"Имахме си истински певец в началото, но той ни напусна, така че хвърлихме жребий и аз загубих. Това бе залогът - който загуби, ще пее..."

Предводителят и единствен постоянен член на британските пънк рок герои The Toy Dolls, Майкъл "Олга" Олгар, признава, че не може да пее, обявява се за тотален песимист, доволен е от съседството си със сър Пол Макартни и се надява да дойдат поне малко хора на концерта на групата в София на 23 март...

Васил Върбанов: Хей, Майкъл, как си?

Олга: Добре съм и се казвам Олга, между другото.

В. В.: О, извинявай. Какво ново покрай The Toy Dolls?

O.: Бяхме на турне в Южна Америка, след което репетирахме за предстоящите си концерти, първият от които е в България.

В. В.: А нещо ново в студийно отношение? Наистина ли "Our Last Album?" (2004) бе последният ви албум?

O.: Може би, хе-хе...

В. В.: Имате дълга дискография и доста хитове, но, все пак, с коя от песните си се гордееш най-много?

O.: Да, имаме една камара парчета, но, честно казано, само 5-6 от тях стават за нещо. Бих посочил "Alec's Gone" и "Fisticuffs in Frederick Street" и "Glenda and the Test Tube Baby"...

В. В.: Някой правил ли е електронен ремикс на ваша песен?

O.: Не, не съм чувал, макар че много бих искал. Има доста кавър версии на наши парчета, но не знам да съществува техно ремикс.

В. В.: Изключително известен си като китарист, но и като вокалист с много специфичен глас и...

O.: Не мога да пея - от 28 години само се преструвам на вокалист. Имахме си истински певец в началото, през 1979 г., но той ни напусна, така че хвърлихме жребий и аз загубих. Това бе залогът - който загуби, ще пее на следващите два концерта. Е, остана ми за цял живот...

В. В.: Знаеш ли, че когато пееш, звучиш различно от това, което чуваме в момента по телефона? Да не би да разговаряме с двойник на Олга?

O.: Ха-ха-хааа... Нали ти казах, че наистина не мога да пея? Е, точно затова, за да се чува гласът ми през всичките китари и барабани, съм принуден да квича толкова пронизително.

В. В.: Знаем, че всички парчета на The Toy Dolls са весели и купонджийски. Ти самият такъв ли си?

O.: Не, аз съм песимист. Всичките ни песни са писани от мен по време на депресия или когато ме е зарязало гаджето и пр. Това в никакъв случай не са комедийни парчета - по-скоро ги пиша, за да се опитам да погледна на живота и откъм добрата му страна. Иначе наистина съм песимист.

В. В.: A какъв беше като ученик?

O.: Зверски мразех училище, изпитвах ужас от него! Прекъснах много рано, на 14 години, и се посветих изцяло на свиренето на китара.

В. В.: Къде живееш?

O.: В централната част на Лондон. Роден съм в североизточна Англия, близо до Съндърленд, но преди няколко години се преместих тук, в центъра на Лондон. На една пряка съм от Пол Макартни, само дето неговата къща е по-голяма от моята, хе-хе!

В. В.: Точно мислех да те разпитам за съседите ти...

O.: Да, ха-ха, Пол живее на съседната улица. В квартала са и актьорите Джуд Лоу и Юън МакГрегър, и момчетата от Oasis... Никой обаче не говори много с другите, а и дори най-близките ми съседи не знаят, че свиря в група. Живея си тихо и спокойно.

В. В.: Интересуваш ли се от футбол?

O.: Става ми все по-интересно, особено когато има световно първенство. Всичките ми приятели са луди по футбола, но аз, честно казано, дори не знам кой отбор от кой град е...

В. В.: Да завършим с очакванията ти от предстоящия първи в историята на The Toy Dolls концерт в София.

O.: Ще се радвам, ако дойдат хора. Винаги даваме всичко, на което сме способни, но когато си свирил някъде 500 пъти, нещата стават по-лесно, тъй като излизаш пред подготвени и познати фенове. Не сме идвали никога в България, така че наистина не знам какво да очаквам. Малко публика би била добре дошла!

Права: Тангра Мега Рок