“Събрах Jon Oliva’s Pain, за да продължа делото на Savatage и да дам на хората музиката, която беше останала незаписана и неиздадена.”

Емблематичният съосновател и някогашен лидер на Savatage, Джон Олива, се завръща с новия албум на актуалния си проект Jon Oliva's Pain, предупредително озаглавен "Global Warning"...

Васил Върбанов: Добър вечер, мистър Олива. Как сте?

Джон Олива: Добър вечер. Добре съм, а ти?

В. В.: Хубаво е, че си с нас, особено като имаме предвид, че ще си говорим за предстоящия албум “Global Warning”. Какво е мястото му в сърцето ти?

Дж. О.: Много съм привързан към него. Работихме наистина усилено по него. Ще бъда откровен с теб - от всички албуми, които съм правил, този се нарежда сред най-любимите ми. Бих го поставил до който и да е албум на Savatage и Trans Siberian Orchestra… Той разкрива една различна страна на това, което правя. Мисля, че за първи път изследвах различните аспекти на начина, по който пиша песни, без това да притесни някого. Още миналата година казах на всички, че смятам малко да поекспериметирам. Така и направих и се надявам хората да харесат албума.

В. В.: Какво точно имаш предвид под експериментиране?

Дж. О.: Пробвах различни неща. Използвах два музикални инструмента, които никога преди това не бях докосвал. Единият е т. нар. ударен ксилофон. Използвахме го в песента “The Ride”. Звучи малко като онзи вид арфа, на която се свири с дървени палки.

В. В.: Да, като в “The Dulcimer Stomp” на Led Zeppelin…

Дж. О.: Да, точно така, знаеш значи за какво говоря. За пръв път го използвам. В една друга песен, “The Master”, за първи път експериментирах с лупове… Имахме един лупнат звук и изградихме цяла песен от него, а това е нещо, което никога не бях правил досега. Та това се нещата, които не бях правил преди. Не бях правил и песен, в която подрънквам на акустична китара, но ето че направих това в последната песен в албума, “Souls”. Тя започва, докато предишната, “Someone”, все още отзвучава. В този албум има много такива неща - неща, които никога не съм правил преди. Например свирих на китара през кубе Leslie, което може би е правено много пъти преди мен, но аз никога не го бях правил. Казах си, че ще се забавлявам, докато работя по този албум, и ще захвърля предпазливостта си на вятъра. Просто реших да видя какво ще се получи.

В. В.: Каква е причината да решиш да експериментираш? Криза на средната възраст?

Дж. О.: Старост. Ха-ха-ха-ха… Знаеш ли каква е причината? Просто стигаш до определена точка в живота или кариерата си, разбираш ли? Записал съм много албуми. Направил съм много неща. В един момент стигнах до момент, в който имах нужда сам да си отправя предизвикателство. Да се опитам да експериментирам повече, отколкото съм си позволявал преди. Много хора продължават да повтарят онова, което вече са правили в предишните си албуми. Правят го отново и отново, и отново, и отново… Знаеш ли, моята цел е, когато си пуснеш някой от дисковете ми, да не знаеш какво да очакваш. Искам да те оставя да гадаеш какво ще се случи в следващата песен, а не да си кажеш: “А, значи целият албум ще е хеви,” или “Аха, значи целият албум ще е такъв…” Напротив. Искам моята музика да бъде като пътешествие за теб. Искам да чуваш различни неща и различни стилове, защото иначе става досадно. Няма значение колко добър е един албум. Когато едно нещо се повтаря пак и пак, накрая се уморяваш от него. Превръща се в клише. Все едно си казваш: “Е, нали той вече направи това. Да, да, знаем, много е яко, но звучи като последния албум или като първия албум…”
Когато записвах този албум, исках хората като го чуят и да си кажат: “Уау! Какво ли ще последва?” Тук имаме песен като “Global Warning”. Това е откриващото парче. То преминава в “Look at the World”, която написахме с брат ми Крис през 1979 г., след като ходихме на концерт на Queen. Това беше първият ни опит да напишем нещо в стила на Queen, или поне на това си мислихме, че прилича . В този албум има и други парчета, като “O to G”, в което свиря само аз и струнният оркестър. В тази песен няма нищо друго. Просто го направих и стана. Така обичам да правя нещата аз. Харесва ми да изненадвам хората. Аз съм почитател на всички видове музика и затова предпочитам да правя това, което ме кара да се чувствам щастлив.

В. В.: Сега, когато албумът вече е готов, продължаваш ли да го слушаш? Откриваш ли разни места, където според теб е можело да се справиш и по-добре?

Дж. О.: Винаги го правя. Никой артист, музикант или писател не е напълно доволен от нещата, които е направил. Винаги слушам записите и си казвам: “Мамка му, трябваше да направя това или онова…” Но, за да бъда честен, ще ти призная, че от всички албуми, които съм записал в кариерата си, този най-много съм го слушал, след като го записах.

В. В.: Защо?

Дж. О.: Поне 30-40 пъти съм го слушал през изминалия месец. Много го харесвам. Повечето от другите ми албуми съм ги слушал веднъж или два пъти, след като ги завърша, и после никога не посягам към тях, но в този има нещо. Притежава някаква особена атмосфера. Всеки път, когато го слушам, чувам разни малки неща, които съм пропуснал предишните пъти… Това определено е диск, който трябва да слушаш няколко пъти, защото започваш да го харесваш все повече с всяко слушане.

В. В.: До каква степен тогава, след като все още го слушаш, откриваш нови неща - тези малки елементи или малки съкровища, ако можем така да ги наречем - които са се появили спонтанно? Явно не всичко идва от химията между музикалните инструменти, аранжиментите и т.н. - понякога е въпрос на късмет.

Дж. О.: Знаеш ли, много си прав. Много пъти такива работи стават случайно. Това не е нещо, което плануваш да направиш. Просто пробваш, търсиш нови идеи. Всичко става случайно. На мен често ми се случва, когато свиря на китара. Аз не съм завършен китарист. Добър ритъм китарист съм, но нека ти дам пример - в песента “Firefly” има една чиста електрическа китара, която завършва с опъване на струната - р-р-р-а-а-а-а-а… Просто експериментирах. Исках да намеря онова, което най-добре ще пасне, обаче нищо не ми хрумваше. Затова взимах този тон и опъвах струната. Казвах си: “Мамка му! Ще го измисля по-натам. Засега ще оставя това тук, за да знаят другите, че не е уточнено.” На малко по-късен етап, когато сложихме още неща в песента, се върнах към тази част и възкликнах: “Уау! Че аз съм го направил перфектно!” А дори не знаех какво правя. То си стана само. Случват се такива неща. Това е хубаво. Това е важното в музиката. Тя трябва да  идва отвътре. От душата.
Тези неща се случват, когато експериментираш и търсиш нови идеи. Понякога изобщо не подозираш. Натъкваш се на нещо и после, като се върнеш назад, го взимаш и го използваш, защото то не е било в плановете ти, не е било премисляно, а се е получило естествено. Така че, да, случва се. В този албум не толкова много. Само няколко неща. Специално този албум много го премисляхме и репетирахме. Върнах се към метода на работа на Savatage от едно време, когато записвахме албума “Power of the Night”. Тогава прекарахме 6 седмици в една плевня. Репетирахме всеки ден. Пробвахме различни бийтове на барабаните, различни линии на баса и различни вокални фигури. Ето така направихме и с този албум сега и затова мисля, че се получи страхотно. Работихме задълбочено върху всяка една песен, докато се уверим, че сме доволни от резултата, и чак тогава започнахме истинските записи. Това е важното в музиката. Тя трябва да е спонтанна и да идва от душата. Повярвай ми, моята музика идва от душата ми, защото няма откъде да излезе иначе…

В. В.: Каза, че си експериментирал с различни инструменти. Остави ли пространство и за експерименти с различни музиканти?

Дж. О.: Не точно. Аз съм доволен от музикантите, с които работя сега. Те са много талантливи и свирят най-разнообразни музикални стилове. Това ми даде възможност да правя каквото пожелая, особено от гледна точка на писането на песни. Не се притеснявам за това изобщо. Не искам да прозвучи, все едно подценявам момчетата в Savatage. Те са страхотни, но Savatage е доста двуизмерна група. Всички там са хард рок музиканти. Свирим хеви метъл парчета или балади. Сегашната ми група се различава, защото момчетата свирят много повече и различни стилове музика. Хората, с които свиря сега, свирят всичко - от джаз през поп, хеви метъл и хард рок, та чак до прогресив. Могат да свирят всичко. Това много ме улеснява в писането на песни, защото вече нямам ограничения. Казвам си: “Хей, мога да направя това парче, защото момчетата свирят този стил доста добре.” Няма нужда да захвърлям идеите си да събират прах по полиците вкъщи, само защото музикантите не могат да се справят и не се получава нужната атмосфера. Пак казвам, че не искам да подценявам музикантските способности на никого. Определени хора свирят много добре определен стил, защото те това си свирят. Тези момчета са се школували по баровете. В продължение на 10-15 години са свирили само по клубните сцени в Америка. Правили са всичко - от Black Sabbath до Принс. Това ми харесва в тях. С тази група мога да осъществя всичко, което искам.

В. В.: Да, чухме, че за записите си взел дори великолепния китарист Ралф Сантола.

Дж. О.: От Obituary. Да. Той дойде да изсвири две песни за нас. Направи двете сола на “Adding the Cost” и “You Never Know”. Освен него дойде и Том МакДайн, който пък изсвири солото на “The Ride”. Всъщност, той ще дойде с нас на турнето, за да помогне да уплътним звука още повече. Аз продуцирам неговата група, Doctrine. Та това са двамата гост музиканти. А, имаше и един тип, който дойде да свири на ударния ксилофон, но не си спомням името му. Наричахме го “хипаря”, защото изглеждаше като старо хипи от 60-те - имаше дълга брада, цветна тениска, носеше някакви символи и т.н. Той дойде, заби с нас и се получи доста добре.

В. В.: Преди малко спомена Queen. Пол Роджърс е забележителен вокалист. Любопитен ли са видиш какво студийно произведение ще излезе от това начинание?

Дж. О.: Да, разбира се. Имам предвид, че точно както Savatage, Queen никога няма да са същите, защото го няма Фреди. Savatage никога няма да бъдат същите без Крис Олива, но аз съм щастлив, че Брайън Мей и Роджър Тайлър продължават да свирят и да работят заедно, защото те са много талантливи музиканти и пишат велики песни. Така че, да, любопитен съм… Всъщност, гледах нещо тяхно по VH1. Мисля, че бяха рок наградите. Те излязоха с Пол Роджърс и много ми хареса. Мисля, че Пол свърши страхотна работа. Тази година той свири с нас, с Trans Siberian Orchestra. Излезе с нас и направихме няколко песни заедно - мисля, че беше в Кливлънд… Той е страхотен пич. Много е готин. Аз съм му голям фен.

В. В.: Това означава ли, че Джон Дийкън не те кефи особено?

Дж. О.: Нямам представа защо не свири с тях. Той жив ли е?

В. В.: Да.

Дж. О.: Да, не знам защо така… Иска ми се да знаех, но не знам. Много добър басист.

В. В.: Спомена Крис. Това, което се случи, е ужасна трагедия. До каква степен той още е с теб? Все пак, това се случи преди почти 15 години…

Дж. О.: В последния албум използвахме няколко изгубени рифове на Крис, които бях намерил. Всъщност, жена ми намери кутия с касети, най-старите от които бяха от края на 70-те. В последния албум използвах някои от тези неща. В този албум има няколко от по-ценните му и завършени идеи. Музиката на Крис в новия албум е повече, отколкото в предишния. Той е отбелязан като съавтор в 6 от общо 13 песни, така че половината албум сме го написали заедно, така че, въпреки че самият той не е с нас, неговата музика е тук. Това е важно за мен, защото той продължава да е част от онова, с което се занимавам. Мисля, че феновете на Savatage ще започнат да точат лиги по този нов албум, когато разберат, че вътре има 3-4 песни, написани почти изцяло от Крис. Аз само промених малко текстовете, стегнах ги и ги презаписах. Въпреки че Крис не е с нас и почива в мир, той е важна част от това, което правим с Jon Oliva’s Pain.

В. В.: Това ли е болката, заложена в името Jon Oliva’s Pain - че Крис не е до теб?

Дж. О.: Би могло да бъде. Можеш да го разглеждаш и по този начин, но по принцип това, което правя, е свързано преди всичко с положителни чувства. Получавам положителни емоции от работата си. Освен това, според мен е честно хората да чуят целия материал, върху който работихме с Крис, когато бяхме млади. Той така и не влезе в албумите на Savatage. Всъщност, това е една от причините да събера Jon Oliva’s Pain. Имах всички тези музикални идеи, които исках да реализирам. Като видях, че със Savatage няма как да стане, защото те се превърнаха в Trans Siberian Orchestra и си казах: “Уау! Трябва да направя нещо по този въпрос.” Така че събрах тази група, за да продължа делото на Savatage и да дам на хората музиката, която беше останала незаписана и неиздадена.

В. В.: Кажи накратко за предстоящото турне.

Дж. О.: Ще протече в 3 части. Първата започва в края на април и продължава през май. Ще направим 15-16 концерта в Европа. После се връщаме в Америка. Може би ще отидем и до Южна Америка и после пак се връщаме в Европа, където ще имаме продължително турне през октомври и ноември.

В. В.: Изглежда натоварено…

Дж. О.: Доста натоварено.

Права: Тангра Мега Рок