На 28 декември се навърши една година откакто Вселената демонстрира по отблъскващо категоричен начин една от гадните си черти. Ние пък, целокупното рокендрол човечество, оттогава демонстрираме, че смъртта е етап, но в никакъв случай край. И дотук с философските отклонения. 

 

За ЛЕМИ и като личност, и като значение е изписано какво ли не, а купона на TANGRA MEGA MULLETS е поредното потвърждение. Именно купон, защото замесените и в Мулетите, и в Радиото, и в публиката създадоха в *Mixtape 5* атмосфера, която е далеч по-интимна от стандартен концерт, бил той и tribute. 

 

Бухнахме се в залата заедно с първите акорди на акустичния сет на BLOODRUSH. Мога да повитийствам на тема поколения, приемственост и бла-бла, но смятам, че в случая ще е излишно с елементи на неуважение. Ако свириш як рок имаш място на сцена - възрасти, награди и прочее са любопитни подробности, но не и същината. А същината е, че BLOODRUSH Го могат.

 

 

Unplugged е трудна територия, освен това непопулярен избор за откриване на едно толкова високоволтово шоу, но все пак удачен - не чух нищо освен одобрителни ревове и аплодисменти, при положение, че циникът в мен се ослушваше активно за мърморковци. 

 

Кратка пауза, бърз електрически саундчек, попълване на амбалаж.

 

Съществената част започна ударно, както се предполага. Вече бяхме добре подгряти какво да очакваме от видео-бъзикърите (мда, опитът ми да преведа teaser на български завърши с превод на нещо-като-турски), с които щедро ни подхранваха месец и кусур (пак турц., бел. ред.) и е адски кеф очакванията да се оправдаят с горница.

 

 

НУФРИ е многолико животно и за всеобщо щастие, дрезгаво-никотиново-алкохолният тембър е част от него. 'Iron Fist' е едно от много любимите ми моторхедства, а и последвано директно от 'Stay Clean' става ясно, че туй чудо - спирачките - остават в една друга, много по-скучна вселена. 

 

Следващият ритник в зъбите идва от ВАСКО от ODD CREW, който наказва, както се полага с 'Damage Case'. Пред сцената мелето е подобаващо, а дори и в относително по-мирното дъно на залата, където ме отведе ЕГН-то ми, подът почва да лепне от фестивални питиета, тъй като куфеещите все още държат бутилки, докато гръбначният мозък поема контрола над тялото.

 

Добрият Д-Р СТИФЕНЩАЙН се присъединява за дует на 'The Chase Is Better Than The Catch' и сред неособено организираните мисли из черепната ми каша се откроява една - защо в името на богове и демони не правим това по-често?!

 

 

След тази канонична серия следва меко казано неописуемо, все пак ще се пробвам.

 

"НАСО РУСКОВ прави MOTORHEAD" не е от фразите, които влизат често в употреба и не знаех какво да очаквам. Тайфата около мен също не знаеше какво точно да очаква. Както се разбра в последствие, пичовете от пауър триото са направили парчето с вокали за първи път малко по-рано на саундчека, така че и те да са таели най-много подозрения. Е! Би! Му! Мамата!

 

'Capricorn' звучи извънземно! Имаше някакви опити след това в мрежата за преразказ, но думите развяват бяло знаме. Ще изтъкна сухо, че това е един от най-запомнящите се моменти, при това в шоу, в което участва ШУТА. 

 

 

Докато се опомняме на сцената се качи КИРИЛ МАРИЧКОВ и имаше кратка техническа пауза, понеже пищовът с текста на 'On Parole' явно беше пуснал крачка и драснал някъде из тълпата. Приехме го масово с усмивки, както подобава на подобни случки с изключение на един, който имаше някакви възражения. Но мисля, че трябва да проявим разбиране. Студено е и като си навреш главата в задника поне ушите ти са на топло, ако ще и гледката да не е цвете.

 

 

После свалихме оборотите с втория акустичен сет за вечерта, така че задаващият се със свирепа категоричност набег на ШУТА да е още по размазващ. 

 

 

ШУТА употребява алкохол. Включително и като балсам за коса. Нямам наблюдения колко е популярна практиката, но беше ударно популяризирана сред първите редове, които получиха щедри дози на солидарен принцип, докато лудницата 'Going to Brazil' и 'R.A.M.O.N.E.S.' се лееше също толкова щедро от сцената.

 

Тъкмо бях започнал да се чудя как толкова малко сцена успява да побере толкова ентусиазъм, и се оказа, че не може - първия stage dive за вечерта се отчете.

 

 

Докато тайфата паркираше ШУТА някъде, ВАСИЛ ВЪРБАНОВ реши да изостави за кратко ролята си на водещ и да изреве един доста убедителен 'Orgasmatron', с все зелените прожектори и бонус хака. Фактът, че и на другия ден гласът му продължава да стърже е клеймото за добре свършена работа.

 

 

СТИФФ и НУФРИ чрез 'Killed By Death' и 'Eat The Rich' вкараха насочиха шоуто към подобаващо масовия му и свиреп финал.

 

Едва ли има по-подходяща песен за масовка от 'Born To Raise Hell' и тук си струва да се отбележи високоволтовото и високочестотно участие на КОКО СТОЙНОВ. Финалът взе тежък дан откъм бутилки Джак изпити и споделени със случайно отворени фенски усти, още stage diving и забавления, докато накрая един от усилвателите просто сдаде багажа на финала на 'Overkill'. Рокендрол от горе до долу, че и отстрани!

 

 

Бих искал да отбележа, че поради причини от скучен харaктер бях обидно трезвен по време на целия купон. И въпреки това на следващя ден в главата ми беше едно такова дунапренено, плюс прекарах значителна част от работния си ден зяпайки ухилено през монитора, тактувайки си с крак. Не знам дали има такова животно като ендрофинен махмурлук. 

 

 

Вечерта на 28 беше поредното доказателство, че телата неизбежно сдават багажа, но личностите не умират, само защото не размотават физически наоколо. Леми е Жив \m/ \m/...!