"Ние сме сред най-бруталните групи и това ни харесва."

Миле Петроца, китарист и вокалист на KREATOR, говори за новото DVD, живота, вселената и всичко останало.

В.В: Здравей, Миле, какво правите сега с групата?

М.П.: Почиваме си преди турнето и рекламираме новото си DVD.

В.В: Да, странното е че, идеята на това интервю е да говорим за новото ви DVD "Enemy of God Revisited", което е страхотно, но аз искам да попитам не мислиш ли, че в днешно време лейбълите влагат много усилия в рекламирането на DVD-та, защото самите албуми вече не са толкова важни?

М.П.: Не, не мисля, че е така. Поне не и в метъла. Когато става дума за спад в продажбите на албуми, обикновено се отнася за поп групите. Феновете на метъла искат да си имат дисковете на любимите групи и спадът в продажбите не ни засяга, честно казано. Причината да издадем това DVD е, за да представим групата на живо и мисля, че концертът ни на фестивала Вакен миналата година пред 40 000 души беше един много добър пример за шоу на Kreator на живо. Беше светъл момент в нашата кариера и за това решихме да го издадем на DVD, а не защото такава е политиката на лейбъла ни.

В.В: Там е работата с Kreator, дори и когато Kreator идваха в България в края на миналия век, е че вие сте най-бруталната банда на света. И сега като гледам трейлъра на DVD-то ви се появява думата “бруталност”. Има ли граница на бруталността? Кое е най-бруталното нещо, което се е случвало досега в музикалната история?

М.П.: Не мисля, че има граница на каквото и да е. Всичко опира до това какви граници ще си сложиш индивидуално. А ние никога не си поставяме граници и мисля, че можем да постигнем всичко. Знам, че сме сред най-бруталните групи на света и не смятаме да го променяме.

В.В: Да, но кое е най-бруталното музикално постижение, независимо от групата и годината?

М.П.: В "Enemy of God" има доста брутални неща, а и ние сме дали нашия принос. Не знам наистина, не съм го анализирал от тази гледна точка. За мен е важна бруталността сама по себе си. Агресията е част от хеви метъла и просто е необходимо тази музика да е брутална. Може да бъде бавна и брутална, или брутална по метъл начин. Трябва да предава емоцията и Kreator избра пътя да крайностите – на най-тежките рифове и най-странните мелодии.

В.В: Като говорим отново за бруталност, мислиш ли, че в днешно време животът, политически и исторически, че светът днес е станал далеч по-брутален от най-бруталния свят, създаден от метъл бандите?

М.П.: О, да. Реалността в Ирак е много по-брутална и от най-жестоката метъл банда. Фактът, че има хора, които се взривяват, за да взривят други хора и много по-крайно и от най-крайната грайндкор банда на тази Земя. В сравнение с това, и най-жестокият метъл е направо безобиден.

В.В: Ето на! Метъл общността на тази планета е доказала, че е една от най-интелигентните части от човечеството. Задаваш ли си въпроса какво по дяволите става с тази планета днес?

М.П.: Стигнал съм до заключението, че докато има човеци на тази земя и те са най-висшия вид на нея, докато убиват животни, избиват се помежду си и до каквото още се докопат, и докато я има тази нова религия, наречена капитализъм, ще става все по-зле. Но няма ера в човешката история, в която да не е имало войни и кръвопролития, така че не мисля, че причините за насилието са свързани с настоящето. По-скоро причините са в човешката същност. Ако искаме месо, отиваме в супермаркета, а не на лов. Вече не ни се налага да убиваме, за да се нахраним, но инстинктът на убиеца все още е в нас. И някои хора трябва да го изживеят – да отидат на война, да пребиват други хора или просто да упражняват насилие по други начини. Има много начини да изразиш отрицателните си негативни емоции. Можеш да направиш много неща, за да нараниш другите хора. Всичко това е заложено в човешката природа и няма нищо общо с факта, че живеем в точно тази епоха.

В.В: Да, само дето в днешно време оръжията са станали по-високотехнологични.

М.П.: Това е сигурно.

В.В: Следя с интерес какво правите от самото начало, но чак днес осъзнах, че от тази епоха има банди, чиито имена се противопоставят – Kreator и Destruction – създаване и унищожение. Това ме вдъхнови за следващия ми въпрос: мислиш ли, че суровата енергия, която влагате в музиката си от позитивни или от негативни неща идва? Това позитивна или негативна енергия е?

М.П.: Мисля, че е и двете. Аз вярвам в дуализма на нещата и е много забавно да свириш музика. Тя ни носи облекчение, има някакъв психотерапевтичен ефект да пишеш текстове, които ти идват отвътре. Помага ни да останем нормални. Така че е едновременно и позитивно, и негативно, защото като сме креативни и правим рифове, които са напълно дисхармонични и странни и ненормални, ние се опитваме да унищожим красотата в музиката като я правим мрачна и тежка и зла.

В.В: Като в живота.

М.П.: Да, точно като в ежедневния живот.

В.В: И така, издадохте DVD и, както сам каза, то е страхотно и улавя мощта на група, свиреща пред 40 000 човека, което е мечтата на всяка банда, но оттогава е минала година и половина. Какво следва сега?

М.П.: Следват още турнета. И нов албум. Но за него трябва да ми дойде вдъхновението. Вече пиша някои рифове и се опитвам да събера парчетата заедно, но все още няма нищо определено. В действителност в момента събирам нови идеи.

В.В: Откъде черпиш вдъхновение? Просто седиш и гледаш телевизия и си мислиш какъв скапан свят живеем, дрън-дрън, или седиш в тоалетната като Еди Ван Хален и подрънкваш на китара? Търсиш ли вдъхновението или чакаш да ти падне от небето?

М.П.: Няма формула. Ако знаех къде в къщата е най-доброто място за писане на музика, щях да седя само там и да чакам да стане чудото. Но няма такова нещо. Понякога става внезапно и пиша цяла песен за пет минути, а понякога трябва да чакам и да я подреждам като пъзел, което понякога е процес, траещ дни и месеци. Няма формула. По-скоро говоря с хората и събирам впечатления.

В.В: Спомни си времето когато беше малък и се правеше, че свириш на въображаема китара.

М.П.: Да?

В.В: И така, днес като си в колата си и китарата ти не е наоколо, свириш ли на въображаема китара?

М.П.: Имам доста добра памет и си представям рифовете, така че като стигна до китарата си, сядам и ги записвам. Умея да ги запазвам в главата си.

Права: Тангра Мега Рок