"Да си рок фен бе нещо уникално навремето. Вече не е така."

Един откровен разговор с Дейв Уиндорф за новия албум на Monster Magnet, "4-Way Diablo", за съвременното Интернет общество и за уникалното и вече позабравено усещане да бъдеш истински рок фен...

Васил Върбанов: Хей, Дейв, как си?

Дейв Уиндорф: Добре съм, а ти как си, по дяволите?

В. В.: Чудесно! Очаквахме това интервю цяла година и съм изключително доволен, че Дейв Уиндорф най-сетне се включи на живо по Тангра Мега Рок! Къде се намираш в момента?

Д. У.: У дома, в Ню Джърси, в Съединените американски щати. Зяпам птичките през прозореца и се готвя да подкарам велосипеда си из града.

В. В.: Гледахме ви на живо в България преди цели 8 години. Тогава бяхте съпорт на Metallica, така че не мислиш ли, че е крайно време да се върнете и да спретнете едно самостоятелно шоу?

Д. У.: О, да, бих искал това да се случи! Познавам една българка, която сега следва тук. Та тя ми каза: "Идвай с мен! Да се връщаме в България!"

В. В.: Да поговорим за новия ви албум. Поправи ме, ако греша, но според мен "4-Way Diablo" е нещо като завръщане към корените ви...

Д. У.: Абсолютно прав си. Исках да върна нещата в първоначалния им вид - да приземя самолета, както се казва - и да запиша албум, изпълнен с живот, а не поредния препродуциран диск.

В. В.: Искаш да кажеш, че всички рокенрол издания в наши дни са препродуцирани?

Д. У.: Не, ни най-малко. Имах предвид само, че новият ни албум представя това, което искам да чуя в момента. Разбира се, появяват се не малко препродуцирани неща, но не им обръщам внимание. Интересува ме само какво е най-доброто за Monster Magnet.

В. В.: Включили сте и кавър версия на "2000 Light Years from Home" на Rolling Stones във "4-Way Diablo". Защо?

Д. У.: По-скоро бих попитал: A защо не? Момчетата в групата предложиха да направим парчето, а аз го обожавам, така че си казах: "Окей, дано да се получи добре." Пробвахме и бе адски забавно.

В. В.: Би ли могъл да опишеш атмосферата по време на записите с една-единствена фраза?

Д. У.: Ами... Хмм... Това, което никога няма да забравя, е колко невероятно добри бяха момчета в групата - Ед, Джим и Боб. Справиха се с работата си изключително бързо... и отлично... и бе забавно.

В. В.: Доста се изписа и изговори за жертвите, които рокенролът дава толкова често... Как се чувстваш днес? В добра форма ли си?

Д. У.: Да... Вярно е, че бях зле - причината бе в прекалено дългите ни и чести турнета. Тъпчех се с твърде много хапчета за сън и такива неща... Мисля, че вече знам какъв е трикът в рокенрола - просто трябва да знаеш кога да си дадеш почивка. Прекалено дългото пътуване по турнета може да те побърка.

В. В.: А какво мислиш за рокенрола като цяло? Трябва ли да има нещо футуристично в него сега, през XXI век, в сравнение с положението преди?

Д. У.: Мисля, че основната разлика между преди и сега се крие в световната тенденция хората да не си набавят музика от магазините, а по Интернет. Освен това, в наши дни рокенролът се продава на корпоративен принцип повече от всякога, но пък това не би трябвало да се отразява на самата музика, тъй като тя винаги се е създавала по един и същи начин.

В. В.: Спомням си, че навремето чакахме с огромно нетърпение появата на албумите на любимите ни групи. Брояхме дните до датата на издаване на новата плоча на AC/DC и пр., а днес почти всичко изтича в Интернет месеци преди премиерата, няма го онова трепетно очакване... Изобщо, целият ритуал на това да си рок фен вече не е същият, не мислиш ли?

Д. У.: Много добре казано. Напълно съм съгласен. Начинът, по който хората днес се сдобиват с музика, вече не е така вълнуващ. Ритуалът бе унищожен и... Надявам се феновете да успеят да си измислят нов ритуал, чрез който отново да вкарат тръпка в нещата... Иначе съм съгласен с теб - никак не е забавно, когато всичко се появява в Интернет и можеш без проблеми да го свалиш по всяко време. Чисто физическото действие на ходенето до музикалния магазин и ровенето из щандовете с албуми вече го няма. Хлапетата продължават да издирват нови групи и да се интересуват от ъндърграунда, но вече го правят в Интернет, в YouTube... Лично аз не го одобрявам - мисля, че старият, физическият начин за търсене на музика е по-добър... но поне все още има търсене.

В. В.: Това означава ли, че двамата с теб сме остарели?

Д. У.: Да, ха-ха, донякъде... Същевременно, двамата с теб сме живели по време, което днес се счита за доста специално, тъй като тогава да си рок фен бе нещо уникално. Вече не е така, затова се радвам, че съм достатъчно възрастен, за да си спомням онези много, много специални години.

В. В.: Като че ли в повечето ви албуми има нещо като скрито послание, отнасящо се до близкото бъдеще... Има ли нещо по-специално, на което искаш хората да обърнат внимание с "4-Way Diablo"?

Д. У.: Не. Този път няма предупреждения и предсказания, какъвто бе случаят с предишния ни диск, където ставаше дума за ненормалното Интернет общество на 21-и век. Сега просто обърнах внимание на демоните в собствената си душа. Няма предсказания - само самонаблюдения. Получи се един доста личен албум.

В. В.: Очевидно, няма как да се преборим със свалянето на музика, което, от друга страна, е добре, тъй като благодарение на Интернет хора от целия свят могат да чуят музиката ти, а това би могло да доведе до покани да свирите на места, за които не сте и сънували. В тази връзка, променило ли се е и положението и в концертния бизнес? Навремето имаше само двама души, които живееха на гърба на групите - мениджър и концертен агент, а сега? Вероятно крадящите от вас са повече?

Д. У.: О, да, хе-хе! Хората винаги са се опитвали да крадат и концертите на дадена група им предоставят още една възможност за това. Можеш и да се опиташ да го контролираш, но в крайна сметка се примиряваш с факта, че ще загубиш част от спечеленото.

В. В.: Повечето американски музиканти, с които говорихме напоследък, се изказват не особено ласкаво за настоящата политическа система на Щатите и по-специално за Джордж Буш. Ти самият какво мислиш по въпроса?

Д. У.: Като обикновен американски гражданин и човек, интересуващ се от история, мога да заявя, че администрацията на Буш е една от най-лошите, които някога сме имали. Отвратителна е! Този човек се държи като пълен идиот! В момента Съединените щати изживяват наистина ужасен период. Това правителство е неприемливо.

В. В.: И накрая, коя от 13-те песни от новия ви албум искаш да пуснем по радиото за финал на разговора ни?

Д. У.: Ако зависеше от мен, бих избрал "Wall of Fire".

Права: Тангра Мега Рок