"Музиката, която пишех за Fear Factory, не интересуваше никого, така че я запазих за себе си..."

През февруари 2008 г. музикалният свят приветства раждането на "Numinosum" чрез лейбъла на Ал Юргенсен, 13th Planet Records. Става дума за дебютния албум на Ascension of the Watchers - мрачно аудио-трио, съставено от настоящия клавирист на Ministry, Джон Бекдел (също и във False Icons, екс-Prong), бразилския китарист Еду Муси и нашия събеседник, известен най-вече като Бъртън Бел от Fear Factory...

Васил Върбанов: Бъртън, този път поводът да си говорим с теб е този предстоящ, всъщност първи албум на Ascension of the Watchers. Ако сравниш това издание с онова ЕР от преди две години и половина, къде виждаш разликите?

Бъртън Бел: Разликите са предимно технически. EP-то трябваше да бъде демо запис, така че Джон и аз го записахме както можем - с оборудването, което имахме. Първоначалната концепция и идеята на песните са си там, но в чисто технически аспект не беше точно това, което исках - имам предвид звука и качеството на продукцията. Според мен идеята е почти същата, но сега имаме по-добро качество на звука. Имахме възможности и много по-добра техника, с която да записваме.

В. В.: Мисля, че хората, които ще чуят за първи път Ascension of the Watchers и по принцип свързват името ти с Fear Factory и гост участия в G//Z/R и пр., ще останат много изненадани от този албум. Това е добре, но ако дискът беше с музика за филм, какъв тип щеше да е - хорър? Със сигурност не и комедия, нали?

Б. Б.: Не, определена не е комедия. Мисля, че би било нещо като психологически трилър. Не е точно хорър, а по-скоро едно душевно и духовно пътуване - много дълбоко и драматично.

В. В.: Като “Into the Wild”?

Б. Б.: Не съм го гледал още, но искам.

В. В.: Имам предвид, че ако човек се поразтърси в Интернет, първоначалната идея на Ascension of the Watchers е била да излезете от тази голяма, пулсираща от живот бетонна джунгла някъде сред природата - само ти и Джон… Защо, по дяволите? Хората обикновено правят обратното - стичат се от предградията към центъра на големия град, а вие не сте толкова стари, че да търсите спокойствие и… не знам как да го нарека…

Б. Б.: Душевен мир?

В. В.: Да.

Б. Б.: Доста неща са ми минали през главата. Тази година ставам на 39, така че ако си бях останал в Ел Ей, албумът на Ascension of the Watchers никога нямаше да стане реалност. Исках да напусна града и да намеря вътрешното си аз, затова трябваше да пътувам, да мина през изпитания. Тези преживявания са причината да бъда тук с Джон. Тишината, спокойствието, усамотението и цялата красотата на външния свят ми дадоха възможност да помисля сериозно и да преоткрия чувствата и емоциите си, както и да ги пресъздам в музика, а този тип музика ми е на сърцето от доста време. Никога не съм писал мелодии за Fear Factory - само текстове и вокални линии. Нямах възможност… Музиката, която пишех, не интересуваше никого, така че си казах, че ще я запазя за себе си.

В. В.: Чухме, че си прекарал доста време в Пенсилвания.

Б. Б.: Да - толкова много, че накрая се пренесох тук.

В. В.: Имам предвид, че когато за първи път си заминал с Джон, вдъхновен да пишеш за Ascension of the Watchers, си прекарал там няколко месеца.

Б. Б.: Така е. В началото живеех в студиото, което се намира в средата на гората. Мястото около къщата е 15 акра и наоколо всичко е гора. Много красив пейзаж. Почти не мърдах оттам. Стоях в студиото, разхождах се наоколо и разглеждах района. Много ми хареса и така и не си отидох.

В. В.: Понеже си говорихме за филми преди малко - не като в “Brokeback Mountain”, нали?

Б. Б.: Не, не, ха-ха, по-скоро като в “Blairwitch Project”…

В. В.: Много хора се питат какво става с Fear Factory. Знаем, че Реймънд Херера се опитва да наложи на пазара нова енергийна напитка, но все пак, какво планирате? Или това е краят? Или никога не казвай никога?

Б. Б.: Бих казал никога не казвай никога, но в момента Fear Factory нямат договор със звукозаписна компания, така че фокусирам цялото си внимание върху Ascension of the Watchers.

В. В.: Това означава ли, че ще има турне на Ascension of the Watchers?

Б. Б.: Точно така. Веднага след като албумът излезе през февруари, имам 4 концерта по Източното крайбрежие - нещо като проба, а после ще обикалям Щатите с Ministry като гост музикант. Планирам турне на Ascension of the Watchers за по-късно през тази година - в САЩ, Европа и, надявам се, Австралия.

В. В.: Защо не дойдеш с Ministry и в Европа?

Б. Б.: Не са ме канили. Не знаят дали ще могат да си позволят да ме вземат със себе си.

В. В.: От друга страна, ти си все по-близо до този кръг от хора - пя в три парчета от последния албум на Ministry, ще правиш концерти с тях в САЩ, а и албумът ти излиза чрез лейбъла на Ал Юргенсен.

Б. Б.: Така е. Повярвай ми, вече говорих с тях да ме вземат в Европа, но това е нещо, за което не са мислили още. Ще видим. Засега няма да ходя.

В. В.: Интересното е, че Ministry  винаги са били са група с ясни политически послания. Ал също. Слушайки Ascension of the Watchers, не можем да кажем същото. Музиката ти е по-универсална, ако мога така да се изразя.

Б. Б.: Точно така. Затова я харесаха. Ще допринесе за разнообразието в лейбъла им. Ще е нещо свежо. Те са нова фирма и искат да привлекат банда, която харесват, за която чувстват, че е различна и честна. Това са усетили в музиката ми. За тях не е толкова важно дали ще е точно метъл или индъстриъл. Искат да покрият целия спектър и да имат всякакви артисти в каталога си.

В. В.: Мислиш ли, че сега пред вратата ти ще се нареди опашка от желаещи да участваш като гост в записите на албумите им?

Б. Б.: Времето ще покаже. Обикновено не мисля за тези неща, но би било хубаво. Ако дойдат и харесам групата, ще се радвам да участвам и със сигурност ще се възползвам от тази възможност извън собствената ми програма.

В. В.: Докато записва този албум, взимаше ли наркотици?

Б. Б.: Пих бира и вино. Когато записвах, бях чист. Писането е друга история.

В. В.: Да, защото пиенето и наркотиците отварят съзнанието ти, което е задължително за процеса на композиране. Записите, както сам каза, са друга история.

Б. Б.: Точно така. Пих само бира и вино, защото исках да се концентрирам върху записите, докато при писането на някои песни - всъщност повечето - Джон и аз използвахме една определена зелена субстанция, която много харесвам. Знаеш ли, понякога това помага на процеса на писане.

В. В.: Ще има ли видеоклип към някоя от песните?

Б. Б.: Радвам се, че питаш. В момента довършваме видеото за песента “Residual Presence”. Приятелят ми Еду Муси - новият китарист на Watchers - e бразилец. Той има приятел аниматор, Виктор Боржа Хуго, с когото ме свърза. Виктор тъкмо беше завършил кратък анимационен филм, озаглавен “Икар”. Той много хареса “Residual Presence”, но щеше да излезе твърде скъпо, ако трябваше да се направи изцяло нова анимация за песента, затова взе части от “Икар”, които паснаха много добре на песента и текста й, така че в края на краищата се сдобихме с анимационен видеоклип за “Residual Presence”. Изглежда фантастично.

В. В.: Вярно ли е това, което пише в Wikipedia - че участваш в онзи знаменит видеоклип на Nirvana?

Б. Б.: Вече и в Wikipedia ли го има!?

В. В.: Да.

Б. Б.: Да, участвах в клипа към “Smells Like Teen Spirit” - първото видео от “Nevermind”.

В. В.: Преди 16 години.

Б. Б.: Тогава много ми харесвах нещата на SubPop, падах си и по индъстриъл. Бях страшен фен и на Nirvana от времето на “Bleach”. Гледал съм ги много пъти. На един концерт - преди да излезе “Nevermind” - разхвърляха флайери, нещо от сорта на “Елате утре да се снимате с нас в клипа ни!” Аз и двама мои приятели отидохме и се снимахме…

В. В.: Освен теб, някой друг от тази тълпа в клипа стана ли известен рок вокалист?

Б. Б.: Ами не знам, чакай да помисля... Със сигурност нямаше никой друг от Fear Factory. Тъкмо бяхме започнали... Не знам, може да е имало някой от бандите в Ел Ей.

Права: Тангра Мега Рок