"Винаги съм се увличал по блус, госпъл и всякакъв тип музика, извираща от дълбините на човешката душа."

Роденият в Лондон клавирист, композитор и бивш музикант от състава на Depeche Mode, Алън Уайлдър, се завръща с експерименталния електро-блус албум "subHuman" - шестият диск на актуалния си проект Recoil, издаден през юли 2007 чрез Mute Records...

Васил Върбанов: Мистър Уайлдър, как си?

Алън Уайлдър: Много добре, благодаря.

В. В.: Слушайки новия ти албум, "subHuman", веднага прави впечатление осезаемата блус атмосфера? Защо точно блус? И защо реши да работиш с човек като Джо Ричардсън от Ню Орлийнс (гост-вокали, китара, хармоника)?

А. У.: Като че ли винаги съм обичал този стил. Още навремето, когато започнах да се запалвам по прогресивна музика, ако мога да я нарека така, слушах предимно стари блус плочи, както и поп музика. Това бе в началото на 70-те години. Като дете, когато ходех на уроци по пиано, не се упражнявах по класическия начин у дома, а непрекъснато експериментирах и се мъчех да се придържам към блус схемите. Винаги съм се увличал по блус, госпъл и всякакъв тип музика, извираща от дълбините на човешката душа, така че, когато започнах да композирам песните за новия си албум, си ги представих само с такъв тип вокали. Разтърсих се из Интернет за подходящия глас и попаднах на Джо.

В. В.: Защо реши да кръстиш диска си "subHuman" (получовек)?

А. У.: След като приключихме със записите, трябваше да помисля за заглавие, което да отразява същността на албума. В случая ми помогна един от текстовете на Джо, откъдето се роди идеята за "subHuman" - без значение кой си, винаги ще се намери някой, който да те гледа от високо и да те третира като по-низш. Като получовек. Без значение каква кола караш, какви са произходът, религията и политическите ти възгледи.

В. В.: В тази връзка, доволен ли си от съвременния свят?

А. У.: Човек не може да избяга от заобикалящата го среда. Лично аз живея добре, но гледам новините всяка вечер и просто няма как да се абстрахирам от случващото се по света. В един момент всичко това започва да ти влияе. В никакъв случай не бих казал, че съм с политически активно съзнание, въпреки че сигурно доста хора ще останат с обратното впечатление за мен покрай новия ми албум. Истината е, че "subHuman" е посветен на човека и неговеите състояния на духа... които са доста тъжни понякога.

В. В.: Да поговорим и за предишната ти група. Следиш ли какво правят Depeche Mode след напускането ти през 1995 г.?

А. У.: Бегло, макар че няма как да избягам от това, ако трябва да съм честен. Наскоро, например, всички стари албуми на Depeche Mode бяха преиздадени в съраунд саунд, в чието изпипване бях намесен и аз. Дълги години бях част от тази група, така че няма как да избягам от миналото си, а и не искам. Рядко се виждам с момчетата, защото живеят пръснати по целия свят, но от време на време се чуваме с Мартин Гор и Дейв Гахан.

В. В.: Дразниш ли се, че много хора определят Recoil като "групата на бившия член на Depeche Mode"?

А. У.: Не. Неизбежно е, а и това е единственият начин голяма част от хората да обърнат внимание на Recoil.

Права: Тангра Мега Рок