PAIN, Кълн
25.04.2009, София, клуб ‘Blue Box’

текст: Стефан Топузов, снимки: Metal Katehizis.

Метъл концерт е сигурно единственият вид мероприятие, което може да закъснее с 3 часа и в организацията му да зейнат какви ли не дупки, но хората накрая пак да са доволни. Вчера вечерта беше поредният епизод, потвърждаващ тази теза.

Въпреки възпираното предварително предупреждение, че концертът ще позакъснее, пред 'Блу бокс' се беше събрала солидна агитка още около 8. Заради провеждането на друго мероприятие (бармицва, по подразбиране) в същата зала непосредствено преди концерта, това, което се прави за цял ден, бе направено за едва два часа от организаторите, на които (въпреки псувните, които отнесоха), предполагам, им са се стопили лагерите от бързане.

Веднъж започнало, пропускането става бързо, но въпреки това успявам да хвана едва края на сета на КЪЛН. От двете парчета, които виждам, заключвам, че съм изпуснал. Бандата свири надъхано, звукът е на ниво, осветлението е в синхрон с изпълненията им... въобще, нещата не са от вида 'подгряващите да го духат'.

Накрая Боян си хвърля баса, което е бая рок енд рол!

След има-няма 10 минути, след най-бързия и лишен от суетня саундчек, който съм виждал, зазвучава интрото на PAIN, а секунди след това те вече са на сцената и бичат енергичното откриващо парче от последния си албум - 'I'm Going in'.

Питър Тегтгрен и компания цепят мрака на живо, установяват изведнъж 900-те души в пукащата се по шевовете зала. На живо бандата е по-малко Marilyn Manson и повече Ministry, така да се каже. Демек - МЕТЪЛ! Здравите рифове звучат още по-здраво на живо, енергичните парчета са още по-енергични... просто няма как да не те грабне, освен ако нямаш остър недостиг на желязо в кръвта.

Сцената изглежда супер яко - огромен транспарант с обложката на последния албум 'Cynic Paradise' заема цялата стена зад бандата, от двете страни на барабаните има малки видеостени, на които се редят разни електро-индустриално подходящи кадри, които ни напомнят концепциите на отминалите албуми на Pain.

Бандата дава впечатление, че иска да компенсира сериозното закъснение, като не хаби време за паузи между песните. Чуваме и бързата 'Suicide Machine', 'Bitch' (която е посветена на всички жени в залата, 'нищо лично'), 'I Don't Care', 'Nailed to the Ground', преди последната 'On and On'.

И въпреки че чакането бе доста дълго и уморително, а и сетът на Pain не бе никак къс, хората искат още. И го получават - 'Follow Me', 'Same Old Song' и разбира се - 'Shut Your Mouth'. Има и втори бис, вече последен - 'Bye/Die'.

Питър Тегтгрен e онемял. Мисли си 'ебаси как се накефиха тези!'. 'Хвана се, сега ще дойде с Hypocrisy', мисли си пък тълпата. Ами, надяваме се да не чакаме много за това...

...Пред залата имам предвид.