"Аз съм ужасен акустичен китарист!"

Лидерът на Helloween Михаел Вайкат признава, че е "ужасен акустичен китарист" и споделя размислите си за Кендис Найт и Ричи Блекмор и, разбира се, за новото DVD-издание на немските метъл ветерани, "Keeper of the Seven Keys - The Legacy World Tour 2005/2006: Live on 3 Continents", включващо и кадри от концерта на бандата в София през 2006 г.

Васил Върбанов: Здрасти, Михаел, как си?

Михаел Вайкат: Добре съм.

В. В.: Звучиш като, човек, който си почива.

М. В.: Всъщност, съвсем скоро трябва да бъда готов с някои нови идеи, защото в края на май цялата група ще се събере, за да видим кой какво е измислил. Реално погледнато, първата ни среща е още утре, когато ще споделим първоначалните си идеи за бъдещия ни албум и т.н. Ще започнем да го записваме през май или юни, което означава, че трябва да се захванем здраво за работа, защото времето дотогава никак не е много.
Напоследък се занимавахме и с актуалния ни DVD и сме набрали инерция, така че би било добре да се възползваме от това. По принцип, нещата винаги се случват така, а и, тъй като всичко върви чудесно при нас напоследък, сме в идеално настроение.

В. В.: Кое е по-специалното вътре в групата сега?

М. В.: Просто в момента съставът ни е прекрасен (Михаел Вайкат [китара], Маркус Гроскопф [бас], Анди Дерис [вокали], Саша Герстнер [китара] и Дани Льобел [ударни]) и атмосферата в Helloween е чудесна. И преди е било така, но понякога нещата се променят, ето защо сме много щастливи от настоящото положение. Отзивите и реакциите на феновете също са доста добри, така че няма от какво да се оплакваме. Дори и младите членове в бандата знаят какво е да свириш с някого, който се мисли за звезда или иска на всяка цена да стане важна личност... Всички тези детинщини са ни минали през главите, затова сме доволни, че вече ги няма.

В. В.: Заслужава си да отбележим, че в новия ви DVD  "Keeper of the Seven Keys - The Legacy World Tour 2005/2006: Live on 3 Continents" има и кадри, снимани тук, в България, по време на концерта ви през 2006 г.

М. В.: Още от първия път, когато посетихме страната ви, се изумихме от невероятно радушния прием. Концертът ни в София бе невероятен, което ни изненада, тъй като никога преди това не бяхме посещавали България, така че за второто ни идване бяхме подготвени и убедени, че трябва да запишем концерта. Той, от своя страна, бе в същата зала и вероятно бяха дошли и същите хора, както първия път. Определено си струваше да го заснемем, защото, макар и в Южна Америка и на други места по света също да има диви фенове, в София определено стана много специално шоу.

В. В.: Моля те, разкажи ни и за песента ви "Light the Universe", в която участва и половинката на Ричи Блекмор, Кендис Найт.

М. В.: Да, не е ли сладка? Не пее ли добре?

В. В.: О, да! Не мислиш ли, че ако направиш още 2-3 песни с тази дама, ще спреш да свириш хеви метъл и ще се насочиш към ренесансова музика?

М. В.: Не, тя прави подобна музика, защото й харесват такива стари ренесансови мелодии. Blackmore's Night са се заковали в този стил, а Ричи прекрасно знае причините за това решение. Той си падаше по такива неща още навремето. Явно са доволни от това, което правят, а и продажбите им хич не са ниски. Дори чувам, че с тези записи продава повече, отколкото с Rainbow, така че за мен е напълно ясно защо не иска да свири друга музика. Е, може и да няма толкова агресия, колкото в Deep Purple, например, но пък Ричи вече е на години, така че може да си позволи да избира какво му се прави и какво - не.
Лично аз съм ужасен акустичен китарист, така че никога не бих могъл да се занимавам с нещо такова - би било прекалено трудно упражнение за пръстите ми. Аз съм просто един рокенрол китарист.

В. В.: А как всъщност записахте тази песен - направихте всичко и след това Кендис дойде и изпя вокалните си партии или...?

М. В.: Тя изобщо не дойде, а направи записа в собственото си студио, някъде в Америка. Когато тя бе готова, мениджмънтът й просто ни изпрати файловете. Всичко пасна великолепно, парчето й хареса, така че за снимките на видеоклипа тя дойде - тогава се срещнахме за първи път. Работихме само един ден, но бе много приятно. Нашият график също е много натоварен, така че всички бяхме доволни да се занимаваме с нещо толкова изключително и различно.

Права: Тангра Мега Рок