Клуб ‘Music Jam’, София, 11 март 2020

 

текст: Никола Шахпазов, снимки: Орлин Николов

 

 

Оказва се, че предният концерт на феноменалните RIVERSIDE в София се случил точно преди година - и то отново като част от ежегодните празненства на ТАНГРА МЕГА РОК. Но колко различно е всичко днес! И не, в случая не говорим просто за различното място на провеждане или за сетлиста, а за всичко онова, което се случи през последните месеци в Европа и по света. За особеното чувство на глобална паника и несигурност, което неминуемо се отрази и върху този лайв.

 

 

“Започнахме Wasteland турнето през 2018. Но едва в последните месеци усетихме как текстовете в последния ни албум се вписват перфектно в случващото се по света”, казва ни от сцената МАРИУШ. 

 

Прав е - достатъчно е да си спомним например какво пее тъкмо той във втората част на ‘Acid Rain’:

 

 

 

И все пак - RIVERSIDE стигнаха до София, която се оказа и последната спирка в продължилото над две години турне. Малко преди да стъпят на сцената на ‘Music Jam’, научихме, че концертите им в Румъния и Унгария са отменени, което пък им дава възможност да свирят една идея по-спокойно.

 

И ако преди година RIVERSIDE започнаха концерта си с небалансиран саунд, който оправиха в движение, този път всичко бе перфектно - от начало до край. Нямаше подгряващи, нямаше технически проблеми - полските прог шампиони направиха безупречен лайв, в който звучаха важни извадки от ‘Rapid Eye Movement’ (‘02 Panic Room’ също пасва на международното положение, нали?), ‘Love, Fear and the Time Machine’ и ‘Wasteland’, разбира се.

 

Сетлистът беше почти идентичен с онзи отпреди 12 месеца, емоцията - също. За китариста МАЧИЕЙ МЕЛЕР обаче последните концерти от Wasteland турнето бяха особено важни - защото три години след като започна да свири заедно с RIVERSIDE, той бе обявен за официален заместник на покойния ПЬОТР ГРУДЖИНСКИ. Трудна роля! Но е очевидно, че МЕЛЕР се справя - свири прекрасно и се вписва толкова добре в една от любимите ни прог формации.

 

 

След финалните акорди на това разточително турне и на път към вкъщи, в слушалките ни продължава да звучи ‘Wasteland’. И, ето, както спомена тази вечер МАРИУШ ДУДА - текстовете в него звучат плашещо актуални. Но в тях има и толкова много оптимизъм, който ни е особено нужен.