"Наистина съм щастлива!"

Финландската метъл икона Таря Турунен разкри пред Тангра Мега Рок подробности за самостоятелната си кариера, причините за подбора на именитите музиканти, подкрепящи я в студиото и на сцената, чувствата й към бившите й колеги от Nightwish и, разбира се, любопитни факти около новия й солов студиен албум, "My Winter Storm", трепетно очакван на 19 ноември чрез Universal Music Group...

Васил Върбанов: Здравей, Таря, как си?

Таря Турунен: Чудесно! Поздрави от Финландия!

В. В.: Поводът за разговора ни е появата на дългоочаквания ти дебютен солов албум. Нервна ли си?

T. T.: Нервна? Не, това не е точната дума. По-скоро съм изключително ентусиазирана. Работихме дълго по него и изразходвахме много енергия в създаването му, така че съм изключително щастлива най-сетне да го държа в ръцете си.

В. В.: Вероятно последните две години не са били особено лек период в живота ти, имайки предвид раздялата ти с Nightwish... Кой бе най-добрият ти приятел през това време?

T. T.: О, имам много най-добри приятели, ха-ха! Разбира се, на първо място е чудесното ми семейство... Що се отнася до Финландия, тук живея в малко градче, в което се държим ръка за ръка с още десетина души. Неразделни приятели сме. Да не забравяме и феновете - едно от най-значимите ми преживявания е да виждам колко много хора по целия свят ме подкрепят истински. Те ме държат будна и не ми позволяват да си отида, както се пее и в една от песните ми.

В. В.: Защо тогава актуалният ти сингъл се нарича "I Walk Alone" (Сама съм)?

T. T.: За мен "I Walk Alone" има по-скоро поетичен смисъл. На пръв поглед, заглавието сякаш иска да каже, че съм останала сама след годините, прекарани в Nightwish, но това не е вярно - никога не съм била сама. Истината е, че не аз написах песента, а двама шведи. Бяха вмъкнали мотиви от "Реквием" на Моцарт в парчето, затова и реших да го включа в албума си - рок ориентирана песен с класически елементи. Пасна перфектно. Никога не съм се страхувала да комбинирам различни стилове - всъщност, там е най-голямата ми сила.

В. В.: Има един стил, в който съм убеден, че няма да се замесиш - никога няма да пееш пънк!

T. T.: О, ха-ха, и защо? Да не твърдиш, че не мога? Ха-ха-ха!

В. В.: Ти ми кажи.

T. T.: Ако някой ме попита дали ми се пее пънк, сигурно ще откажа, въпреки че никога не можеш да кажеш никога, когато става дума за музика. Това й е хубавото на музиката - тя е универсален език.

В. В.: Като каза универсален - вече работиш с Universal Music Group, но въпреки това взе участие и в юбилейната компилация по случай 20-ия рожден ден на Nuclear Blast. Имаш ли все още приятели там?

T. T.: Мисля, че да. Това бе и причината да се съглася да участвам в компилацията. Макар да работих с Nuclear Blast кратко - само покрай албума "Once" на Nightwish - имах достатъчно време да се убедя, че хората там са изключително топли и сърдечни. Дори преди няколко седмици един от тях ме видя на летището, затича се към мен, прегърна ме... Наистина приятни хора са.

В. В.: Най-силното им заглавие през последния месец е новият албум на Nightwish. Преди няколко седмици си говорихме с новата им вокалистка, заместничката ти Анет Олсон. Тогава тя те окачестви като страхотна певица. Какво мислиш за нея?

T. T.: Много хора ми задават този въпрос. Засега съм чула само няколко от новите песни на Nightwish, но преди два дни, когато се върнах във Финландия, звукозаписната компания ми бе изпратила новия им албум, така че нямам търпение да го чуя. Що се отнася до Анет, не бих искала да изказвам публично мнението си за гласа и личността й, но й желая всичко най-добро от цялото си сърце и се надявам музикантите от групата най-сетне да са щастливи.

В. В.: А ти самата щастлива ли си?

T. T.: Да, много. Благодаря за въпроса. Наистина съм щастлива.

В. В.: Питам, защото човек може да е преживял какви ли не нещастия, но в крайна сметка да е щастлив, и обратното - да е пожънал множество успехи, но да е нещастен.

T. T.: Именно. Това е една от големите житейски истини, които научих - ти току-що я изрази с точните думи. За това се разказва и в албума ми. Не минава и ден, без да се запитам дали съм щастлива. Е, смело мога да заявя - наистина съм щастлива!

В. В.: Наскоро станаха известни имената на музикантите, които ще те придружат по време на турнето ти - Тони Турунен (вокали, китара, електронни барабани и клавир), барабанистът Майк Терана (Axel Rudi Pell, екс-Yngwie J. Malmsteen, Rage, Metalium), китаристът Алекс Шолп (Farmer Boys), басистът Дъг Уимбиш (Living Colour), клавиристката Мария Илмониеми и челистите Макс Лиля (екс-Apocalyptica) и Маркус Хоти. Специално Дъг идва от група, подвизаваща се в доста различен от твоя стил. Как се сработихте?

T. T.: Работата с всеки един от тези музиканти е изключително вълнуваща. Един отбор сме, макар да сме се занимавали с различна музика. Отдавна знам, че албумът, който сега държа в ръцете си, не може да бъде поставен в конкретна категория, ето защо исках да се обградя с музиканти, които не се ограничават само в един стил на свирене. Нещата се получиха идеално във всичките 14 песни в диска и съм сигурна, че и Дъг, и Алекс, и Макс Лиля, и Майк Терана, и Мария Илмониеми, и Маркус Хоти са с отворено съзнание, въпреки различния си "произход". Работим чудесно като отбор.

В. В.: Ами Тони Турунен? Да не ти е брат?

T. T.: Да.

В. В.: Колко братя и сестри имаш?

T. T.: Двама братя - един по-възрастен от мен и Тони, който е по-млад, на 25...

В. В.: Благодаря ти за интервюто!

T. T.: И аз благодаря! Чао!

Права: Тангра Мега Рок