11 април 2017, клуб ‘Mixtape 5’, София

текст: Никола Шахпазов

 

Има място и време за всичко.

 

Предният концерт на блек метъл първопроходците MAYHEM тук се случи точно преди седем години, но сякаш нито мястото, нито времето му пасваха. През 2010 норвежците свириха в отличаващата се с малко позитивни характеристики зала ‘Христо Ботев’, при това излязоха на сцената в необяснимо ранен час, в който яркото пролетно слънце все още се процеждаше през високите прозорци над тях, до голяма степен обезсмисляйки мракобесната театралност на АТИЛА ЧИХАР и изобщо мракобесната музикална атмосфера, към която MAYHEM винаги се стремят. Беше вълнуващо, разбира се – да не забравяме, че това беше първата ни среща с тях в София, а и напук на обстоятелствата, групата премина през нас като онези ножове, с които някога се режеше фронтменът им MANIAC.

 

През пролетта на 2017 обаче всичко си беше на мястото. MAYHEM се материализираха тук като хедлайн, а не като съпорт банда, при това в рамките на едно особено специално турне, в рамките на което представяха единствено и само онези осем парчета, които преформатираха блек метъла завинаги и го напълниха с (полу)митологични истории за огън, страст, убийство и самоубийство – ‘De Mysteriis Dom Sathanas’.

 

Именно заради това всичко на сцената беше подготвено внимателно и нагласено до последния детайл, така че да можем да се насладим на педантично подредено, максимално театрално и адски концентрирано блек метъл шоу.

 

Декорът и огромният барабанен сет на Hellhammer бяха заели по-голямата част от сцената много преди излизането на MAYHEM, затова подгряващите агенти от INFERNO с трудности да си проправяха път през нея. Слава на всички богове, леко неловките обстоятелства не им попречиха да направят хубав, стегнат, фокусиран сет. Както подхожда на група, движеща се с норвежките пионери на черното изкуство, INFERNO бяха окичени с окултни символи, с тежко гримирани или прикрити с маски лица, статични като древни статуи – с изключение на лидера Adramelech (единствен оцелял от оригиналния състав на бандата от 1996), който кършеше ръце, стрелкаше публиката с поглед на обладан от самия Дявол безумец и ревеше като демон от преизподнята. Напук на слабия саунд на китарите, софистицираният блек метър на INFERNO беше възможно най-подходящото встъпление преди да насочим цялото си внимание назад към тъмното минало и напред към ‘De Mysteriis Dom Sathanas’.

 

Сетът на MAYHEM беше тъкмо онова, за което бяхме дошли – триумф на театралното мракобесие, отлично планиран и изигран сатанински спектакъл и поклон на бандата сама пред себе си (а вероятно и пред нечестивия). Едновременно, MAYHEM бяха по-силни от очакваното и макар да правиха втория си концерт в София, сякаш ги гледахме за първи път.

 

В центъра на концептуалното представление се извисяваше легендарният унгарски мракобесник АТИЛА ЧИХАР – едновременно вокал, актьор в моноспектакъл и особен церемониалмайстор. Неслучайно и неговото, покрито с три пласта грим лице, беше единственото видно – всички останали бяха надлежно скрити под огромни качулки (визия, подобна на онази в другата група на Атила – SUNN O)))), като дори къдрите на Hellhammer останаха напълно скрити зад барабаните. 

 

В музикално отношение изненади липсваха, но в случая така и трябва. Имаше обаче своеобразни пикове – на ‘Freezing Moon’ (която Атила представи по специфичния начин, по който го правеше неговият предшественик DEAD още в края на 80-те), на ‘Pagan Fears’ и, разбира се, на финалната сатанинска оратория ‘De Mysteriis Dom Sathanas’. Феновете очевидно нехаеха за постулатите на покойния EURONYMOUS (no fun - no core - no mosh - no trends) и почти през цялото време се въртяха в потно пого с падания по пода и много разлята бира. 

 

Сладко музикално мракобесие, нищо по-малко.