Още от първото слушане на новия албум на COMBICHIRST - ‘One Fire’, директно ми влезе ударният мизантропски бяс на ‘Hate Like Me’.

Не се учудвам, че имаше и тениска към парчето. Много ми се искаше да крещя “You used to hate like me. What happened to you?” заедно с Анди Ла Плегуа, но изобщо не очаквах, че ще го направя още с излизането на групата на сцената. Ей така се започва концерт, ако искаш хората да не мирясат следващите 90-100 минути! И наистина – за целия сет на COMBICHIRST нямаше момент, в който поне 100 човека да не са във въздуха, докато другите току що са се приземили от поредния скок, в декадентско-метълската дискотека COMBICHIRST.

 

Свикнали сме да виждаме специално гримирани и костюмирани хора за концертите на COMBICHIRST у нас. И този път няма изключение – от готик господа с фина очна линия, през хора с гребени, до дами в корсети и оплискани с изкуствена кръв лица и ръце. Църквата на COMBICHIRST си има правила и те се спазват.

Самите музиканти обаче се оказва, че не са преценили времето за преминаване на сръбската граница през лятото и са откиснали няколко часа там, пристигайки едва 15-ина минути преди обявеният час за отваряне на врати. Съответно цялата програма се измества с един час. И никой не го ебе – повече време за бири и прегрупиране на открито – юли е, никой не бърза да скочи в клуба.

 

 

Първи са Abysmatic – никога не бях слушал пичовете и бях адски приятно изненадан от супер адекватния им за вечерта саунд, миксиращ индъстриъл с техно и метъл. И няколко парчета на български от чисто новия им албум.

 

Адмирирам, но отивам да си поговоря с китариста на COMBICHIRST - Eric13, който се оказва адски готин пич и всъщност е тотален фен на Misfits, New York Dolls и Guns N’ Roses – чуй старата му банда Sex Slaves. Лочим бири в градинката над клуба и в един момент усещаме, че май след малко трябва да излиза на сцената. Хукваме надолу и след 15 минути COMBICHIRST са на сцената.

 

 

Ако не си бил на тяхно шоу ще се опитам да ти го разкажа така – представи си музика от машинен постапокалиптичен свят, с публика от необуздани диваци. Или си пусни онази сцена от втория филм от ‘Матрицата’ с партито в пещерата. Горе-долу същото. Несекващ бийт, плътна завеса от електронни звуци, мощно блъскане по барабаните от двамата перкусионисти, безспирно куфеещият и скачащ Eric13 и мерещият сцената с маршова крачка Анди, който раздава команди с ръце и реве с цяло гърло в микрофона. ‘Hate Like Me’, ‘Never Surrender’, 'Shut Up and Swallow’… в нито един момент не се сещаш дори да отскочиш за вода или бира. Просто краката ти изстрелват тялото в подскоци или се мяташ във вихрещия се мошпит – вир-вода, плуващ в щастлива мизантропия с десетки други нихилисти, блъскащи се, докато ревят лириките.

‘What the Fuck Is Wrong With You” е финалът и се опитвам да надвикам Анди през колоните. Чао-чао! Искате ли още? Още една? Две? Окей, може още три. ‘Get Your Body Beat’, ‘Maggots at the Party’ и за финал пак с новия албум – ‘One Fire’, блъскане за последно, размятане на потни коси, а след това спасителните елементи въздух и вода.

 

Днес имам мускулна треска в прасците, гърбът ме боли, а гласът ми звучи като предсмъртните гракове на дърт котарак. И ми е адски добре.