Знаеш, че неделята ти е била добра, когато е започнала с „Изгубената магистрала“ на Линч и е завършила с разточителен концерт на TUXEDOMOON. Това някак подхожда на неделите – да бъдат неясни, да бъдат ноар и най-вече – да не бързат за никъде.

 

Това е третата ни концертна среща в София с пост пънк/джаз ноар/ноу уейв легендите и вече можем спокойно да конкретизираме – TUXEDOMOON гарантират бавно, унасящо, хипнотизиращо и изключително уютно преживяване, по време на което някои танцуват тихо сами, други гледат съсредоточено, а трети се усмихват радостно, спомняйки си първия път, когато са попаднали на пиратска касетка на 'Desire', например.

 

 

Разбира се, нещата сега са доста различни, отколкото на първия им лайв тук през 2011. Оттогава са изминали едва пет години, но ние вече сме разглезени от броя на качествените концерти, които тук се случват на месечна, че дори и на седмична база. Обяснимо е, че тези дни новината за гостуване на  TUXEDOMOON предизвиква значително по-малко вълнение и едва ли не просто механично отбелязваме присъствието си на концерта във facebook събитието.

 

И въпреки всичко, когато неделята настъпва, вълнение има. Има и многобройна публика, което винаги е плюс – както за изключително симпатичните организатори от DerCircle, така и за общата атмосфера. Плюс е и адекватното отношение на присъстващите – макар че винаги ще се намери някой заблуден агент, който да вербализира желанието си да чуе 'In a Matter of Speaking' (разбира се, не прозвуча и този път), повечето хора са притихнали и потънали изцяло в изтънченото лайв изживяване с марка TUXEDOMOON.

 

От самото начало е ясно, че ще чуем целия дебютен 'Half-Mute' и получаваме точно това – десетте парчета в точната им подредба от албума плюс селекция от още няколко осемдесетарски композиции. Изобщо, TUXEDOMOON ни разхождат назад във времето, сякаш за да ни покажат колко съвременно или по-точно – непреходно, звучи музиката от самото начало на тяхната кариера.

 

 

Както винаги, костюмите им пасват отлично, отива им и натрупаната с годините хладна увереност и спокойствие, с което представят неща като 'Loneliness' и 'Muchos Colores' – може би точно заради това толкова лесно постигат този уют и унес, който ние толкова рядко свързваме тъкмо с пост пънка. 

 

Преживяването е и изключително кинематографично – първо, защото нещата на TUXEDOMOON винаги са звучали като саундтрак (дори когато не са били замисляни като такъв), но и заради специално заснетите за всяко парче клипове, които вървят на видеостената зад тях. 

 

Двата концертни часа минават наистина бързо – в един джаз ноар, пост пънк унес, сред отекващите звуци на цигулка, бас и саксофон, в особеното неделно настроение, каквото май само TUXEDOMOON са способни да донесат.