Ласло Фьолдеш от унгарската блус банда HOBO BLUES BAND - за Комунизма, Рокенрола и Революцията.

HBB е групата, от култовия филм "Плешивото куче" (1981), вдъхнал глътка свобода и рокенрол на поколения българи, които се редяха на дълги опашки, за да го гледат в кината "Дружба", "Витоша" и "Левски" в София през 80-те.

Концертът им в София на 23-ти октомври е в чест на 50-тата годишнина от унгарската революция срещу руснаците и комунизма.

В.В. - Добър ден господин Фьолдеш, как сте?

Ласло - Добре благодаря. През нощта гледах един филм, в който участвам и аз. Затова съм малко уморен.

В.В. - Кой беше този филм?

Ласло - Заглавието му е „Liberte '56" и говори за революцията.

В.В. - Интересното е, че този филм всъщност излиза сега точно 50 години след унгарската революция срещу комунизма, а вашият концерт тук в София ще бъде именно по случай 50-та годишнина. Тогава вие сте били само на 9 години, какво си спомняте от онова време?

Ласло - Всъщност бях на 11 години. Живеех на един хълм. Дойдоха студентите. Те донесоха разни листовки и ни помолиха да ги разнесем по къщите и ние разнасяхме тези революционни листовки от къща на къща.

На върха на хълма имаше едно артилерийско укрепление откъдето пазеха въздушно Будапеща. Обаче унгарските войници бяха изоставили окопите, бяха изоставили всичко – оръжията, топовете и ние децата събрахме оръжията за себе си заедно с противогази и горе на хълма играехме на войници със истински оръжия, в истински окопи и с истински противогази.

И когато революцията бе победена, дойдоха унгарските полицаи и провериха всички жилища, където живеехме и ни събраха всички оръжия, а част от моите приятели отведоха по затворите. Но тъй като бяха малки момчета, на другия ден ги пуснаха.

Първите дни на декември, когато революцията беше победена, татко ме изпрати в един лагер в Източна Германия, пионерски лагер за почивка, който през зимата беше празен и до месец май 1957 година бях там, защото баща ми се страхуваше, че ще емигрирам на запад.

В.В. - На 11 години?

Ласло - Да. А след това се върнах в Унгария.

В.В. - 50 години по-късно виждаме, че отново хората са на улицата в Будапеща. Какъв е вашият коментар за това, което се случваше там през последните седмици?

Ласло - Толкова много политически лъжи прозвучаха през последните 16 години и на хората им писна от тях и независимо от своите политически и партийни позиции излязоха на улицата.

Не се появи такъв политически лидер, в който хората биха могли да повярват. Това огорчава всекиго, дори тези, които не излизат на улицата. Това е моето мнение.

В.В. - През всичките тези години, в които вие Hobo Blues Band съществувате, като група... каква част от мотивите ви да правите музика и да бъдете социален феномен, са реакция на съществуващата тогава, а и днес власт в Унгария?

Ласло - Нашият блус говореше за това, в което живеем. През годините, ефектът от песните ни се натрупваше и в хората се оформи образът, че Hobo е една група, която е извън....., защото по време на комунизма съвсем еднозначно ние бяхме, така да се каже "контра-култура".

А когато комунизмът падна през 1989 година и когато дойде комерсиалната култура от западна Европа и всички тези глупави и идиотски музики по радиото и телевизията и макар не в политически смисъл, в културен смисъл групата ни остана контра култура.

В последните години, аз почти не участвам в никакви телевизионни програми и поради това, през 90-те години изпаднах в тежко положение. Но в крайна сметка на хората им писна от това медийно ниво в Унгария, разбраха защо аз правя, това което правя и застанаха на моя страна.

В.В. - Това е много добре, защото в България с телевизията и радиостанциите е същото.

Общо взето програмите са на такова ниво, че те карат да спечелиш миксер или екскурзия до Кипър за двама.

Предишният и всъщност първи в историята концерт на Hobo Blues Band в България беше преди 3 години. Сега идвате за втори концерт. С какви усещания се връщате в България и имате ли някакви приятели тук?

Ласло - Да. Казва се Васко Кръпката, който свири заедно с нас и в Унгария. Той е отличен композитор и певец и свири на хармоника.

В.В. - В едно предишно интервю, което направихме за една българска телевизия преди 5 години на фестивала Sziget с вас Ласло, споделихте, че не Ви се говори толкова много за филма „Плешивото куче", защото в крайна сметка той е правен преди 25 години.

Има и много други неща, за които можем да говорим с Вас, защото е известно, че пишете и книги... ето държим в ръцете си оригинално копие на една ваша книга за Rolling Stones на унгарски. Занимавате с много неща, пишете книги, снимате се във филми, но въпросът ми е какво всъщност стана с онези групи от вашето поколение като Omega, Locomotive GT и така нататък, виждате ли се с тях и имате ли приятели в тези среди?

Ласло - Omega в момента имат концерт в Германия, а Locomotive в момента почиват, но техния пианист Габор Пресер издаде едно CD, в което участвам и аз.

В.В. - Да се върнем на концерта ви в София. Той е по случай 50-та годишнина от унгарската революция срещу комунизма. Днес, 50 години по-късно или всъщност 17 години след 1989 година, има ли все още комунизъм в Унгария?

Ласло - Онзи комунизъм, който съществуваше преди, вече го няма, но съществуват мнозина, които мислят, че комунизмът беше добра държавна форма, и не могат да видят че той вече не е.

В.В. - Ще направя въпроса си малко по-ясно. Хората, които държат кинтите в Унгария в момента, бившите ченгета, настоящи ченгета и комунистически хитреци ли са?

Ласло - Тъй като нямаше революция, то тогава нямаше жертви, нямаше виновни и голяма част от партийните функционери набавиха имуществото на комунистическата партия.

В.В. - Последният въпрос е, на български имаме един много изразителен израз, който е „чер-ве-ни бок-лу-ци". Има ли такъв и на Унгарски и ако има кажете ни го внимателно, за да си го запишем?

Ласло - Има много.....ммм в Унгария ги наричаме "плъхове".

В.В. Ще се видим в София.

Ласло - Благодаря ви и очаквам с обич всеки на концерта. Ще бъде голямо преживяване и голяма чест за мен, защото по случай революцията ще мога да свиря в една друга държава, която също толкова е пострадала от комунизма, колкото и ние.

права: Тангра Мега Рок