Melvins и Big Business. А Олег е неудържимо чудовище на сцената. Носейки фиктивната за тази банда роля на фронтмен, той е като Иги Поп с бас китара. Крещи, скача, ръкомаха, блъска се във всичко, преди да се метне на пода барабар с китарата си, а след това да продължи да свири с кървяща ръка. Шамари отгоре. Парчетата от ЕР-то ги знаем и крещим, куфеем – всичките 200-ина души пред Wrong Stage. Едно от новите парчета - Graveyard Campfire хваща с... всичко – смени в темпото, вокални (дис)хармонии от четиримата акапелно. Нямам търпение за албума. А BROND имат изненада. Още една. След няколко разменени мейла две седмици преди феста и две-три репетиции в деня, на сцената при тях излиза самият Анди Кеърнс от THERAPY? и смазват с френетичен кавър на ‘Living in the Shadow of the Terrible Thing’. Ебати! Свършват. Някои други също. Отивам за бира.

Пия бира при моите приятели от Threechords Record Store, които се грижат за мърча на бандите от афиша. Виждам как някъде напред Олег маха на някого и след секунда към него лети кенче бира. В следващия момент в кадъра ми влита и Вили (единият китарист на BROND), двамата се срещат във въздуха, като в движение отварат кутийките и си блъскат наздраве. Хвърчи бира. Рок!

Докато се чудя след BROND дали другите банди ще ми харесат поне наполовина, започват THERAPY? на Right Stage. Личи си, че доста хора са дошли за тях. Близо хиляда души гледат сета на ирландците. А те показват яко отношение. И политическа коректност (Fuck the UK government!). Сетлистът им е идеален, не чувам някой да се оплаква от липса на любимо парче. Започват със ‘Still Hurts’, минават през ‘Isolation’ на Joy Division, има ‘Die Laughing’, ‘Stories’, ‘Diane’, ‘Nowhere’. И финал със 'Screamager'. 

После идва ред на VINTAGE CARAVAN. Знам ги като име, знам, че би трябвало да ми харесат. Седя пред оградата и... не просто ми харесват, а ми пръсват мозъка в щастлива мусака по вътрешната стена на черепната кутия. Трима са, а гърмят като два пъти по толкова. Ударен бас, мощно барабанене и хубав, топъл китарен фъз, с много, много от духа на 70-те. Сервирано както го обичаме. Басистът Александър Нумасон (или както се чете името му) е като отвързан бързърк по сцената. Толкова са динамични, че няма как да не се сетя за Truckfighters миналата година. VINTAGE CARAVAN стават поредното доказателство, че май наистина няма слаба банда или артист от Исландия. Или поне още не съм чул такъв. Мисля вече да гледам мачовете от Европейското - или поне, докато Исландия още играе.

На съседната сцена вече започват КОНТРОЛ. Тичам натам. Курдисвам се навреме за началото. 'Булка'. Кеф. ‘100-150' – още кеф. ‘Обичам те, мила’. Подло! Давам си сметка колко добре им се получава с Иван Гатев. Вече 5 или 6 пъти съм ги гледал с него и все повече и повече се радвам, че ги има в този състав. Иван е страхотен фронтмен – и за момент не губи връзката си с хората, които са пред него и пеят песните на бандата. Нито пък със самата група. Евала за избора!

На Right Stage вече кънти електронен бийт. Време е да се оттеглям за JUNO REACTOR. Никога не съм бил много навътре с тях, но в последните 20 години неведнъж съм слушал техни парчета и винаги съм намирал нещо силно магнетично в музиката им. Прекосявам краткото разстояние между сцените и попадам във футуристично-хипнотичен филм. Великолепно светлинно шоу рисува върху еклектичния състав от едрогърда танцьорка с копринени крила, две вокалистки, лайв китарист и лайв барабанист (това с барабаните върху бийтовете е тотална лудница). И Бен Уоткинс, разбира се. В костюм, с цилиндър. Тарикатски пистолеро. Музиката е чиста и силна – за максимално въздействие, перфектно сливаща се с визуалното шоу. Напомня ми за златните години на GOA транса. Свирят два часа – почти не ги усещам. Завършват с ‘Pistolero’ и ни пращат да се реем из нощта.

Неделя сутрин. Събуждам се на дивана в хола на приятел. Пак. Баси, трябваше да се сетя да си взема гащи и чорапи за душ! Поне имам дъвки. После вкъщи. Освежаване, зареждане и аре пак към Войнеговци. Този път сме подготвени с личен транспорт. Някои няма да пият. Аз не притежавам книжка. В колата – Nightstalker.

Отново на поляната. Е, много е благо, бе! Слънце, музика, шатри, пейки, храна, бира. Наблягаме на течностите. Хвърлям едно ухо на ROADKILL SODA. Доста скучни ми идват румънците. MACROPHONE също не са за мен. Пускам айляк mode и айдее – здрасти безвремие, подай тая бира. Сега завърти насам. Колко е лесно да забравиш... всичко. Особено с десетки приятели. Днес има по-малко хора. Сигурно защото е неделя и защото хедлайнърите все пак са си нишови банди.

ТДК са интересно ново явление в родната сцена. Алтернативно-пънкарливо експресивни, момчетата определено имат какво да (по)кажат. Включително новата рокля на вокалиста Никола. В чистото си пеене напомня малко Свилен от Остава. Иначе пък се дере като звяр, когато песните показват агресивното си лице. Гледам известно време и се оттеглям да посъбера лъчи и да се видя с този-онзи. Има хора, насядали на групички по слънчевата поляна, такива, които са под шатрите и по пейките. Мотаят се из къмпинг зоната, няколкостотин са пред сцените. И всичко е леко, приятно, приятелско. Може би най-големият чар на Wrong Fest.

NIGHTSTALKER са най-важната гръцка стоунър банда. Заедно са повече от 25 години, те са една от основните причини съседите да имат толкова силно развита ъндърграунд рок сцена. Абсолютен култ в страната си и има защо. Всъщност, клипът към 'Children of the Sun' е доста показателен за цялата история в Гърция – събрал в едно кратко видео хора от групи, радиостанции, барове, музикални магазини, клубове – отговорниците за рокенрол силата на гърците. Курдисвам се на решетките и се смазвам от кеф с още доста стоунъри наоколо. Звучат жестоко на живо, а откритото пространство им отива. Бъкани от страхотни рифове, песните им са великолепни и за куфеене, и за пеене, и за скачане. Правим всичко това. Косата сега е на безформен кок под шапка.

Слънцето още припича, но вече клони към залез и по-скоро придава жарък чар на така или иначе топлия роук на гърците, отколкото да пречи. Потта е от куфеенето. ‘Just a Burn’, ‘Dead Rock Commandos’, ‘Baby, God is Dead’, ‘Superfreak’, ‘Go Get Some’ и този път удрят и любимата 'Children of the Sun'. Днес грача. Жестоки са на сцена – кльощави, семпли, напушени рокаджии, водени от безподобния къдрав и белокос Арги.

Карандила вече са се заредили на Wrong Stage и надавам ухо. Звучат... ами както може и да очакваш – шумно брасово и много, много сватбарски. Супер, не смятам да се женя, отивам на гробищата.

GRAVEYARD са стари любимци. Първият им албум влезе яко в стоунърските среди през 2007, а вторият, ‘Hisingen Blues’ беше албум на годината за не един от нас. Умелото им съчетание на класическия хард и блус рок и влияния от Led Zeppelin и Джанис Джоплин например, минати през сайкъделик и стоунър мелачката родиха чудесно и много интересно рокенрол звучене. Тази вечер сетът на шведите лавира между бавни и по-бързи парчета, басът и барабаните наистина впечатляват, за сметка на слабите докъм средата вокали. Йоаким май никога не е бил силен певец на живо. Помня и в Холандия преди 4 години, че едва се чуваше. Иначе озвучаването и на двете сцени е страхотно, адмирации към Wrong Fest. Със забележката, че когато на едната сцена е по-спокойно, а другата агресира, нещата се посмесват. 

GRAVEYARD изглеждат като изплували от Woodstock – дълги коси, бради и мустаци, деним и копринени ризи, стари китари - басистът на Soundprophet - Георги гледа жадно Rickenbacker-а на Трулс Мьорк. И брутално силно присъствие. Веднага си проличава класата на GRAVEYARD – абсолютно сработени, тотално отдадени, много блус, много рок. Сетлист, който ни разхожда из четирите албума – отново е трудно да се оплачеш от нещо. Ще изведа само заглавията на някои от песните, заради които днес вратът ми скърца, а гласът ми дращи – ‘The Suits, the Law & the Uniform’, ‘As the Years Pass by, the Hours Bend’, ‘Uncomfortably Numb‘, ‘Ain't Fit to Live Here’… Всъщност, заради вокалната истерия в двете последни асоциациите с Led Zeppelin са толкова чести. Страшен кеф ми е. Още по-яко ми става, когато поглеждам хора около мен, които тепърва откриват тази банда, тази музика. Блясъкът в очите и стиснатите юмруци са силно красноречиви. Wrong Fest mission complete.

Сега една седмица ще мисля само рокенрол и бира. Чакай бе, то е така от над 20 години... И сега сериозно – наистина стискам палци нещата на Wrong Fest да им се получат и догодина да го има отново. И по-догодина. Хубав фестивал, хубави хора.