"Сигурен съм, че младите блус китаристи, които са наистина добри, ще станат известни."

Макар и едва 30-годишен, роденият в Луизиана блус китарист Кени Уейн Шепърд вече е продал милиони екземпляри от албумите си по целия свят и има две номинации за Грами, както и две награди от Билборд. Наскоро той издаде поредното си творение - компакт диск и DVD, озаглавени "10 Days Out: Blues from the Backroads", което се оказа и поводът за разговора на Вальо Пасков с талантливия музикант.
Интервюто е взето специално за предаването "Blues Power", което се излъчва по Тангра Мега Рок всеки четвъртък от 22:00 ч. до полунощ, с повторения в петък в полунощ и в събота от 16:00 ч.

Вальо Пасков: Кени, как си? Какво ново около теб?

Кени Уейн Шепърд: В момента съм на турне, за да представя новия си албум. Обикалям Щатите заедно с някои от блус музикантите, с които се снимахме в документалния филм "10 Days Out: Blues from the Backroads" - Пайнтоп Пъркинс, Хюбърт Съмлин, Брайън Лий, Бъди Флат, Крис Лейтън от Double Trouble... Пътуваме из цяла Америка и е много вълнуващо. Всички се забавляват, а и публиката харесва шоуто ни.

В. П.: Би ли представил на слушателите ни съдържанието на новите ти албум и DVD?

К. У. Ш.: Искахме да направим един традиционен блус албум, в чиито записи да участват както известни личности, така и не толкова популярни музиканти. Потеглихме с два тур-буса - единият пълен с апаратура, а другият със снимачна техника - и се отправихме на юг. Сядахме в домовете на хората, в холовете или в дворовете им или в някой местен нощен бар и просто записвахме и снимахме как свирим блус. Всеки ден бяхме с различен човек и действахме по нов сценарий. Срещнахме се с хора като Би Би Кинг, Хюбърт Съмлин и Пайнтоп Пъркинс, както и с Брайън Лий, Бъди Флат, Ета Бейкър, Нийл Патън и други по-малко известни музиканти. Искахме да ги представим наравно с Би Би Кинг и Хюбърт Съмлин, с което евентуално да им помогнем да станат легенди някой ден.

В. П.: Как открихте въпросните по-слабо известни музиканти?

К. У. Ш.: Просто разпространихме слуха за това, което искаме да направим, из музикантските среди. Познавах някои от хората от преди и исках да ги включа в проекта, но освен тях има толкова много блус таланти, които заслужават публичност... Започнахме да получаваме демо записи, изслушах всички и направих избора си.

В. П.: Всъщност, записите са направени преди две или три години, нали?

К. У. Ш.: Да, преди две години и половина. Цялото нещо ни отне само десет дни, но монтажът на филма продължи дълго. В този период петима или шестима от участниците в проекта починаха...

В. П.: Знаем, че албумът е записан в мизерни условия.

К. У. Ш.: Да, имахме някои технически проблеми. Бяхме в един блус бар, когато записвахме партиите на Би Би Кинг, и се оказа, че гласът му не се е записал поради някакъв дефект в микрофона. Озвучителите усетиха проблема и го оправиха в последния момент, точно преди да започнем да свирим "The Thrill Is Gone". Реално погледнато, те спасиха положението и успяхме да включим парчето в албума. Всеки ден предлагаше нови предизвикателства за целия екип, тъй като не записвахме в студио, а в хорските домове и навън. Бе наистина уникално - и за снимачния, и за аудио екипа.

В. П.: Кои бяха най-интересните моменти по време на това пътуване?

К. У. Ш.: Трудно ми е да преценя, но бих могъл да откроя последната част от пътешествието, когато свирихме в онази църква в Канзас с Хюбърт Съмлин и групата на Хаулин Улф и Пайнтоп Пъркинс с момчетата на Мъди Уотърс.

В. П.: Знаеш ли, филмът ти доста напомня на документалната поредица на Мартин Скорсезе "The Soul of a Man". Има ли нещо общо между тях?

К. У. Ш.: Не знам доколко си приличат, освен че трите серии, създадени от Скорсезе, също разказват за блуса. Мисля, че нашият филм е различен, а и издадохме диск с музика към него.

В. П.: Спомена, че в момента си на турне заедно с Хюбърт Съмлин. Що за човек е той?

К. У. Ш.: Невероятен е! Той е един от най-влиятелните съвременни китаристи и, както и Би Би Кинг, има собствен и неповторим стил на свирене. Освен това е един от най-благите хора, които съм срещал, а и публиката го обожава, когато е на сцената.

В. П.: Очевидно е, че си силно повлиян от Стиви Рей Вон. От кого другиго си се учил?

К. У. Ш.: Повлиян съм от много музиканти - като се започне от Робърт Джонсън и Блайнд Лемън Джеферсън и се стигне до Мъди Уотърс, Албърт Кинг и Джон Лий Хукър, плюс южняшкия рок, Стиви Рей Вон, Джими Хендрикс... Освен това, отраснах с музиката на Джеймс Браун и кънтри, така че списъкът е наистина дълъг.

В. П.: Записал си първия си албум на 17-годишна възраст. Как така се насочи именно към блуса, а не към пънк, метъл или нещо друго?

К. У. Ш.: Баща ми ме запали. Свидетел съм как много млади хора започват да слушат блус, стига да има кой да им покаже, че тази музика съществува. Ако се поровите в сайтове като YouTube, ще откриете ужасно много млади блус китаристи. Просто трябва някой да каже на света за съществуването им.

В. П.: Би ли ни разказал за приятелството си със Стиви Рей Вон?

К. У. Ш.: Всъщност, не го познавах толкова добре, колко ми се иска. За първи път го срещнах, когато бях на 7 години. Няколко пъти имах възможност да си поговоря с него зад сцената, а последната ни среща бе само няколко месеца преди да почине. Тогава той се подписа върху първата ми китара "Фендер Стратокастър".

В. П.: Свириш с музикантите от групата на Стиви, Double Trouble. Как се стигна дотам?

К. У. Ш.: Запознах се с Крис Лейтън скоро след смъртта на Стиви - бях на около 15 години. Разменихме си телефоните и по-късно, когато тръгнах да записвам първия си албум, мениджърите ми му се обадиха и го попитаха дали иска да участва. Той се съгласи и в крайна сметка е работил с мен по почти всичките ми издания. Покрай него се запознах и с останалите музиканти от групата.

В. П.: Винаги си работил с изключително силни музиканти - още от първия ти албум, в който пее Кори Стърлинг. Какво стана с този вокалист след това?

К. У. Ш.: Не знам. Просто пътищата ни се разделиха. Мисля, че искаше да се занимава с различни неща.

В. П.: А как откри Ноа Хънт, който пее в следващите ти албуми?

К. У. Ш.: Запозна ни един наш общ приятел. Търсех вокалист и той ми го препоръча. Направихме прослушване с 12 кандидати и в крайна сметка се спряхме на Ноа.

В. П.: Какво е мнението ти за другите представители на т. нар. нова вълна в блуса, например Джони Ланг и Джон Мейър?

К. У. Ш.: Добри са. Трябва да подкрепяме хората, които грабват китарата и започват да свирят такава музика, тъй като това поддържа сцената жива и привлича млади фенове.

В. П.: Пропускам ли някого от младото поколение блус китаристи?

К. У. Ш.: Всеки ден се появяват нови музиканти. Сигурен съм, че тези, които са наистина добри, ще станат известни.

В. П.: С кои групи си свирил на една сцена по време на 12-годишната си кариера?

К. У. Ш.: О, списъкът е огромен. Свирил съм с кого ли не - с The Rolling Stones, Aerosmith, Van Halen, Би Би Кинг, The Allman Brothers, Lynyrd Skynyrd...

В. П.: А има ли група или музикант, с когото винаги си искал да свириш, но не си имал възможност?

К. У. Ш.: Единственият човек, за когото се сещам, е Ерик Клептън.

В. П.: И накрая - каква музика слушаш напоследък?

К. У. Ш.: Предимно блус. Точно в момента съм заредил няколко стари диска на Мъди Уотърс и Хаулин Улф, които не съм пускал отдавна.

В. П.: Добре, какво ти предстои?

К. У. Ш.: Ще бъдем на турне до края на лятото, след което се надявам да вляза в студио и да запиша следващия си албум.

Права: Тангра Мега Рок