“Групите остават истински, когато не правят всичко заради силата на могъщия долар…”

Откровен приятелски разговор с Якоб Мьолберг - китарист на набиращата все по-голяма мощ датска метъл машина Mercenary - по повод новия албум на групата, “Architect of Lies”...

Васил Върбанов: Здравей Якоб, как си?

Якоб Мьолберг: Добре, благодаря.

В. В.: Причината да си с нас днес е предстоящия ви албум “Architect of Lies”. Все пак, с какво друго се занимавате напоследък?

Я. М.: Този уикенд завършихме снимките за видеоклип, а миналия направихме два концерта с могъщите Megadeth, така че сме доста заети. Като цяло, нещата в лагера на Mercenary вървят добре.

В. В.: В новия албум има 10 парчета. Кое избрахте за видеоклип?

Я. М.: Парче номер 5 - нарича се “Isolation”.

В. В.: “The Lonelinesss in December”…

Я. М.: Да, “The Lonelinesss in December”, точно така.

В. В.: Добре. Има и нов човек в групата.

Я. М.: Мхм…

В. В.: Къде го намерихте?

Я. М.: Ами, той беше вокалист в една местна група и не знаехме, че може да свири и на бас и китара. На нас ни трябваше човек, който да може да се справя с тези неща, затова отначало не му се обадихме, но когато разбрахме, че може да свири на струнни инструменти, го повикахме за репетиция, пробвахме го и нещата се получиха доста добре. Той знаеше много от песните ни и текстовете. Оказа се стар фен, което е супер.

В. В.: Какво стана с човека преди него?

Я. М.: Вече не можеше да се посвещава изцяло на групата, защото искаше да прекарва повече време със семейството си… Имам предвид, че когато свириш в рокенрол група, никога не знаеш кога ще ти дойдат следващите приходи. Понякога ситуацията е много несигурна.

В. В.: Да, ама това не е ли нещо, което по принцип върви ръка за ръка с професията на рок музиканта?

Я. М.: Да, да, разбира се, ние обичаме това, което правим, но за да се занимаваш с това, трябва да се наслаждаваш на цялото нещо 100%, иначе бързо се износваш. Предполагам, че това се случва с някои хора.

В. В.: Добре. Знаем, че хората се опитват да ви категоризират по най-различни начини, но ако питаш мен, бих казал, че сте чисто и просто траш метъл група. Би ли се съгласил с такова определение?

Я. М.: И да, и не. Не сме точно траш метъл, но мисля, че в музиката ни има много траш и дет. Просто пасват добре. Освен това обаче, имаме клавишни и чисто пеене, а това се елементи, които обикновено не се срещат в тези стилове. Лично аз нямам проблем с това как ни наричат, стига да не ни определят като пауър метъл. Това не го харесвам.

В. В.: Добре, братко.

Я. М.: Ха-ха!

В. В.: В музиката ви има и щипка прогресив. Ако приемем, че новият ви албум има прогресив елементи, то до каква степен той е развитие на нови идеи в сравнение с предишния, “The Hours That Remain”?

Я. М.: Ами, този албум е малко по-праволинеен, докато предишният беше по-техничен, прогресивен и експериментален. Още от самото начало основната директива в работата ни беше, че искахме да направим по-праволинеен албум - албум, който да ти отвее главата! Опитахме се да не вкарваме вътре много техничарски неща и мисля, че това е основната разлика с предишния диск.

В. В.: Днес на много места по света и особено в Щатите траш метълът изживява ренесанс - Бей Ериа, новите албуми на Exodus, Death Angel... Траш метълът е много модерен и в Обединеното Кралство. Какво е усещането в Дания? Трашът пак ли става първостепенно явление или никога не е бил?

Я. М.: Сцената в Дания не е много голяма, така че ми е трудно да говоря за някакви течения. Разбира се, имаме Hatesphere - една много яка банда с феноменален успех.

В. В.: Да, де, но това са групите, а цялата атмосфера - медиите, фензините, феновете? Можем ли да кажем, че феновете в Дания пак слушат траш? Имам предвид, че това е глобално явление в определен смисъл, защото днес всичко е глобално. Вече няма местни фензини, а хората използват Интернет и знаят какво става. Онова време вече е в миналото, но чувството, че нещо се случва, си е тук.

Я. М.: Не мисля, че има някакво сериозно раздвижване в публичното пространство или че има някакво ново траш метъл течение в Дания. Това са просто няколко групи, които свирят тази музика и, разбира се, хората ги харесват, защото групите са добри, но това не е течение. Не бих го нарекъл така.

В. В.: До излизането на албума има малко повече от месец. Какво ще правите - цял месец промоция?

Я. М.: Ще репетираме. Трябва да се научим да свирим този албум на живо с всичките му малки подробности и неща, измислени в последния момент. В студиото винаги се правят някакви промени в последния момент, така че сега, след почивката, трябва да се стегнем. Освен това, имаме още два концерта с Megadeth в Германия. Заснехме и видеоклип, по който работата тепърва започва. После трябва да го одобрим. Предстои и цялата тази бъркотия около излизането на албума - промоции, интервюта… като това сега. Подготвяме и концерт-промоция тук, в Дания - голяма продукция с фантастични светлинни ефекти и всичко останало. Ще се постараем да направим и още нещо по-специално за случая.

В. В.: Интересно е, че сте избрали най-дългото парче в албума за клип. Това не го ли оскъпява?

Я. М.: Не, ни най-малко. Това не е някаква голяма и скъпа продукция, защото, така или иначе, е трудно да намериш телевизия, която да те върти. Ние сме щастливци в това отношение, защото пробихме в Дания и последния път, когато направихме видео, го излъчиха дори в някакво тийнейджърско поп предаване. Беше много изненадващо! Като оставим това настрана, в Европа няма много телевизионни метъл шоута. Не съм чувал за такива или просто информацията не е достигнала до мен.

В. В: Явно и вие в Дания сте наводнени от шоута от сорта на “Music Idol” и други глупости…

Я. М.: Да, абсолютно. Не гледам телевизия, но от това, което си говорят хората помежду си, разбирам за какво става дума.

В. В.: Спомена някакви концерти с Megadeth. Как бяха?

Я. М.: Като бъдната мечта! Ние сме им фенове от 12-годишни… Беше страхотно! Групата, пичовете, крюто - всички са невероятни професионалисти и се държаха супер добре с нас. Беше жестоко! Понякога се срещаш с групи, които изобщо не са толкова големи, но са абсолютни задници, а тур мениджърите им са идиоти. Тук всички бяха супер.

В. В.: Значи не са се държали с вас лошо? Не е имало ограничения на звука и светлините?

Я. М.: Може би имаше някакви, но за това си има причина. Все пак сме съпорт група.

В. В.: За последен път говорихме с Дейв Мъстейн преди 4 или 5 седмици - беше много впечатлен от риюниъна на Led Zeppelin. Бил е там, на концерта в Лондон. Имам предвид, че този голям и несъмнено много важен риюниън се превърна в нещо много модно. Даже последният албум на един артист, който по принцип е доста далеч от тази култура - Лени Кравиц - е силно повлиян от Led Zeppelin. До каква степен Led Zeppelin намират място сред музикалните ти корени?

Я. М.: Изобщо не намират. Изобщо. Израснах без да слушам дори групи като Black Sabbath и Deep Purple. Започнах с Iron Maiden и после се запалих по траша - Megadeth, Metallica и т.н., така че никога не съм бил особено голям фен на 70-те години. За мен имат значение 80-те и 90-те.

В. В.: Защото си по-млад.

Я. М.: Да, разбира се, но в същото време някои хора на моята възраст обичат 70-те. Аз обаче никога не съм имал някаква духовна връзка с музиката от това десетилетие.

В. В.: Преди да се върнем отново към твоята група, още един въпрос за цялостната рокенрол и метъл атмосфера по света. По разни форуми се говори какво ли не за големите групи. Къде виждаш границата, където една банда спира да бъде истинска, защото знаем, че съществена част от американската мечта е и винаги е била идеята да се натрупат възможно най-много пари? В това няма нищо лошо, но когато отидем на шоу на Metallica, хората викат за старите песни, онези от 86-а и 88-а, ала никога не съм виждал фен на Metallica да вика за песни от “St. Anger” или от “Load” и Re-Load”... Къде е границата?

Я. М.: Групите остават истински, когато не правят всичко заради силата на могъщия долар… Мисля, че когато си в група като Metallica, дължиш успеха си на феновете, които са били верни и лоялни към теб много години. Изкарваш си прехраната от предаността на феновете, така че трябва да свириш старите песни, защото им го дължиш. Винаги съм смятал, че Metallica са готини, защото не спират да свирят стари парчета. Не са като Iron Maiden, които на последното си турне свириха целия си нов албум. Разбирам и тяхната гледна точка, но мисля, че това е малко егоистично. От друга страна, тези групи правят това, което искат да правят. Те лесно могат да започнат да свирят неща, които се продават още повече. Ако искаш да останеш верен на себе си, желанията на феновете не бива да бъдат единственият ти критерий, защото така губиш част от себе си. Имам предвид, че самият аз не искам да свиря само песни от 1998 до 2002 г., защото трябва да представим и новия си албум и да качим нивото като група. Човек трябва да остане верен на феновете си, но и на самия себе си. Понякога разочароваш някои фенове, но пък не може всички да са доволни.

В. В.: Така е, няма нужда да се опитваш да направиш доволни всички идиоти по земята... Спомена, че концертите с Megadeth са били като сбъдната мечта. Какви са мечтите ти по отношение на теб и хората в Mercenary, които искаш да се сбъднат до края на 2008 г.?

Я. М.: Имаме доста планове. Започваме с турне с Death Angel през април, което е чудесно, защото ще имаме възможност да направим много концерти веднага след излизането на албума. Иска ни се да участваме и на много фестивали. В момента вече сме потвърдили някои от тях, например Wacken. После, през септември, ще правим едно датско турне, The Headbanger’s Ball Tour, на което ще сме хедлайнъри. В края на годината има вероятност да участваме в още едно турне. В идеалния случай ще ни одобрят и за подгряваща група за турнето на In Flames. Това е перфектният сценарий за тази година и ще съм много доволен и щастлив, ако нещата се развият така.

Права: Тангра Мега Рок