ANATHEMA
Студио 'Орфей', София 
25 октомври 2017

текст: Никола Шахпазов, снимки: Елена Ненкова

Голямото октомврийско събитие на радио ТАНГРА МЕГА РОК ни припомни всичко онова, заради което обожаваме музиката на живо. Ако трябва да обобщим в една дума – няма как да не обичаме нейната непредвидимост. 

С нетърпение очаквахме да видим френското явление ALCEST, изпълзяло от дълбините на европейския ъндърграунд към светлите висини на световното рок признание. Мнозина бяха пропуснали първото им участие тук (някои дори не бяха разбрали за него) и това бе повече от разбираемо – преди 3 години ALCEST излязоха първи на еклектичен рок фестивал, събрал накуп банди като THE OFFSPRING, 30 SECONDS TO MARS и MANDO DIAO.

Без съмнение турнето с ANATHEMA бе значително по-подходящо за френската банда, седмици наред четяхме бляскави ревюта за представянето им на предните британски и европейски дати... но непредвидимостта на турнетата и концертите побърза да напомни за себе си. Нито ние, нито нашите приятели от Букурещ видяхме ALCEST на живо, а дори екипът на ТАНГРА МЕГА РОК не се докопа до по-ясни детайли защо точно.

Както и в Румъния, така и тук стечението на обстоятелствата ни гарантира особено дълъг концерт на ANATHEMA, а кой би отказал подобно непредвидено предложение? Още повече, че този лайв обещаваше щеше да бъде различен (и то доста) от предните две гостувания на любимите ни британци тук – все пак, през 2013 и 2015 те се представиха с полуакустични сетове. И въпреки че бяхме подготвени, лайвът в студио Орфей на 25 октомври беше по-различен от очакваното.

Може би защото парчетата от актуалния 'The Optimist' (величан от някои като един от най-добрите албуми на групата, но определян от други по-скоро като претенциозно разочарование) на живо звучаха безапелационно добре. От абсолютно перфектното откриващо ‘San Francisco’ до ‘Endless Ways’ и ‘Back to the Start’, които до голяма степен неочаквано се оказаха едни от акцентите на вечерта.

Или пък защото ANATHEMA са предвидимо силни на живо, независимо от моментните проблеми със звука? Да, защото цялата неравност на един концерт не е нещо непознато на рок културата. На групата и озвучителите бяха нужни цели 4 парчета, за да напипат правилния баланс между китари, клавири, барабани и вокали, но някъде около ‘Endless Ways’ всичко се нормализира и при композиции като ‘Dreaming Light’ и ‘A Simple Mistake’ всичко беше наред – по един красив/шумен/прог/класически/рок начин. По обичайната ANATHEMA формула.

Голямата непредвидимост се беше материализирала и в неузнаваемия Дани Кавана, който беше видимо нервен, абсолютно дистанциран от останалите, статичен и приличащ по-скоро като сесиен музикант на сцената, а не на основен композитор на изпълняваните парчета. Китарните му партии често се губеха, което определено беше един от минусите на събитието, но може би по-големият от тях беше особеното му отношение към публиката и останалите от ANATHEMA.

Встрани от тази неочакваност, Винсънт Кавана и Лий Дъглас съвсем очаквано блестяха със сценично присъствие, експресивност и страховити вокали, каквито подхождат на ‘Distant Satellites’ (още един от акцентите), ‘A Natural Disaster’ и ‘Pitiless’. Голямата видеостена зад бандата и специално подготвените за концерта кадри пък бяха поредният огромен плюс на цялостното преживяване. Което ние оценихме като чудесно, а всички предвидими и непредвидими детайли по него – като важни добавки за един истински рок концерт. 

СЕТЛИСТ

San Francisco
Untouchable 1
Untouchable 2
Can't Let Go
Endless Ways
The Optimist
The Lost Song Part 3
Barriers
Pressure
Dreaming Light
Deep
Pitiless
Forgotten Hopes
Destiny Is Dead
Thin Air
A Simple Mistake
Closer

Бис

Firelight
Distant Satellites
Springfield
Back To The Start
A Natural Disaster
Fragile Dreams