"Предпочитам да пея в инвалидна количка, отколкото да отменя концерт!"

Часове преди концерта си в София на 26 януари, контузеният Марк "Барни" Грийнуей, вокалист на британската дет метъл банда Napalm Death, гостува в студиото на Тангра Мега Рок за един болезнен, но приятелски разговор...

Васил Върбанов: Хей, най-сетне - лице в лице с Барни Грийнуей тук в студиото! Как върви турнето ви?

Барни Грийнуей: Много добре. Свирихме в Скандинавските страни и в Балтийските републики.

В. В.: Яко куцаш. Разбрахме, че си контузил глезена си доста лошо. Какво се случи?

Б. Г.: Да, преди два дни в Белград сцената бе много неравна и в един момент стъпих накриво, кракът ми попадна между две неравни части, цялата ми тежест се стовари върху глезена ми и ще бъда доста зле поне още няколко седмици. Извинявам се предварително, но тази вечер най-вероятно ще пея седнал на стол.

В. В.: Това ще е незабравимо и уникално преживяване - след около 2 часа и половина Napalm Death ще бъдат на сцената с Барни на стол...

Б. Г.: Всъщност, подобни неща са се случвали и преди, но положнието никога не е било толкова тежко. Веднъж Мич си беше счупил крака и трябваше да свири на китарата си в продължение на цяло турне седнал. Аз пък съм правил концерти с пневмония. Естествено, другият вариант бе да отменим шоуто - нещо, което много други групи биха направили, но не и ние. Предпочитам, макар и седнал, да изнеса концерта, защото след всички усилия, които ни костваше идването ни тук, и при положение, че знаем колко много хора искат да ни гледат, няма как да не го направим...

В. В.: А откъде идва прякорът Барни, при положение, че името ти е Марк?

Б. Г.: Това е стара история, както може би се досещате. Името ми го лепна барабанистът на Doom – стара английска хардкор група от типа на Discharge. В онези години имах доста сериозни проблеми с алкохола – пиех зверски, падах наляво-надясно и трошах всичко, което ми се изпречеше – не нарочно, разбира се, но действително размазвах всичко наоколо си, затова този пич започна да ми вика Ръбъл (“rubble” означава “отломък”, “натрошени камъни” на английски), а оттам, като в „Семейство Флинтстоун” – Барни Ръбъл.

В. В.: Знаеш ли, всички музиканти, с които сме разговаряли досега, твърдят, че Napalm Death са мярка за висок стандарт в музикантско отношение. Ласкаеш ли се от този факт?

Б. Г.: Разбира се. В тази връзка, много е важно какъв ще бъде следващият ти албум, защото нещата трябва постоянно да се променят. Ако лежиш на стари лаври и новите ти песни не предлагат развитие от гледна точка на творчество, просто не се получава.

В. В.: А сега ни кажи някоя шега за кралицата и кралското семейство!

Б. Г.: Това също е сериозна тема. Според мен не би трябвало вече да имаме кралско семейство в Англия, защото отнема много ресурси, които иначе биха могли да отиват за по-полезни неща, например здравеопазване и т.н. Разбира се, това си е лично мое мнение. Много хора не мислят така или може би просто искат да запазят семейството заради историята и туризма, но замислете се само колко пари има събрани там... До миналата година кралицата дори не трябваше да обявява доходите си, за да плаща данъци - представете си какви суми са били отнети от населението...

В. В.: Сега ще те подложим на един културен шок. Хората у нас са разделени на два вида - такива, които харесват чалга, и други, които я ненавиждат.

Б. Г. (след кратко прослушване на “хита” на Кондьо “Доко Доко”): Фантастично, ха-ха-ха! Не, сериозно - странно е, че някои хора приемат това разделение толкова навътре. Това е просто въпрос на вкус и мнение.

В. В.: При положение, че рокенролът съществува вече над 50 години, а за това време светът загуби толкова рок-герои и икони, кои от тях ти липсват най-много?

Б. Г.: Добър въпрос... За щастие, повечето музиканти, които са повлияли на мен и Napalm Death, все още са живи и здрави. Всъщност, най-силно влияние ми е оказал Леми, защото той и Motorhead наистина успяха да направят връзката между пънка и метъла, и то без да слушат никого. Може и да не харесвам последните им албуми, но това няма абсолютно никакво значение и... Не искам да предизвиквам съдбата, защото Леми все още е жив.

В. В.: А опирате ли се на прословутото британско музикално наследство? Обичаш ли групи като The Beatles и Pink Floyd?

Б. Г.: Да, когато се интересуваш и се занимаваш с музика, това е неминуемо. Понякога, разбира се, в ранните години, когато човек навлиза в цялата тази материя, има тенденция да е като затворен в тунел и да се движи само в строго определени рамки, но колкото повече напредват годините и опитът ти, толкова повече се отварят мозъкът, съзнанието и възприятията ти.
В случая, говорейки за стилове, може да се подходи и от друга гледна точка. Сега, например, е широко разпространено да се атакува т. нар. "емо" движение. Ако една група иска да свири това, което я кефи, защо да не го прави, особено при положение, че това е смисълът на нейния живот? Изобщо, цялото това плюене от една банда по адрес на друга, от един стил към друг, си е чисто мерене на пишки, а какъв е смисълът от това? Всеки може да прави това, което иска.

В. В.: Говорейки за гръмотевична, тежка, екстремна музика, в Англия може би най-изявени в това отношение са Napalm Death, а в Америка – Cannibal Corpse. Какво мислиш за тях?

Б. Г.: Ние сме изключително различни - те са една директна дет метъл група, докато при нас има много елементи, влияния от пънка... Познаваме се отдавна и сме приятели. Те са едни невероятно любезни и приятни младежи и нямат нищо общо с нещата, за които пеят, ха-ха!

В. В.: Добре, какво следва за Napalm Death? След концерта ви довечера в София имате още два в Гърция, а после?

Б. Г.: После ще си дадем два месеца почивка, което е адски дълго време за нас. Това, обаче, е много добре, защото на Мич (Харис - китара) всеки момент ще му се роди дете и искаме да го оставим да бъде повече с него. Както вече стана дума, аз пък си прецаках глезена на концертна ни в Белград, така че почивката идва точно навреме, за да мога да се възстановя.

В. В.: OK, Барни, благодаря ти, че бе с нас в студиото! До скоро!

Б. Г.: И аз благодаря.

Права: Тангра Мега Рок

Повече за концерта на Napalm Death в София може да се прочете ТУК.

Снимки от концерта са публикувани ТУК.

Източник:

Tweet

Предишна новина:

EVERGREY - Рикард Зандер, Хенрик Данхаге, Томас Енглунд

Следваща новина:

TAROT, NIGHTWISH - Марко Хиетала