Основателят, главният мотор, басистът на американската рокенрол шайка за новия вокалист и за това, как би смазал Себ Бах като комар...

SKID ROW са супер яка американска рокенрол банда. След 3 албума и половина с емблематичния Себастиян Бак, той се изстрелва в облаците на егоистичния успех, а групата му показва вратата.

През 99-та Skid Row се събират отново, като логично потърсват нов певец и го намират в лицето на Джони Солинджър. Днес, те издават втория си албум с него "Revolutions Per Minute" (SPV/Wizard). Изненадващо свеж, енергичен и почти пънк. Рейчъл Болън има какво да каже.

В.В.: И така да започнем със следното: Страшно бях смаян от новия ви албум и в това интервю ще ви кажа колко сте велики, но имам и няколко въпроса за теб.

Р. Б.: Давай! Радвам се, че албумът ти е харесал.

В.В.: Всъщност предишният ви албум не привлече особено внимание, нали? Мислиш ли, че и с този ще стане така?

Р. Б.: Надявам се, че този ще привлече повече внимание от предишния. Предишният постигна точно това, което искахме – да припомни на хората за нас и за това, че все още правим музика.
Новият е много енергичен – доста по-твърд, по-бърз и по-тежък и се движи в много различни посоки и мисля, че от отзивите, които получавам напоследък си личи, че ще бъде много добър.

В.В.: Доста се изприказва за Себастиян Бах в Skid Row и след това за напускането му на Skid Row, така че хайде да поговорим за новия ви певец Джони!

Р. Б.: Открихме Джони чрез общ приятел – познавахме негов приятел, който ни го препоръча и ние му разгледахме сайта. Това беше когато пак събирахме бандата през 1999 и си търсехме нов певец. Прослушахме няколко човека и онзи приятел предложи да пробваме и Джон.

Ние му разгледахме сайта, видяхме го как изглежда и как звучи гласът му и беше забележително. Повикахме го и още след първата песен разбрахме, че е нашият човек.

В.В.: Коя беше първата песен, която го накарахте да изпее?

Р. Б.: От първия ни албум - Piece of Me. Накарахме го да изпее няколко по-стандартни неща и някои големи апокрифи, но той се справи чудесно.

В.В.: Кои са трите най-хубави неща у Джони Солинджър?

Р. Б.: Първо: той е страшен пич. Второ: той дава голям принос в групата и с гласа си и с идеите за песните. Третото, предполагам, е че той е наясно с целите на групата. Освен това е много готин човек и умее да завладява хората, дошли на концертите ни и това е адски важно.

В.В.: Очевидно доста често се сблъсквате със сравнения между групата преди и сега и в това няма нищо лошо. Когато разбрахте, че Себастиян Бах вече не е вашият човек... Мислиш ли, че след тази драматична промяна в групата, вие, останалите членове станахте по-близки приятели?

Р. Б.: Определено. Това беше много неприятна ситуация и ние бяхме наясно, че ни трябва нов певец. Но после намерихме Джони и беше страхотно и станахме нещо като братя. – А точно така трябва да бъде в една група – да сме заедно.

Вече не сме разделени на лагери. С Джони от седем години и сме правили турнета, издали сме и втори албум и всъщност сравненията са доста по-малко, отколкото си мислиш. Хората приемат Джони с отворени обятия и след концертите ни стават истински фенове, защото усещат, че той влага душата си, а не кара просто по програмата. Той пее и стари, и нови песни.

В.В.: Помня, че когато чух албума ви с кавъри B-Side Ourselves от 1992 си помислих, че вие сте повече пънк, отколкото метъл банда. Харесва ли ти днешният пънк и хардкор?

Р. Б.: Да, доста от нещата ми харесват, но си предпочитам старите записи на Ramones и Sex Pistols, защото за мен това е истинският пънк. Не казвам нищо лошо за новите неща, но онова е музиката от младостта ми и е важна за мен.

В.В.: Коя ти е любимата песен от новия ви албум?

Р. Б.: О, трудно е да се каже. Всичките ми харесват, но ако ми опрат пистолет в главата и трябва да избирам, ще избера When God Can’t Wait.

В.В.: А ние започнахме да пускаме първо You Lie, защото започва като конвенционална кънтри песен, става все по-интензивна, почти пънк и завършва с “motherfucker”, което не е много радиофонично, но на нас не ни пречи.

Р. Б.: Като пишех тази песен, много се притеснявах как ще я приеме групата, но всичко беше наред.

В.В.: Казах ли ти, че сте Jack Daniel’s група на седмицата?
 
Р. Б.: Обичам Jack Daniel’s!!!

В.В.: Ако видиш Бах по телевизията, което е доста вероятно с това шоу по VH1, изключваш ли телевизора моментално?
Не. Аз не гледам много телевизия, не държа да го гледам, а и не го виждам чак толкова често. С него е малко като да имаш комар в стаята – в един момент ще го убиеш.

В.В.: След всичко казано дотук, можеш ли обещаваш, че никога няма да се съберете по модела на други групи като Iron Maiden с Брус Дикинсън и Judas Priest с Роб Халфорд?

Р. Б.: Обещавам! Ние сега сме щастливи. Правим нова музика, издаваме албуми, имаме звукозаписен договор и съм убеден, че Джони е певецът на Skid Row!

Права: Тангра Мега Рок