Това е Седмицата на ДЕЙВИД ДЖОХАНСЕН по радио ТАНГРА МЕГА РОК!
Знаменитият вокалист на NEW YORK DOLLS почина в петък на 75-годишна възраст, след като в началото на месеца стана ясно, че е в последна фаза на раково заболяване.
След зашеметяващите и революционни пънк приключения през 70-те с NEW YORK DOLLS, през следващите две десетилетия той се представяше с голям успех с творческия си псеводним Buster Poindexter.
В периода 1978 - 1984 ДЖОХАНСЕН издава и пет слови албума, а приятелството му с актьора БИЛ МЪРИ е причината за появата му през 1988 във филма 'Scrooged'. Това е най-забележимата от десетината му роли в киното.
През 2023 Мартин Скорсезе и Дейвид Тедески направиха документален филм за него - 'Personality Crisis: One Night Only'.
Не пропускайте специалните епизоди от поредицата в 07:00, 09:00, 13:00 и 15:00 БГ време!
ДИСКОГРАФИЯ:
с the New York Dolls
- New York Dolls (1973) - Too Much Too Soon (1974) - One Day It Will Please Us to Remember Even This (2006) - Cause I Sez So (2009) - Dancing Backward in High Heels (2011)
СОЛО
- David Johansen (1978) - In Style (1979) - Here Comes the Night (1981) - Sweet Revenge (1984)
Пловдив, Античният театър, поредната незабравима среща с музиката, още един концерт по повод празнуването на 10 годишнината на феномена радио ТАНГРА МЕКА РОК.
Публиката е от фенове, които знаят за какво са отишли там – на концерт, който е поглед в спомените, едно пътешествие през годините с най-доброто от JETHRO TULL. Самият ИЪН АНДЕРСЪН споделя, че със спектакъла, който ни предложи, прави равносметка на творчеството си, и то какво творчество!
JETHRO TULL наистина са абсолютно характерно, специфично, собствено и уникално преживяване. Едни от най-разпознаваемите в любимата ни музика, която нямаше да бъде такава, каквато я познаваме, без тях. И това е неотменим факт.
Минути след залез слънце в Античния театър, вперило поглед в сцената, на която всеки момент ще се появи ИЪН АНДЕРСЪН и групата, седи едно момче.
Чуло е флейтата му със шотландски акцент по радиото и се е случила любов от първо слушане. Трескаво си е записало в тетрадката името на групата – чуло го е като DJETRO TRAUN. По-късно вече има и първата им плоча – съкровище, разбрало е точно как се казват, видяло ги е как изглеждат. И те стават едни от героите му.
Десетилетия по-късно това момче ще ги види отново, дългоочаквано удоволствие от връзката му с музиката им, която никога не разочарова. И сега споделя с вас своите впечатления от тази вечер, прекарана в добра компания.
Концертът започва и протича точно както е обявен: като разходка през годините. Още първото изпълнение – на сингъла ‘Living in the Past’ от 1969, ни припомни за новаторството на групата.
Записана след сесиите за албума ‘Stand Up’, песента е в необичайното време 10/8, което АНДЕРСЪН налага. Бидейки една от най-разпознаваемите мелодии на JETHRO TULL, тя се изкачва в класациите чак през 1972 г., която влиза в техен сборен албум.
Гостуването на ИЪН АНДЕРСЪН в България щеше завърши не по-малко титанично – с каноничните ‘Aqualung’ и ‘Locomotive Breath’. От същия албум – ‘Aqualung’ (1971) – чуваме също ‘Mother Goose’ и ‘My God’. Разбира се, от публиката се чува вик: „Искам Heavy Horses!“ (албум от 1978), други очакват своите си любими скъпоценности от творчеството на JETHRO.
Няма как за ограниченото време на един концерт да чуем всичко, още повече когато става дума за група с толкова богато творчество, в което няма компромисни моменти. ИЪН АНДЕРСЪН e решил да ни покаже това, а той Е JETHRO TULL.
Изключителни музиканти (не сме се и съмнявали) – двама с по-бели коси (клавир Джон О’Хара и бас Дейвид Гудиър) и двама „младежи“ – китарата (Флориан Опале) и барабаните (Скот Хамонд). А между тях – той, ИЪН АНДЕРСЪН, който абсолютно владее сцената и публиката. Солидният „отговорен възрастен човек“, както сам се определя на пресконференцията, ни демонстрира страхотна форма – от свирене на флейта и на акустична китара (и да, продължава да стои на един крак) през неговата си неповторима хореография.
Има и по-нови парчета. За някои от тях той споделя вдъхновението си – например ‘Banker Bets’, родило се като коментар на световната финансова криза. От машинациите на банкерите, през ветропоказателя-петле на покрива на къщата му или атмосферата в двора на крал Хенри VІІІ – за ИЪН АНДЕРСЪН няма ограничение във въображението.
Атмосферата, организацията, осветлението и звукът са без забележки и на добре познатото ниво, очаквано от концертите на радио ТАНГРА МЕГА РОК – проблемът с безжичната връзка на микрофона на флейтата в началото, е професионално и своевременно решен, без това да забави или наруши темпото на спектакъла.
За по-младите в публиката ИЪН АНДЕРСЪН представя солото на барабаните с обяснение, че то ще е съвсем „кратичко“ („teeny-weeny tiny“) в сравнение с епичните изпълнения на първия барабанист на групата Клайв Бънкър в лондонския клуб „Маркии“ в началото на кариерата им. И да – интрото на ‘Songs From the Wood’ на запис е различно от това, което чуваме, просто годината е 2016.
Независимо коя година е обаче, музиката може да ни пренесе през времето и пространството. Защото „младостта, само рокендролът връща“. За това става дума и в кратката реч, с която Васил Върбанов открива концерта на JETHRO TULL в Античния театър в Пловдив – с благодарности към тази генерация от музиканти, включително и български. Да им благодарим за музиката!
Бел. ред. А след края на шоуто, в гримьорната на ИЪН АНДЕРСЪН откриваме неговата закачлива рисунка върху салфетка. Тя вече е част от безценната колекция на радиото….
