"Приятелят, чиито деца гледам в момента, вдигна телефона и каза: "Някакъв тип разправя, че е Ричи Блекмор!" И наистина бе той..."

Последният вокалист на Rainbow - гласовитият шотландец Дуги Уайт, говори за новия, четвърти поред студиен албум на актуалната си група Cornerstone, "Two Tales of One Tomorrow", както и за работата с Ричи Блекмор, кандидатстването в Iron Maiden, говоренето с Уоти от The Exploited...

Васил Върбанов: Хей, Дуги, как си?

Дуги Уайт: Много добре! Добър вечер, България!

В. В.: Къде се намираш в момента?

Д. У.: Ами... Гледам децата на едни приятели в Лондон... Изобщо, щур рокенрол живот!

В. В.: Понякога децата могат да бъдат по-шумни и от рок група.

Д. У.: Да, затова ги държа в клетка.

В. В.: Чудесно! Нека тогава да поговорим за новия албум на Cornerstone, "Two Tales of One Tomorrow". Защо ви отне толкова време да го запишете? Предшественикът му, "Once Upon Our Yesterdays", се появи преди цели 4 години...

Д. У.: В самия край на 2003 г., ако трябва да бъдем точни, а новият излиза в самото начало на 2007 г., така че, реално погледнато, годините са три, не четири.

В. В.: Така да бъде. Коя от песните в "Two Tales of One Tomorrow" ти харесва най-много?

Д. У.: Всеки ден е различна, защото ми харесват еднакво - днес е "Prey", вчера бяха "Two Tales of One Tomorrow" и "We Are the Dead"...

В. В.: Еноименното парче започва с мелодия с източни мотиви. Откъде дойде вдъхновението за тях?

Д. У.: Това е една идея, която бях предложил на Ричи Блекмор, когато правехме втория албум на Rainbow, в който участвах. Така и не завършихме работата и мотивът се изгуби някъде долбоко в подсъзнанието ми, докато не започнахме да записваме новия диск на Cornerstone. Подхвърлих идеята на нашия басист, Стийн Могенсен (екс-Royal Hunt), и той го направи.

В. В.: Ти си шотландец, а останалите от Cornerstone са датчани. Къде всъщност живееш?

Д. У.: В Лондон, Англия. Другите са си в Дания.

В. В.: Как тогава репетирате?

Д. У.: Както всички - те си свирят, а аз се присъединявам към тях едва в последната седмица на репетициите и си изпявам партиите.

В. В.: Спомена Ричи Блекмор. Какви спомени имаш от работата си с него?

Д. У.: Приятно бе да се свири с него, а и винаги е бил един от любимите ми китаристи. Спомням си, че когато ме потърси, за да ми предложи да се присъединя към Rainbow, правехме купон вкъщи и приятелят, чиито деца гледам в момента, вдигна телефона и каза: "Някакъв тип разправя, че е Ричи Блекмор..." И наистина бе той. Имам само хубави спомени от съвместната ни работа, макар и всичко да приключи прекалено бързо.

В. В.: Наскоро си поговорихме с Михаел Вайкат от Helloween. Според него, Ричи продължава да се занимава с Blackmore's Night, защото продава много повече албуми, отколкото с Rainbow...

Д. У.: Не мисля, че това е причината. Не вярвам в съзнанието на Ричи да има каквито и да било комерсиални помисли. Той просто обича този тип музика, а и чрез нея дава на Кендис поле за изява. Още навремето, когато бях в Rainbow, посещавахме ренесансови панаири, маскирахме се с подходящо облекло и пиехме медовина и бира, така че Ричи едва ли е движен от нещо толкова шаблонно като продажбите.

В. В.: Знаем, че през 1994 г., непосредствено преди присъединяването ти към Rainbow, си кандидатствал за мястото на Брус Дикинсън в Iron Maiden, но Стийв Харис и компания са предпочели Блейз Бейли. Разочарован ли беше?

Д. У.: Не, защото всичко стана прекалено внезапно и дори нямах време да осмисля какво точно се случва. Бях се кандидатирал за конкурса за заместник на Брус и възнамерявах да се прибера в Шотландия в петък, когато ми се обади тур-мениджърът им и каза: "Момче, недей да ходиш никъде - в понеделник имаш прослушване за Iron Maiden." Връчиха ми един списък с имената на 22 песни, три дни ги разучавах и в понеделник се пробвах... Естествено, това щеше да е невероятна възможност за мен, но не се получи.

В. В.: Карай, здраве да е... Между другото, кой от шотландските ти колеги има най-идиотски акцент? Уоти от The Exploited? Фиш? Или пък ти?

Д. У.: Уоти, макар че двамата се него сме от един район - той е от Хамилтън, а аз съм роден в Мадъруел, но едно е сигурно - по-неразбрано говорене от това на Уоти не съществува.

Права: Тангра Мега Рок