"Били сме отговорни за бума на раждаемостта през 1985 г.! Заради "Still Loving You"!"

Тангра Мега Рок успя да проведе обстоен приятелски разговор с 58-годишния основател и соло китарист на немските хард рок ветерани Scorpions, хер Рудолф Шенкер, по случай 40-ия юбилей от създаването на групата...

Васил Върбанов: Как си, Рудолф?

Рудолф Шенкер: Фантастично! В студио сме и записваме нов албум. Освен това съм щастлив, че излезе наша тройна компилация, "The Platinum Collection" - надявам се да ви хареса!

В. В.: Обикновено групите издават подобни "платинени колекции" в два случая - или когато слагат край на кариерата си, или ако са решили да поставят ново начало. Какъв е случаят при вас?

Р. Ш.: Като влизане в бокса по време на състезание от Формула 1 - караш обиколка след обиколка и в един момент спираш, за да смениш гумите и да заредиш с ново гориво. Такъв е случаят и при нас - просто спираме, за да хвърлим поглед назад и да направим равносметка на изминатия път, след което продължаваме напред.
Scorpions навършиха 40 години. Основах групата през 1966... всъщност, през 1965 г., но тогава нямаше име, а през 66-а реших да я кръстя Scorpions, тъй като думата бе разбираема и еднозначна във всяка част на света. Беше добро начало - хората в Германия запомниха името ни, постепенно започнахме да градим кариерата си, да правим концерти и в чужбина, записахме доста албуми... Наскоро, хвърляйки поглед назад, си казах: "О, мама миа, имаме толкова много песни!", а звукозаписната ни компания даде идеята за издаването на колекция по случай 40-ия ни юбилей. През 70-те години имахме не малко проблеми по отношение на сборните албуми, тъй като лейбълите се надпреварваха да издават компилации, които не ни харесваха особено. Сега, обаче, с тази тройна платинена колекция, нещата са наред - и подборът на песните, и обложката, и книжката към дисковете са добри.

В. В.: Изчислявали ли сте колко време ще отнеме на човек да изслуша всичко, записано от вас от 60-те години досега?

Р. Ш.: Не знам, но подозирам, че щом ми задаваш този въпрос, значи отговорът вече ти е известен...?

В. В.: Честно казано - не.

Р. Ш.: Всъщност, идеята никак не е лоша - ще накарам секретарката ми да изчисли пълното времетраене на песните ни и когато дойдем отново в България, ще ти кажа.

В. В.: През последните 40 години немската сцена се е променила и развила неимоверно много. Коя е любимата ти съвременна германска група?

Р. Ш.: Rammstein. Имат уникално тежко звучене и използват вокалите по блестящ начин - нямам предвид текстовете, а самото пеене, което в техния случай си е още един инструмент, ако ме разбираш. Освен това, музиката и най-вече концертните им изпълнения са толкова грандиозни, че лесно можем да си обясним защо имат такъв успех.

В. В.: Между другото, имайки предвид, че Rammstein са от бившата ГДР, усеща ли все все още някакво разделение между Източна и Западна Германия?

Р. Ш.: Лично за мен въпросното разделение е забравено отдавна. Винаги, още от самото си раждане, съм се стараел да мисля глобално и никога не съм разбирал как може хората да водят войни и да се избиват, само защото са от различни държави... Не ме интересува откъде е човек, а какъв е, каква е душата му. Мисля, че все повече немци мислят по същия начин.

В. В.: Последен въпрос. Scorpions са известни не само с рок парчетата си, но и с чудесните си балади. Ти самият коя от двете линии предпочиташ?

Р. Ш.: Аз съм рокаджия по душа, а и ако обърнете по-сериозно внимание на албумите ни, ще видите, че 80% от тях са пълни с рок парчета, а едва 20% - с балади. Разбира се, предпочитам рокаджийските ни песни - най-любима ми е "Rock You Like a Hurricane" - но харесвам и балади като "Still Loving You". Спомням си, че преди 7 години участвахме в едно популярно телевизионно предаване и водещият каза: "Хей, момчета, вие сте отговорни за бума на раждаемостта през 1985 г.!" Започнахме да го питаме откъде накъде, а той отвърна: "Заради "Still Loving You" - всички правеха любов на това парче!" Може би именно заради песни като тази или "Wind of Change", която написахме покрай Перестройката в бившия Съветски съюз, радиостанциите в Европа въртят предимно баладите ни. В Америка, обаче, нещата стоят различно - там се скъсват да пускат по-рокаджийските ни неща от сорта на "Rock You Like a Hurricane", "The Zoo", "No One Like You" и т.н., и т.н., и т.н... Накратко - определено съм рокаджия, но съм и доста сантментален.

Права: Тангра Мега Рок