„Решихме да спрем, докато все още сме на върха, а не да досаждаме безкрайно дълго като някои други групи…“
Един мега-откровен (последен?) разговор с кръстника на индъстриъл метъла, мистър Ал Юргенсен, по повод новия (последен) албум на Ministry, красноречиво озаглавен „The Last Sucker“, предстоящото (последно) турне на Ministry, пророчески кръстено The See You Latour, неизчерпаемото (последно) вдъхновение на Ministry през изминалите няколко години, зовящо се Джордж Буш Младши, и множество други (последни?) теми…
Ал Юргенсен: Ало, кой се обажда?
Васил Върбанов: Здрасти, Васил от България е.
A. Ю.: Хееей! Какво ново в България?
В. В.: Всичко е чудесно! Нека уточним нещо още в самото начало – как произнасяш името си? Хората тук масово те наричат Юргенсен…
A. Ю.: Става. Докато живеех в Европа, всички ми викаха Юргенсен, тук, в Тексас, ми казват Джъргенсен… Но знаеш ли какво? Отговарям на всякакви имена – хуйова глава, задник… ха-ха-ха!
В. В.: Чудесно. Да поговорим и за „The Last Sucker“ – последният студиен албум на Ministry. Очевидно, съдържанието му е доста американско, така че защо трябва да му обръщаме внимание и тук, в Европа?
A. Ю.: Защото имаме световна икономика, световно общество, политиката ни влияе на целия свят… както и политиките на някои други държави. Днес всичко е свързано. Свидетели сме на това, за което говореха в началото на 90-те – нов световен ред.
В. В.: Добре, но как трябва да възприемаме „The Last Sucker“ – като погребален албум или като лебедовата ви песен?
A. Ю.: Нито едното, нито другото. Възприемайте го като един наистина убийствено добър запис на Ministry, защото е именно такъв. Не искахме да правим неща от сорта на драматична рок опера за сбогуване, последвана от седемгодишно турне, кратка почивка и после риюниън. Това е просто един убийствен албум на Ministry. Добри сме в това, което вършим, знаем как трябва да звучим и просто го правим, а краят бе предречен от мен още преди две години, така че сме подготвени. Сега си казахме, че трябва да си тръгнем от сцената с убийствен албум. Томи Виктър си има Prong, Пол Рейвън свири с Mob Research и Killing Joke, аз си имам лейбъл, 13th Planet Records, продуцирам 3-4 групи, чака ме още един албум на Revolting Cocks… Адски сме заети и решихме да спрем с Ministry, докато сме на върха, а не да досаждаме безкрайно дълго като някои други групи. Чувствам, че с този диск нацелихме звученето на Ministry право в десетката и съм убеден, че всеки следващ запис би бил крачка назад.
В. В.: От доста време си фактор в музиката. Копирали ли са Ministry през годините? Чувал ли си за ваши клонинги?
A. Ю.: Не знам дали ще ми повярвате, но не слушам такава музика, така че няма как да знам. Смешно е, обаче, когато в студиото идват да записват хлапета, звучащи като милиард други групи. Дори не знам как се казват, а те ми обясняват колко много съм им повлиял, което ме ласкае, но, ако трябва да съм честен, за нищо на света не бих могъл да ги позная, ако след време чуя музиката им.
В. В.: Обратно към „The Last Sucker“. Албумът има две ясно изразени страни – музикална и политическа. Просто размахваш среден пръст на правителството или показваш, че в Америка все още има свобода на словото?
A. Ю.: Така твърдят, но не съм сигурен дали все още сме свободни… и точно там е иронията – цялата ни политическа пропаганда се изразява в проповядване на свобода и демокрация по света, но колкото повече проповядват, толкова повече отнемат тези неща. Хората се страхуват да изразят мнението си, хората биват шпионирани, хората биват подслушвани… Това не е добре.
В. В.: Ако сравним ситуацията днес с тази през 70-те…
A. Ю.: Същото е! Преживял съм го – не забравяйте, че съм достатъчно възрастен. Историята се повтаря.
В. В.: Гледали сме не малко филми за 70-те години, показващи как хората, размахващи среден пръст на правителството, са си имали сериозни проблеми заради това. Очакваш ли да имаш проблеми заради отношението, което изразяваш чрез музиката си?
A. Ю.: Разбира се – вече имам. Благодарение на тези филми за 70-те сме подготвени за реакция от страна на правителството. Първата им стъпка винаги е една и съща – пращат ти данъчните. Проверяват те основно, за да се уверят, че си платил всичките си данъци. След като издадох „Houses of the Mole“ през 2004 г., правителството ми прати хора, но ние ги очаквахме, всичките ни книжа и сметки бяха в ред и нямаше за какво да се хванат.
В. В.: Макар да те наричат кръстник на индъстриъл метъла, слушайки посланията, вплетени в музиката и текстовете на Ministry, стигам до извода, че всъщност си един добър стар пънкар. Прав ли съм?
A. Ю.: Абсолютно. В годините, когато се формирах като музикант, живеех в Лондон – точно тогава избраха Маргарет Тачър. Групи като Crass, Discharge и UK Subs оказаха огромно влияние върху собствената ми музика – не инструментално, тъй като използвам много клавишни инструменти, но по отношение на агресията.
В. В.: Напълно те разбирам. Последният засега концерт, организиран от Тангра Мега Рок, бе с участието на The Exploited – определено са си живи, здрави и яростни както едно време и…
A. Ю.: А последният им албум е наистина добър! Чудесно е, че все още има такива групи – правят това, което могат и искат, а не произвеждат лайна за пари.
В. В.: Като стана дума за истински групи – доста твои американски колеги като W.A.S.P., Megadeth и Pro-Pain „посветиха“ актуалните си издания на американското правителство и шибаната ситуация в съвременния свят. Ти също го правиш. Това означава ли, че ставаш мейнстрийм?
A. Ю.: Ха-ха-ха! Правя това, което винаги съм правил, така че бих отговорил отрицателно на въпроса ти. Лейбълът, който основах, се занимава с агресивна музика и в момента съм концентриран над него. Това е нещо като естествена еволюция за мен. Разбира се, някои хора разправят, че след три години ще направя риюниън с турне или албум, но аз само се смея. Вече обявих, че това е последният албум на Ministry, свикнах с тази мисъл и се постарах оттук насетне да бъда ангажиран с множество проекти, с които не бих могъл да се занимавам, ако има Ministry, тъй като тази група поглъща цялото ми време – даване на интервюта, свирене на живо, записи… Ето, в момента продължаваме да говорим за неща, които започнаха преди година и половина, а отсега нататък ще мога да се занимавам с по 6-7 проекта годишно. Тактиката ми е партизанска – появявам се изневиделица, удрям здраво и изчезвам. Това ми подхожда повече.
В. В.: Спомена, че ще наблегнеш на работата си с 13th Planet Records. Засега си прибрал „под крилото си“ Ministry, Revolting Cocks и Prong, т.е. все групи от голямото семейство на Ministry…
A. Ю.: Точно така. Освен това, подписах договор и с проекта на Бъртън Бел от Fear Factory, Ascension of the Watchers. Лейбълът стартира с утвърдени имена, най-малкото защото познавам тези хора, но вече преговаряме и с други групи, чиито имена все още няма да споменавам. Повярвайте, това ще е истинска звукозаписна компания, не старчески дом за бивши членове на Ministry.
В. В.: Има ли много млади банди, чакащи на опашка пред 13th Planet Records?
A. Ю.: О, да.
В. В.: Знаеш ли, миналата година си говорихме с Ал Ди Меола. Тогава той каза, че всички хора на изкуството в Америка са против управлението на Джордж Буш. Въпреки това го избират вече два пъти, което означава, че има достатъчно хора, даващи гласа си за него.
A. Ю.: Така е, но трябва да проумеете мащаба, в който медиите манипулират хората тук. Имам си собствена теория по въпроса. Бях в пълен шок в продължение на две седмици след изборите през 2000 г. и в продължение на шест седмици след изборите през 2004 г. Не можех да повярвам, че има толкова много глупаци… не, не глупаци, а наивници. Тогава осъзнах, че положението е станало толкова отвратително, откакто той дойде на власт, че на хората им се налага да работят на две, три, дори четири места едновременно, а когато се приберат вкъщи, не желаят да мислят нито за политика, нито за каквото и да е – просто се опитват да свържат двата края в тази икономическа ситуация, в това американско общество, в това ново хилядолетие. Седят вцепенени като гъби пред телевизора и се оставят медиите да ги манипулират, а медиите, от своя страна, до една са собственост на шибани алчни мултинационалисти. Хората са напълно манипулирани и прекалено уморени, за да се борят с това.
В. В.: Можем ли да кажем, че съвременните американци са разединени?
A. Ю.: Бих казал, че днес САЩ изживява нещо като упадъка на Римската империя в класическия смисъл на думата. А дали сме разделени? Абсолютно! Без значение за какво става въпрос, около 25-30% от хората считат за грях и предателство говоренето против правителството. Това никога няма да се промени. Всички виждат колко корумпирани са станали политиците и цялата система. Водим се демокрация, но само на хартия – в действителност ни управляват парите и алчността. Виждам, че хората вече са загубили вяра и не спирам да си напомням, че е имало и времена, когато народът се надига и взима нещата в свои ръце. Именно към това призоваваме и ние. Хора като Джело Биафра (екс-Dead Kennedys) и Ноам Чомски (американски философ и лингвист) го правят от години, тъй като действително е възможно хората да си върнат властта. Разбира се, необходими са усилия, информация и самосъзнание, а точно тези неща липсват в момента и знам защо – защото хората са твърде изтощени.
В. В.: Мислил ли си как ще изразяваш политическите си възгледи след закриването на трибуната Ministry?
A. Ю.: Политическите ми възгледи са достатъчно документирани. Спомням си, например, че преди година попаднах на някакъв крайно десен сайт, който ме бе обявил за обществен враг номер две след Майкъл Мур. Това бе е един от най-големите комплименти, които някога съм получавал!
В. В.: Наскоро Хенри Ролинс посети Ирак, за да се срещне с американските войници. Би ли направил нещо подобно?
A. Ю.: Разбира се!
В. В.: Смяташ ли, че най-големите жертви са именно тези войници?
A. Ю.: Абсолютно. Наистина го мисля – дори съм изложил гледната си точка по въпроса в една от песните в новия албум, „Life Is Good“. Когато човек живее под такова зверско напрежение, рано или късно рухва психически. Искрено се съмнявам, че момчетата са жадни за кръв и се записват в армията, за да убиват – 99% от тях са бедни и го правят само и само да отидат в някой университет след това, тъй като държавата ще поеме разходите им. Не ги обвинявам. Имам приятели в армията и знам, че в момента, в който са стъпили там, са осъзнали, че не си струва.
В. В.: Между другото, роден си в Куба (майката на Ал е кубинка, баща му – норвежец). Как виждаш бъдещето на тази държава след смъртта на Фидел Кастро?
A. Ю.: Шегуваш ли се? Цялата страна вече е поделена между същите хора, определящи и световната политика. Всичко е въпрос на време и нещата са планирани отдавна – доста по-евтино е да си купиш държава, отколкото да се бориш с нея… Никога няма да има военно нашествие от Куба, но ще станем свидетели на чудовищна икономическа инвазия. Корупцията през 50-те години, по време на управлението на Батиста, преди Кастро да вземе властта, ще ни се стори като капка в морето в сравнение с това, което предстои.
В. В.: Добре, да сменим темата. Логото на Ministry – това стилизирано „M“ – прилича на символа на анархията, само че удвоен. Това значи ли, че философията на Ministry е не просто пънкарска, а нещо двойно по-силно?
A. Ю.: Да. Като цяло, хората може би не свързват група, използваща синтезатори вместо три акорда и крясъци, с анархията, така че исках да отправя посланието още преди да са чули музиката ни: „Така ли? Е, майната ви! Ние сме два пъти по-големи анархисти!“ Ха-ха-ха! Джело Биафра ми помогна да нарисувам логото, така че е одобрено от най-висока инстанция.
V. V.: Доколкото знам, Джело има хиляди плочи в хола си…
A. Ю.: Десетки хиляди.
В. В.: И не само ги притежава, но знае мястото, съдържанието и историята на всяка една от тях. И твоята колекция от албуми ли е толкова голяма?
A. Ю.: О, не, ни най-малко. Джело е изрод. Той е един от онези идиоти, чиито мозъци трябва да бъдат предоставени на учените за изследвания, хе-хе! Той е единствен по рода си. Моята колекция се състои главно от джаз, кънтри и класическа музика. Не мога да се сравнявам с Джело. Той може да ти каже кой е бил китарист в албума на Пати Пейдж от 1958 г. и такива неща…
В. В.: Ти пък разбираш от алкохол, особено от червено вино.
A. Ю.: Да, виното е единственото нещо, заради което не ме арестуват, когато се напия. Ако пия уиски, водка или текила, неминуемо се замесвам в някоя свада и в крайна сметка се оказвам в изтрезвителя, говорейки с адвоката си, ха-ха! Виж, вино мога да пия от сутрин до вечер. С течение на времето се научаваш да оценяваш различните сортове, реколти и изби и… Превръща се в нещо като хоби и, най-важното, не вреди нито на работата ми, нито на черния ми дроб.
В. В.: Фактът, че Ministry ще спре да съществува след турнето ви през лятото на 2008 г…
A. Ю.: Кръстихме го The See You Latour.
В. В.: Това означава ли, че никога няма да тръгнеш на турне отново?
A. Ю.: Бих се радвал да не е така. Научил съм се никога да не казвам никога, но категорично мога да заявя следното: Никога няма да има следващо турне с Ministry! Дали ще потегля на път с Revolting Cocks или друга група – не знам, но със сигурност няма да е с Ministry… а и това е добър начин да слезеш от сцената – с турне на върха на кариерата си, заобиколен от чудесни музиканти. Всичко след това би било крачка назад.
В. В.: Съпругата ти, Анджи, работи задно с теб в 13th Planet Records, т.е. прекарвате доста време заедно, работата ти на се конкурира със семейството ти…
A. Ю.: Абсолютно. Тя е с мен и по време на турнетата ни… и ако продължим да свирим с Ministry, не би останало време да работим с лейбъла и с други групи. Днес, например, очаквам момчетата от Static-X да дойдат в студиото ми, за да запишем една от песните за албума с кавър версии, над който работя, и ако бях на турне с Ministry точно в момента, щях да пропусна тази възможност. Не е лесно да съобразиш плановете и ангажиментите на толкова много хора със собствения си график, но сега, когато Ministry спре да съществува, ще ми бъде много по-лесно да разпределям времето си между студиото и лейбъла, а и хората ще ме откриват безпроблемно.
В. В.: Да се върнем на „The Last Sucker“. Има ли нещо ново в албума от технологична гледна точка?
A. Ю.: Не, абсолютно нищо, но е убийствено здрав! Като албум на AC/DC – няма нищо ново, но е смазващо як!
В. В.: Все пак, има някои разлики в нюансите…
A. Ю.: Да, но ти попита за технологиите. От технологична гледна точка няма нищо ново, но в нюансите действително има. Дори смея да твърдя, че този албум се различава доста от предните два, макар да става дума за трилогия.
В. В.: А как стана така, че на Бъртън Бел се падна честта да пее вокали в последните три песни от диска?
A. Ю.: Много е просто. Обади ми се и каза: „Чух, че това ще е последният ви албум. Ако мога да помогна с нещо – с каквото и да е – казвай. Лятото ми е свободно и мога да хвана самолета и да съм при теб след три часа. Ще направя всичко, което пожелаеш, тъй като Ministry ми повлияха неимоверно много.“ Това беше – всичко стана след едно телефонно обаждане.
В. В.: И накрая, кои държави възнамерявате да посетите по време на прощалното See You Latour?
A. Ю.: Цяла Европа. Никога не сме правили европейско турне, което да трае повече от три седмици, но този път ще продължи около 11 седмици. По този начин ще покажем един голям среден пръст на Европа за сбогом, ха-ха! Няма да свирим повече – разотивайте се! Ха-ха-ха! Разбира се, след това ще свирим и в Щатите, Канада, Мексико, Япония, Австралия и… и толкова. Няма да правим четиригодишно турне или нещо от сорта – само седмица в Япония, две в Австралия, 7 в Северна Америка, 11 в Европа и край.
В. В.: Последен въпрос. Как би реагирал, ако някой ден, докато си ловиш риба, видиш любимия си президент Джордж Буш до теб с въдицата си?
A. Ю.: Предпочитам да седя до него и до Дик Чейни с ловната си пушка – тогава бих се чувствал доста по-сигурно, ха-ха! А какво ще му кажа ли? Точните ми думи ще бъдат: „Защо? Защо бе такъв идиот? Как можа да се оставиш да те превърнат в абсолютна марионетка?“ Разбира се, знам и отговора. Той е едно разглезено дете от богато старо американско семейство, което е получавало всичко, което пожелае. Когато загази заради марихуана и шофиране в пияно състояние, адвокатите му потулиха случая. Всичко, до което се докосне, се скапва. Дори когато си купи бейзболен отбор, момчетата започнаха да губят… Този човек просто е един губещ идиот. Сега, след като през последните три години го окарикатурявах в албумите си, вече го съжалявам. Да, жал ми е за него. За тава става дума и в „The Last Sucker“ – казвам му: „Жалък, глупав скапаняк! Как може да си толкова тъп?!?„
Права: Тангра Мега Рок