KREATOR
Vader
Dagoba 

клуб *Mixtape 5*, София 
24 януари 2018

текст: Ивайло Александров, снимки: Цветелин Кръстев

Времената се менят. Но дори тук, където промените са мудни и най-често идват след дълго блъскане с глава в стената, класическият немски траш на ветераните KREATOR вече не е толкова важен фактор, както преди 20 години. И ако техен концерт преди 10-15 години би било немислимо да се организира в зала, по-малка от 'Универсиада' или 'Христо Ботев', то през 2018 те вече са в клуб, макар и най-големия в София. Всъщност, нека не се лъжем - тук концертно помещение с капацитет между 1000 и 2000 души, какъвто е реалният таргет на такова събитие, просто няма. Така че приемаме фактите и се насочваме към първия голям метъл лайв за  годината.

Към 7 вечерта подлезът на *Mixtape 5* е като газова камера в Аушвиц. Стотици метъли опъват с еднаква страст цигари и стъклени патрончета. Температурата е -6, но пред вратите се усеща като +10, с добавено замърсяване на въздуха. Влизаме бавно, но стройно. А в голямата зала на клуба вече е съвсем пълно.

Първата метъл банда на голяма софийска сцена през 2018 са французите DAGOBA, закачливо наричани от родните фенове Dagoeba. Всъщност, голяма ли казах? Никога не съм виждал такъв мастодонт в тази зала. Продукцията на KREATOR, макар и повечето да остава в ремаркето тази вечер, е впечатляваща и сцената протяга арматурни пипала дълбоко навътре в залата. 

Отплеснах се. DAGOBA може и да не са кой знае колко популярно име, но бандата е със сериозна история от 20 години и 7 албума. Не е майтап, нали? Музиката им също не е шега работа. Леко механичен груув, насечени китари и плътен гърлен рев, който в клубна среда подсеща за Ян Крис от Gorefest. След 30 минути на сцената французите си тръгват, а на мърча се редуват фенове, които си купуват техни тениски и дискове. "Job well done", както казват на село.

Лека пауза, групи от фенове сноват напред-назад из фоайето – някои тепърва влизат, други вече са потни и голи до кръста, а парата от телата им се смесва с цигарения дим пред входа. Глъчка, метъл, бири, шум – знаеш как е.

VADER са първата по-голяма дет метъл банда, която свири в България през юли 2004. Оттогава досега бандата има няколко лайва у нас, както и няколко промени в състава. В стила обаче не. Пьотр и тримата му бойни другари (в непокътнат комплект от 2011) излизат пред вече крайно отеснелия клуб и над 600 фена реват колкото им глас държи, когато лидерът на поляците изръмжава ухилено „Добър вечер, София!”

Всъщност, толкова пъти споменава името на столицата ни, че не бих се учудил ако кръсти дъщеря си така. VADER празнуват 25 години от издаването на дебютния им албум 'The Ultimate Incantation' и това и свирят – без 2 парчета целия и то по подредба в диска, от 'Dark Age', до 'Breath of Centuries'. Което означава само едно – олдскуул дет метъл сеч! 

Докато гледам как хората се опитват да куфеят около мен и си мисля,че това е абсолютно обречена мисия, в сцената, на около 2 метра зад решетките се запуква приличен мошпит. В този момент *Mixtape 5* прилича на 72 в пиков час – винаги има място за още малко. И за пого.

VADER си тръгват след по-малко от час, но комбинацията от интензитета на сета им, адски добрият звук и затрудненото клатене на глава, млатейки я ту в потния гол гръб пред теб, ту оплитайки я в гривната с пирамидки на косматия юначен юмрук на съседа по хедбенг, имаш усещането, че си в залата от обяд.

Поредна кратка и стегната пауза. Пьотр застава чинно на мърча и не мърда оттам, докато клубът не се опразва, като се снима и разписва всичко на всеки, който поиска. Пич.

Ако съм си мислел, че по-напечено няма как да стане, е, случва се човек да сбърка. KREATOR са в брутална форма. Всъщност, те кога не са? Изкарали са от камиона каквото може да се побере в клуба, без да събори стените или да гръмне бушоните и правят това, което правят вече 35 години – страхотен, озъбен, енергичен, стегнат европейски траш метъл. 

Ударно начало с 'Phanotm Antichrist' и, както каза един приятел, сетлист с парчета за всеки. Има стари трясъци, има нови рифачки, има отскок към чудесния и пренебрегван от старите фенове 'Outcast'. Германците са абсолютни завоеватели. Парчетата им са сляти като тежък ритник с военна обувка. Но и публиката заслужава адмирации. До такава степен, че Миле Петроца няколко пъти не издържа и се обяснява в любов и възхищение към „откачените български фенове”.

И, копеле, как да не? В помещение, в което си ставаш неминуемо интимен с още над 600 колеги по метълизъм, десетки хора да намерят пространство и за мошинг, и за wall of death, и за circle pit си е истинско геройство. Както преди половин час си мисля, че 3 метра по-дълбок да беше клуба, щеше да е тамън, така на тръгване ми се струва, че след KREATOR, капацитетът му се е вдигнал със стотина души, а стените са се вкопали с по няколко сантиметра назад.

Миле непрестанно надъхва и без това подивялите хора пред себе си, теренът пред сцената е ту бурно море от коси, ту гора от изпънати юмруци и прец цялото време бучи като при буря. На никой не му пука, че е потно, тясно, шумно.

Както и лидерът на германците твърди „Чувствам се като в добрите стари времена от 80-те, когато бяхме на една ръка разстояние с феновете”, докато се опитва да размаха знамето на KREATOR за 'Flag of Hate' и го блъска неволно няколко пъти в тавана. „That’s what metal is about”, нали?

Изпитаният бис от 'Fallen Brother', 'Betrayer' и 'Pleasure to Kill' изстисква и последните капки бира през порите на публиката. Дори Пьотр се е дръпнал в края на терасата и клати ухилено глава, докато гледа немските си колеги как заколват групово с чист метъл няколкостотин фена. И след това идва дългото тласкане към изхода.

За боба и водката в бекстейджа ще си говорим друг път…Всеки си носи последствията. А последствието от разкошен (и разтрошен) траш и дет метъл концерт при мен? Сънувах че израждам мъртво бебе на непознато момиче в двора на разрушена църква.