Марширувам с бърза крачка по нощните улици на София, около мен са стотици метъл фенове, бързам да отворя бара за IRON MAIDEN афтър парти, за да отпуша пак ушите си и да се облека в галопиращия ритъм на IRON MAIDEN, докато попивам животоспасяващи чаши хладна бира.

Гласът ми е жаден, кожата ми е жадна, душата ми е жадна – за бира и хеви метъл. А сърцето препуска в пулса на баса на СТИЙВ ХАРИС и тътена на НИКО МАКБРЕЙН. Близо съм до еуфория и всичко ме кефи. Факт: Когато IRON MAIDEN свирят в някоя държава, властите са длъжни да обявяват национален празник. Така или иначе не можеш да работиш, докато в главата ти кънти мантрата „Мейдън! Мейдън”. А вечерта след концерта не може просто да угасне кротко. Шибан хеви метъл празник.

 

 

Много е яко да видиш Арена Армеец пълна до козирката (буквално) с фенове, хлапета, чичаци и просто любопитни зяпачи – IRON MAIDEN са институция буквално от Ден 1, без никаква крачка встрани – 40-годишен хеви метъл поход, който винаги води до фурор. Scream for me и Up the irons!

 

Сред глъчката от хиляди гърла слушаме парчета на едни други метъл легенди – JUDAS PRIEST. Преди децибелите да се вдигнат с две идеи за разкошния протохедбенг химн на UFO -  ‘Doctor Doctor’ (абе, на тая песен колко ще ѝ отива ако я изсвирят W.A.S.P.!).



Сцената постепенно изгрява и сред старинен японски декор изхвърчат 6 човешки торпили. IRON MAIDEN са там, където е винаги мястото им – пред хиляди фенове, високо в сърцата, сред гора от изпънати в рога ръце.

‘Senjutsu’ е почти спокойно начало с умерения си ритъм, но пък звукът я люшка по-дълбоко в гърлата ни. Следва ‘Stratego’ и разкошният химн ‘Writing on the Wall’  - това парче колко е яко на живо! Люшкаме глави в чудесната IRON MAIDEN ръченица – концертът официално започна.

 

 

Интересен е и всъщност е много як изборът на песни за това турне. След тройката парчета от миналогодишния ‘Senjutsu’, IRON MAIDEN почти не свирят песни от този век – с изключение на ‘Blood Brothers’ от албума на завръщането ‘Brave New World’. Три парчета от трите албума от 90-те (без ‘No Prayer for the Dying’) – супер епичните ‘Sing of the Cross’ и ‘The Clansman’ и любимият на всеки мейдън фен химн ‘Fear of the Dark’.

Останалото е само песни до ‘Piece of Mind’ и нищо от албумите между ‘Powerslave’ и ‘Fear of the Dark’. Което е супер – IRON MAIDEN имат повече албуми, отколкото песни имат в сетлистовете и нито има начин, нито смисъл да обрънат внимание на всеки от тях – пък и затова са различните турнета. Останалото е епично, легендарно, тотално хеви метъл шоу.

 

 

IRON MAIDEN винаги, винаги са били група на шоуто, те владеят не само сцената, а и цялото пространство, където свирят. А от 1982 насам всеки техен концерт е спектакъл. Разкошните декори и платнища, сетингът на сцената, костюмите на БРУС ДИКИНСЪН са абсолютно интегрална част от спектакъла IRON MAIDEN.

А, БРУС ДИКИНСЪН ли? Той е невероятен – както винаги неуморим все едно стъпва бос по оголени кабели; не остана сантиметър от терена, на който певецът не стъпи. А гласът му сякаш е неподвластен на годините. С вой, пеене, препускане, жестове този човек може да напълни ливада с присъствие и стадион с гласа си.

 

И другите от групата – IRON MAIDEN са такива, каквито са били винаги – ураган от шест човека, чийто живот е отдаден на емблемата на британския хеви метъл, но също така и шест човека, които с музиката на групата си отгледаха поколения и стотици хиляди фенове и превърнаха името IRON MAIDEN в тотем.

 

Видяхме горящия Икар, докато от ръкавите на ДИКИНСЪН струяха огнени залпове. Бяхме пред катедралата и светещия кръст за ‘Sign of the Cross’, аплодирахме флага на България, размахан пред платнището с обложката на ‘The Trooper’. Крещяхме възторжено, когато БРУС ни призова с неизменното "Scream for me Bulgaria!" и викахме на дуела му с вечно присъстващия на сцената ЕДИ. За да ахнем пред грамадната му дяволска реинкарнация, която изпълзя над барабаните на МАКБРЕЙН на една от най-важните NWOBHM песни – ‘Iron Maiden’.

 

И накрая ни изпрати макетът на Supermarine Spitfire – изтребителят, използван от британските ВВС по време на Втората световна война за ‘Aces High’.

Нямат значение тривиални житейски фактори като възраст, пол, тегло, настроение – на концерт на IRON MAIDEN и пияният шишкав чичак пред теб, и почти пълнолетното дребно момиче зад гърба ти куфеят редом с теб и пеят с вдигнати юмруци с еднакъв ентусиазъм. Защото, дами и господа, въпреки клишето, IRON MAIDEN са шибана религия. Up the Irons!